Лица

Ladies First: Венета Кожухарова между стендъп комедията и маркетинга

Как едно момиче застава редом до мъжете и им взима микрофона, буквално

Запознайте се с Венета. Едно момиче на 33, което умее да разсмива, а междувременно може да ви продаде прах за пране или чипс, нищо че сте на диета. Няма и да разберете откъде ви е дошло. Има толкова заразителна усмивка и толкова фино чувство за хумор, че май всъщност се смяхме, а междувременно и малко си поговорихме. За стендъп комедията  като тренд, но преди всичко като удоволствие. За мъжете и жените, които им взимат микрофона, за да им кажат „Ladies First”. За Къци и „Кой е по-по най“ и най-вече за умението да се забавляваме. Като се посмеем. С Венета.

Как започна да се занимаваш със стендъп комедия?

Винаги съм имала някакъв стремеж към изява. Да правя нещо, което докосва хората. Майка ми, още като бях малка, ми казваше, че ще стана като Стоянка Мутафова. Винаги съм търсела своето призвание отвъд Excel-а, с който така или иначе също трябва да се занимавам. Започнах постепенно с писане на забавни къси разкази, ходех на вокално майсторство, докато един ден във Facebook не ми излезе пост за събитие за отворен микрофон. Казах си: „Я, да видя какво е това“. Отидох и така се започна. Разбрах, че това е моето нещо.

Преди колко време се случи?

Преди почти четири години. В началото се изявявах на отворени микрофони предимно и вече повече от две години съм с тази група, с която съм в момента – Inside Joke. Много сме задружни, много се покрепяме и ни е много готино заедно.

А кога за първи път се качи на сцена?

Който е бил на шоуто „София срещу провинция“ знае моята история с Къци и предаването „Кой е по-по-най“. Като малка бях много притеснителна и нашите, за да тушират проблема, ме водеха при Къци. Сега приятелите ми се бъзикат, че са прекалили да ме водят, може би малко по-малко е трябвало. Ходех си аз редовно при Къци, но за сметка на това сега разказвам доста забавни истории.

Разкажи ми някоя!

Например любимата ми игра, в която се нареждаме 10 деца. Номер 2, 4 и 7 не трябва да казват съответната си цифра, а вместо това трябва да казват: „Аз обичам Къци“. И се започва – дете номер 1 казва „1“, дете номер 2 забравя да каже „Аз обичам Къци“ и отпада, дете номер 3 трябва да каже „3“, но то обича Къци и трябва да го изкрещи пред целия свят.

Как се оцелява сред толкова мъже в това поприще?

Както мъжете са забавни, така и жените сме забавни, но ако се огледаме, ще видим, че и в България, и в чужбина, много повече са мъжете в стендъп комедията. На мен лично ми е по-приятно да си общувам с мъже, по-спокойно ми е, по-комфортно. Естествено имаме и момичета в групата и те са готини.

Мисля, че цари хармония. Даваме си съвети и всеки от нас е толкова различен и идентичен, че публиката намира нещо интересно във всеки. Така че между нас няма конкуренция.

Има ли специална подготовка за едно такова шоу?

Всеки има различни методи. Има хора, които изцяло залагат на импровизация, други се придържат към предварително написани неща. Забелязвам, че повечето си имат „булети“. Аз, както казах, съм писала разкази и понякога


си имам параграфи, които прочитам. Но, разбира се, всяко шоу е различно, случват се импровизации. Особено, ако усетиш, че публиката още няма насторение и трябва да я разчупиш, защото всяка публика е различна, настроението е различно. Както се казва в онази стара мъдрост: „Не можеш да минеш през една река два пъти“, така и по време на едно шоу не можеш да минеш два пъти.

Трудно ли е да разчупиш публиката?

Зависи. Ние най-често взимаме шоутата от 21.30 часа, когато публиката е подготвена, знае какво е стендъп. Има хора, които идват на шоу в 19 часа и си мислят, че отиват на театър или културен спектакъл, водят си децата и не са настроени за това какво точно ще получат. И често са шокирани, така че да – понякога е трудно. Но в повечето случаи са млади, весели хора, които се забавляват с нас.

Може ли да се каже, че стендъп комедията се превърна в тренд?

Със сигурност става все по-популярна. Преди четири години изобщо не знаех, че в България има стендъп комедия. Преди публиката не е била достатъчно запозната и сега, когато има възможност да се докосне до нея, развива един глад.

Хората все повече се радват и идват на шоутата.

Помниш ли някой свой слаб момент?

На голяма сцена се старая да няма слаби моменти. Освен това там правим вече тестван материал. По-трудно е на отворен микрофон в някой бар, където искаш да си тестваш новия материал, защото публиката в „Студио 5“ или City Stage знае къде отива и какво ще получи, докато хората в бара отиват там да се видят, да си поговорят, да пийнат по едно и често изобщо не знаят, че има стендъп. Изведнъж започва някой да им говори и точно там е предизвикателството – да им привлечеш вниаманието.

Кога усети наистина, че публиката те харесва?

Има значение колко интензивно се занимаваш с това, но помня в началото на първите си отворени микрофони как виках по трийсетина приятели за подкрепление да ми се усмихват, да ми пляскат. После с практиката и истинските шоута пред истинска публика, с всяко изминало шоу се чувствам по-уверена. Публиката е важна, защото има хора, които много те харесват, аплодират силно на финала, но по време самото шоу са тихи. Но има моменти, когато усещаш веднага връзка с нея и е много готино.

Ти самата колко интензивно се занимаваш с това?

Последните няколко месеца имам редовно по едно участие на седмица, а краят на миналия сезон беше доста интензивен и имах по две на седмица.

Може ли човек само с това да се занимава и да се издържа?

Според мен няма как да нямаш и друга сериозна работа. Има доход от това, но няма как да оцелееш (с малки изключения), но вярвам, че до две-три години стендъп комедията ще се разрасне, публиката ще е още по-гладна и човек ще може да бъде само стендъп комедиант и да посвещава цялото си време на това, да дава на публиката постоянно нови и готини неща.

А каква е твоята сериозна работа?

От десет години се занимавам с маркетинг, това е професия, която ми подхожда, защото донякъде има и креативност в нея. Занимавала съм се с всякакви продукти – от топено сирене до прах за пране. Който идва на шоу знае някои тайни.

Спомена, че си викала приятели за подкрепа, т.е. не се притесняваш да те гледат близки хора?

Хем се притеснвам, хем са ми морална подкрепа. В началото бяха доста ентусиазирани, цели групи идваха на първите шоута, но с течение на времето се омаломощиха и сега от време на време по двама-трима идват. Има го момента, че


от най-близките ти е най-притеснено. Специално за майка ми много съм се притеснявала.

Тя гледала ли те е?

Да, защото тя има свои възприятия как трябва да се държи благонравната млада дама, но когато е идвала, е оставала приятно очарована. Понякога е имало шок и въпроси, но по-скоро е доволна. Нарича нашите шоута "спектакли", нарича нас актьори, но е доволна.

Колегите в маркетинга знаят ли за твоите изяви?

Веднъж бях поканила едно момиче, но тя дойде с двама колеги. Изненадаха ме. После ме бъзикаха и ме цитираха в офиса цяла седмица.

Какво друго правиш извън маркетинга и стендъп комедията?

Аз съм хиперактивна личност, може би като всеки Стрелец. Много обичам да ходя на различни видове йога, плувам, карам ски, ходя по планините. И то това е – не остава много време за друго. И, да, обичам да споделям време с приятели, телевизия почти не гледам. И с любимия, де, да не го забравям и него.

Той гледа ли те?

Да, и той в началото много идваше на шоутата, после се измори, но скоро го водих на стендъп купон и се сля със стендъп тълпата. Много ме подкрепя.

Коя тема, от тези които правите, ти е любима?

Темата за офиса, защото като всеки човек, който работи в офис ежедневно, е лесно да се свържа с хората, всички преминаваме през едни и същи дразнещи неща. Например, казвам в шоуто: „Кой е най-големият повод за скандали в офиса? Темпреатурата“ и всички веднага: „О, да, все този климатик.“ И започват да се вълнуват с теб и става приятно. Шоуто „Нека си останем само приятели“ също ми е любимо, защото е за любовта и по-скоро за неуспехите във връзките, много е забавно. Правим го поне веднъж в месеца.

Къде най-често могат да ви гледат хората?

Обикновено сме в „Студио 5“, все повече и в City Stage, но започваме да разработваме и други градове – Благоевград, Плевен, Бургас. Аз още не съм ходила извън София, но знам, че в Бургас ги приветстват с отворени обятия, а в Плевен първият път било пълно, обградили са ги за автографи и снимки. Питали са: „Кога ще дойдете пак? Страхотно е“. Знаем, че в София хората имат повече възможности за забавление, докато в другите градове не е така и се радват много хората.