ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ladies First: Венета Кожухарова между стендъп комедията и маркетинга

Ladies First: Венета Кожухарова между стендъп комедията и маркетинга

Снимки: Мариана Петрова/ mamuri photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Запознайте се с Венета. Едно момиче на 33, което умее да разсмива, а междувременно може да ви продаде прах за пране или чипс, нищо че сте на диета. Няма и да разберете откъде ви е дошло. Има толкова заразителна усмивка и толкова фино чувство за хумор, че май всъщност се смяхме, а междувременно и малко си поговорихме. За стендъп комедията  като тренд, но преди всичко като удоволствие. За мъжете и жените, които им взимат микрофона, за да им кажат „Ladies First”. За Къци и „Кой е по-по най“ и най-вече за умението да се забавляваме. Като се посмеем. С Венета.

Как започна да се занимаваш със стендъп комедия?

Винаги съм имала някакъв стремеж към изява. Да правя нещо, което докосва хората. Майка ми, още като бях малка, ми казваше, че ще стана като Стоянка Мутафова. Винаги съм търсела своето призвание отвъд Excel-а, с който така или иначе също трябва да се занимавам. Започнах постепенно с писане на забавни къси разкази, ходех на вокално майсторство, докато един ден във Facebook не ми излезе пост за събитие за отворен микрофон. Казах си: „Я, да видя какво е това“. Отидох и така се започна. Разбрах, че това е моето нещо.

Преди колко време се случи?

Преди почти четири години. В началото се изявявах на отворени микрофони предимно и вече повече от две години съм с тази група, с която съм в момента – Inside Joke. Много сме задружни, много се покрепяме и ни е много готино заедно.

А кога за първи път се качи на сцена?

Който е бил на шоуто „София срещу провинция“ знае моята история с Къци и предаването „Кой е по-по-най“. Като малка бях много притеснителна и нашите, за да тушират проблема, ме водеха при Къци. Сега приятелите ми се бъзикат, че са прекалили да ме водят, може би малко по-малко е трябвало. Ходех си аз редовно при Къци, но за сметка на това сега разказвам доста забавни истории.

Разкажи ми някоя!

Например любимата ми игра, в която се нареждаме 10 деца. Номер 2, 4 и 7 не трябва да казват съответната си цифра, а вместо това трябва да казват: „Аз обичам Къци“. И се започва – дете номер 1 казва „1“, дете номер 2 забравя да каже „Аз обичам Къци“ и отпада, дете номер 3 трябва да каже „3“, но то обича Къци и трябва да го изкрещи пред целия свят.

Как се оцелява сред толкова мъже в това поприще?

Както мъжете са забавни, така и жените сме забавни, но ако се огледаме, ще видим, че и в България, и в чужбина, много повече са мъжете в стендъп комедията. На мен лично ми е по-приятно да си общувам с мъже, по-спокойно ми е, по-комфортно. Естествено имаме и момичета в групата и те са готини.

Мисля, че цари хармония. Даваме си съвети и всеки от нас е толкова различен и идентичен, че публиката намира нещо интересно във всеки. Така че между нас няма конкуренция.

Има ли специална подготовка за едно такова шоу?

Всеки има различни методи. Има хора, които изцяло залагат на импровизация, други се придържат към предварително написани неща. Забелязвам, че повечето си имат „булети“. Аз, както казах, съм писала разкази и понякога

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...