От 15 май по кината у нас премиерно тръгва новият български филм “Урок”, който вече успя да ни впечатли дълбоко и който спечели купища награди на международни фестивали в Сан Себастиан, Люксембург, Гьотеборг, Варшава, Киев, Солун. Това е повече от достатъчен повод да ви срещнем с Кристина Грозева – единия от двамата режисьори на “Урок” (заедно с Петър Вълчанов). Лично аз се вълнувах от възможността да й задам няколко въпроса, не само защото "Урок" много ми хареса, но и защото с Криси следвахме заедно в университета и няма как да не се радвам, че именно тя е част от екипа на този успешен български кинопроект.
С какво чувство гледаш днес „Урок“? Промени ли се усещането ти за филма след толкова много награди?
Наградите по никакъв начин не са променили отношението ми към филма. Винаги го гледам със свито сърце. Притеснявам се от технически гаф по време на прожекцията най-вече. Дали ще тръгнат субтитрите, дали звукът няма да премодулира, ще има ли фокус... Все ме преследват такива кошмари.
Как се роди идеята за този филм? Знаем, че е вдъхновен от една истинска история, но голяма част от него е измислена...
Във всяка измислица има зрънце истина. Така се роди и идеята за филма – от няколко зрънца истина, които покълнаха в душите и умовете ни.
Кое беше най-трудното при създаването на „Урок“?
Не мога да кажа, че сме срещнали някакви големи трудности. Всъщност филмът стана почти на шега, забавлявахме се много с екипа, не се страхувахме да рискуваме, експериментирахме. Често пъти действахме по интуиция, но и не си позволявахме компромиси.
С какво чувство искаш зрителите да излизат от залата след прожекцията? И смяташ ли, че нещо в нашето общество може да се промени след този филм?
Обществото не може да се промени от един филм и за един ден. За това трябва време, трябва натрупване. Ще се радвам, ако нашият филм разчовърка поне малко съзнанието на хората, ако ги накара да излязат от рутината и да се опитат да погледнат на света около себе си по нов начин.
Какво липсва на българското кино в годината, в която то празнува 100 години?
Липсва му нормална киномрежа например – в повечето градове в провинцията вече няма киносалони. Как да се гледа кино? На телевизора – турски сериал! Супер, ама това не е кино. Аз не ща да гледам турски сериали, искам да гледам турски филми (защото са страхотни), ама няма къде![[quote:0]]На българското кино му липсва и фонд „Българско кино“. Подобен фонд имат почти всички европейски държави. Тогава родното кино няма да лежи само на ръцете на данъкоплатеца, а ще събира отчисления, които ще се трупат в този фонд и ще се правят много повече български филми. Никой ли в държавата не си дава сметка колко важно е това да се правят повече български филми?! Филмите са може би едни от ярките, едни от най-важните свидетелства за времето, за духа на дадена епоха, за културата на една нация.
„Урок“ обиколи света, той по някакъв начин беше реклама за България, за българите, за българския език, за културата ни. Хората се интересуваха от нас, представяте ли си?! Ние, българите, им бяхме интересни! Интересуваха се от живота ни, от тревогите ни, от постиженията ни. Искаха да ни опознаят. Ние в този момент бяхме част от техния свят, а не забита държава някъде на Балканите, чиито мургави емигранти заливат страните им. Ако се правят повече български филми, ще има все по-добри български филми, които да представят България. Не казвам, че „Урок“ е единственият посланик на българска култура по света. Слава Богу, има и други български филми, които бяха забелязани и високо оценени навън – например „Подслон“ на Драгомир Шолев или „Отчуждение“ на Милко Лазаров, късометражния „Чест“ на Павел Веснаков, „Последната линейка“ на Илиян Метев. Това са все български филми от последните няколко години, които впечатлиха света. За съжаление обаче достигнаха до доста малка част от българската публика.
Каква е българската кинопублика, какви български филми очаква тя?
Българската кинопублика е много ощетена публика. Това е публика, която тъпчат само с полуфабрикати и никой не я пита какво иска тя. Шири се мнението, че българската публика очаква и гледа само предвидими холивудски бози или най- много български комедийки без особено високи драматургични, артистични или каквито и да било други достойнства, стига да има няколко смешновати момента с паднала баба в кадър, примерно.[[quote:1]]Смята се, че българската публика не изпитва никакво любопитство към новото, модерно европейско или независимото американско кино например. И съответно такова кино почти не се пуска по българските екрани. Та сега е по-зле и от времето на комунизма! Дори в онези мракобесни времена имаше по-голям достъп до новите явления в киното в сравнение със сега. За съжаление българската публика е доста подценявана. А има толкова много любопитни, интелигентни, жадни за нещо ново зрители! Но уви, те вече няма къде да гледат любимите си филми, като се изключат малкото арт кина в София и тук-таме из страната. Точно затова тези филми постоянно се „даунлоудват“ в мрежата, а любителите на стойностно кино се превръщат в „пирати“...
Как избра киното за свое занимание? Преди това си учила журналистика...
Не знам. Стана случайно и в същото време, нали знаете – няма нищо случайно. Но киното определено ме спаси. Иначе сега не знам къде щях да съм – може би щях да съм обрала някоя банка, ха-ха...
Лесно ли се работи с човека, с когото живееш?
По-скоро въпросът е лесно ли се живее с човека, с когото работя! Предупредила съм го повече да не ме буди през нощта, за да ми разказва новата си идея за филм, особено ако за нищо не става. Но си има и добрите страни. Примерно, винаги мога аз да го събудя посред нощ, за да му разкажа някоя своя идея, която ми е хрумнала, нищо че хич не я бива... Също така няма нужда да нося със себе си киноенциклопедия или справочник – Петър знае всичко за киното: филми, режисьори, актьори, актриси, сценаристи, оператори, сценографи... [[quote:2]] Може да ти изброи всички филми от 1963 (или която и да е) година по азбучен ред, плюс анотация, основен творчески екип и актьорски състав. Никога не помни къде си е оставил чорапите, но затова пък помни цялата снимачна програма на всичките ни филми – ден по ден, сцена по сцена: реквизит, костюми, специални ефекти, брой направени дубли... Просто феноменално. Като съм с него на снимки, изобщо нямам нужда от режисьорска книга – всичко му е в главата, той е подвижен компютър.
[[more]]Какъв е следващият ви проект с Петър?
Тайна! Докато работим по нещо, не искаме да говорим за него, защото се разпиляваме. Енергията ни изтича в повтаряне на едно и също и има риск идеята да ни опротивее. Затова засега ще мълча, което означава, че сме в разгара на работата.
Какво може да те спре? А да те провокира да продължиш?
Не знам, може би липсата на идеи би могла да ме спре. А пък хубавите идеи ме провокират да продължа. Хубавата идея се разпознава по упорството си. Просто не те оставя на мира, тормози те, докато не я реализираш.
Колко големи са мечтите ти?
Мечтата ми е доста проста, то е стремеж по-скоро – да не се прекърша, да устоя, да не изневерявам на себе си. Постоянна борба с рутината...
