ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Лагерфелд. Карл Лагерфелд!

Лагерфелд. Карл Лагерфелд!

Със супермоделите на 90-те на ревюто за пролетно-лятната колекция на Chanel през 1996 година

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Ще разказваме историята му, ще продължаваме да го цитираме, ще се учим от онова, което остави след себе си и ще търсим кой беше истинският Карл Лагерфелд. Затова събрахме малка част от миговете, запечатани в снимки. Миговете, напоени с аплодисменти и с красотата на музите, които не спираха да го вдъхновяват, моментите, в които виждахме и усмивката му, но и онези самотните дълги часове в ателието, от които се раждаха моделите му. Тук са и споделените емоции с другите легенди в модата и не на последно място - миговете с любимата му котка Шупет. Защото той не беше само самотният и непроницаем кайзер, скрит зад тъмните си очила.

Ето и какво ще помним от негови думи:

В днешно време не е задължително да имаш много пари, за да си добре облечен.

Импровизирай. Стани по-креативен. Не защото трябва, а защото искаш. Еволюцията е тайната да направиш следващата стъпка.

С всяка книга, която си купуваш, трябва да си купиш и времето да я прочетеш.

Най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да се гмурнеш във въображението си – никога не можеш да се удавиш.

Занимавайте се с това, което ви прави щастливи. Забравете за парите и за другите неща, които се приемат за успех. Ако сте щастливи да работите в магазин, работете. Помнете, че животът е ваш и е само един.

 

Защо той ще бъде незаменим

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...