Човек никога не знае как едно средство, замислено като лекарство за кривогледство, може да промени бъдещето. Така се случва с д-р Алън Скот, който остава в историята като създателя на ботокса - една от най-влиятелните технологии в козметичната индустрия. Д-р Скот почина на 89-годишна възраст от усложнения от сепсис, а животът и постиженията му са забележителни. 

Алън Скот е офталмолог по образование и пионер в приложението на ботокс за медицински цели в ранните му години. Средството първоначално той използва за лечение на кривогледство, но с времето препаратът навлезе в света на козметиката и естетичните корекции като еликсир на младостта. Ботоксът се превърна в основно средство за елиминиране на бръчките в края на 90-те години на 20 век, а днес се използва още по-широко в медицината.

Ботоксът беше официално одобрен от Агенцията по храните и лекарствата за козметични цели през 2002 г. и за удивление на д-р Скот, беше използван от около 11 милиона души за временно изглаждане на бръчките на лицето, пачи крак и други бразди по лицето, които издават възрастта.

„Животът е мистерия“, казва Скот пред вестник San Francisco Chronicle, размишлявайки върху историята на препарата, който създаде от ботулинов токсин – едно от най-отровните вещества в биологията. Произведен от бактерията Clostridium botulinum, токсинът атакува нервите и дори в малки количества може да причини мускулна парализа и смърт.

По време на Втората световна война учени, включително Едуард Дж. Шанц, работещ за американската армия, изучават ботулина като възможно биологично оръжие, но стигат до заключението, че той не е много подходящ за военни действия.

През 60-те години на миналия век д-р Скот провежда изследвания в Института за изследване на очите Смит-Кетлуел в Сан Франциско. Отбелязвайки парализиращия ефект на веществото върху мускулите, офталмологът предположил, че пречистена форма на ботулинов токсин може да се използва за облекчаване на състояния като страбизъм, кривогледство, често причинено от дисбаланс в мускулите, които управляват окото, и блефароспазъм, неволно мигане или потрепване на клепача, което в най-тежката си форма може да направи пациента функционално сляп.