На 11 юли 2017 г. България загуби една от най-светлите личности в съвременната си история – Кристиан Таков, преподавател в Софийския университет и доцент по гражданско право. Той е сред основателите на „Да, България“ и човек с огромна душа, която винаги искаше да се бори с несправедливостта. След смъртта му бе основана и фондация на негово име, която има за цел да помага за утвърждаването на ценностите, които осмислиха дните му.
В Деня на народните будители ви припомняме няколко негови цитата, вдъхновили поколения българи да останат тук и да се борят за по-добър, достоен и уреден живот.
"Свободния човешки дух ще съществува винаги, въпреки, че има периоди, когато огромата маса от простаци се опитива да го задуши, но никога досега не ѝ се удало, а и няма да ѝ се удаде. Ще се стремя винаги към личността."
“Доброто има непрекъсната необходимост в него да се влага енергия, за да продължи да съществува”.
„Да не си борец за право, значи да си негов убиец. Защото времето е разделно, границите са ясни и няма спор, кои са лошите. Със сигурност измежду тях са безразличните. Както позналият Писанието не може да се оправдава, че не знае що е грях, така и челият „Борбата за право“ не може да се позовава на невинност."
„Казвам го, за да няма неразбрали.......Оттук нататък има само два пътя – на борбата за право и на предателството към него. Ние не избираме дали да се впуснем в тази борба; избираме само на коя страна ще застанем. Времето решава дали да помни или да замъти временните ни предателства към нея. Съдбата пък избира, колко дълго ще ни позволи да я продължим. Спечелването ѝ е немислимо, но спирането – позорно. Sapienti sat.“
„Не пускайте наглите да ръководят. не поощрявайте безочието чрез пасивността си. Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.“
„Корупцията е като съвъкуплението – никога не е едностранна."
Продължава на следващата страница...
Каролина Касабова
Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...