Лица

Лана Дел Рей – тъжното момиче на Холивуд

От Елизабет Грант до Лана Дел Рей

Драматична очна линия, дълбок алтов глас и меланхолични текстове – Лана Дел Рей сякаш е дошла от 50-те години на миналия век, за да припомни, че музиката не е само за пари, коли и силиконови импланти. Образът й често е сравняван с този на Ейми Уайнхаус заради ретро визията и носталгичното звучене, но Лана все пак успява да изгради неподражаем стил, с който да изпъкне сред останалите съвременни изпълнители. Музикалните критици го определят като "кинематографичен" – сякаш певицата участва в безкраен филм, а чрез песните си ни позволява да влезем в него. Самата Дел Рей описва музикалния си стил като Hollywood sadcore.

Teмата за трагичната романтика присъства в цялото ѝ творчество, а наскоро дори бе обвинена в антифеминизъм. Причината – лирическата героиня в песните ѝ често е в нездравословна връзка и е жертва на психическо насилие, но вместо да се възпротиви срещу него, тя го романтизира. С отношението си към музиката, а и към живота, Лана си печели прозвището "Кралицата на тъгата". 

От Елизабет Грант до Лана Дел Рей

Певицата е родена с името Елизабет Грант на днешната дата през 1985 г. в Лейк Плесид, Ню Йорк. Семейството ѝ е с шотландско потекло и е силно религиозно. Като дете Елизабет пее в католически църковен хор, където открива любовта си към музиката. Въпреки това детската ѝ мечта е да стане поетеса. 

В тийнейджърските си години страда от зависимост към алкохола и родителите ѝ я изпращат в клиника. На 18 години се мести в Ню Йорк, където започва да пее по баровете, а на 20 подписва първия си музикален договор. През същата година губи възможност да стане част от Hollywood Records заради Лейди Гага, защото според звукозаписната компания тя има поп и денс звучене, което ще се котира по-добре.   

През януари 2010 г. излиза дебютният ѝ албум Lana Del Rey a.k.a. Lizzy Grant, но пробивът ѝ идва през лятото на 2011 г., когато записва Video Games. По-късно сама заснема, режисира и продуцира видеото към песента и го качва в YouTube, с което превзема музикалните класации и печели награда за дебют. Следват 5 студийни албума със сингли като Born to Die (2011), Blue Jeans (2012), Summertime Sadness (2012), Ultraviolence (2014), High By the Beach (2015) и Lust For Life (2017). 

Лана Дел Рей споделя, че музиката ѝ е повлияна от Елвис Пресли и Джанис Джоплин. Меланхолията и специфичното звучене я превръщат в сензация на музикалната сцена и успява да застане редом до всички мейнстрийм изпълнители, но без да се обезличава. Звезди като Адел, Нанси Синатра, Ейми Лий, Кристина Агилера и Кейти Пери споделят в интервюта, че са очаровани от мистериозното й звучене. Текстовете й обаче са често критикувани.

"Кралицата на тъгата" в ерата на #Metoo

Упреците към Лана започват още през 2012 г, когато излиза албумът Blue Jeans. На обложката певицата е със затворени очи, а мъж е обвил шията й с ръка по начин, наподобяващ душене. Художественото решение предизвиква широк обществен отзвук – едни я обвиняват в опити за провокация, а други са възмутени, че жена представя насилието над нея по романтичен начин. 

През същата година излиза и песента Cola, където главната героиня е в романтичната връзка с по-възрастен женен мъж. Много американски издания посочват, че вероятно песента е за Харви Уаийнстийн, защото в годината на издаването й двамата са засичани на няколко публични събития. Предположенията стигат и по-далеч – според представители на звукозаписната компания първоначално припевът на песента е бил: Harvey’s in the sky with diamonds and he's making me crazy ("Харви е на небето с диаманти и ме подлудява”), но по късно е променен на Ah, he’s in the sky. След избухването на скандала с Харви Уаийнстийн през 2017 и старта на движението #MeToo Лана обявява, че повече няма да изпълнява Cola.

И още... 


През 2014 г. в социалните мрежи се появява клип на Мерилин Менсън, в който тя е жертва на инсценирано изнасилване и отново предизвиква скандал. Тогава излиза и сингълът Ultraviolence: "Той ме удря и го чувствам като целувка", "Можех да умра там, защото той беше до мен", "Той ме наранява, но го усещах като истинска любов". По-късно Лана споделя, че вече не пее тези части от песента, но това не е достатъчно – през 2015 г. в свое интервю изпълнителката на песента Royals Лорд заявява, че музиката на Лана Дел Рей е "нездравословна за младите момичета".

В интервю пред Pitchfork през 2017 г. Лана обяснява защо насилието и любовта често вървят ръка за ръка в творчеството ѝ: "Агресията в една връзка беше единственото, което познавах. Няма да казвам, че това в текстовете ми е напълно вярно. Бях свикнала на тежки и бурни връзки и не идваше от мен".

Точно преди месец в Инстаграм профила си Лана публикува дълго послание по темата. В него се защитава от нападките, че е антифеминистка и изтъква двойните стандарти в музикалния бранш:

"Писна ми от писателки и алт певици, които казват, че възхвалявам насилието, когато всъщност просто пея за реалността и за това, което всички виждаме – много връзки с емоционално насилие по целия свят". Тя отбелязва, че певици като Doja Cat, Ариана Гранде, Камила Кабело, Бионсе и Ники Минаж са станали номер едно с песни, в които се пее да не носиш дрехи, за секс и изневери, но не са били критикувани. "Във феминизма трябва да има  място за жени, които изглеждат и се държат като мен –  такива, които казват "не", но мъжете чуват "да"; които са нападани, защото са естествени и нежни; жените, които имат свои истории и гласове, заглушени от по-силни жени или от мъже, които мразят жените", пише още Лана.

Независимо от полемиките енигматичният ѝ образ продължава да набира популярност, а тази година се очаква и новият й албум. 

 

 

Мила Роберт, която не спира да се движи по ръба