ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Лили Гелева: Опитвам да съм максимално честна в нещата, които правя

Лили Гелева: Опитвам да съм максимално честна в нещата, които правя

Снимки: Станислав Димитров
Лили е облечена с тишърт и кецове Adidas от District

Познавам Лили Гелева преди всичко като актриса и вероятно сте я гледали на някоя от сцените на Народния театър, на Сатиричния, на Младежкия, Театър 199, „Сфумато“, „Азарян“ и Столичния куклен театър. Въпреки че преди време показа и музикалния си талант, като с Мартин Костадинов буквално ни "овъртолиха" с общата си песен, засега музиката е по-скоро хоби, отколкото професия. Често можете да я засечете и някъде из центъра в компанията на мопса Годо, а на снимките дойде с колело, облечена в мъжки тишърт и кецове на Adidas от District и с ефирна пола солей. Малко след кратко лятно бягство до морето и може би преди да се отправи на следващото. В момента й е трудно да планира, заради епидемията, но пък й отваря време за подреждане и пренареждане на вътрешния и външния й свят. 

Завърна ли се вече на театралната сцена?

Лили: Все още не. Евентуално това ще се случи през август в театрална работилница "Сфумато". Вече съвсем нищо не е сигурно, но по всяка вероятност ще играем "На тятър съм" на 5 август и "Приключенията на Иванка Курвоазие" на 15-и.

Липсваше ли ти?

Лили: Честно казано не. Не ми е приятна, разбира се, цялата ситуация, като независим артист пък още по-малко. Обичам си работата много. Не ми е приятно да се усещам като безработен човек, но имам търпение, защото театърът не е нещо, което може да бъде на всяка цена. След като се случи нещо толкова голямо за целия свят, ми се струва, че изкуството трябва да се завърне, когато е готово да предостави някаква нова перспектива. И в този ред на мисли вярвам, че има шанс да се появят чудесни неща.

Как успя да оползотвориш времето на изолацията?

Лили: Дадох си време. Мисля, че станах малко по-търпелива към себе си. И спря да ми пука за доста излишни неща от преди това. Концентрирах се върху нещата, за които съм благодарна. Всъщност това са хората в живота ми. Иначе, нормалните неща – четене, филми, спорт, йога, медитация. Звучи много дзен, но само да поясня, че всички тези занимания се редуваха със страх от тази пропаст несигурност, която се появи.

Направи ли си някакъв рестарт?

Лили: Той, рестартът, се случи без наше желание май и това беше трудното. И добре че. Иначе нямаше сигурно да има рестарт, защото ние хората не обичаме да ровим там, където не е лесно, без да се налага.

Колкото и да е трудно, и да се надявам пак да може да се пътува и да се ходи по концерти, усещам този период като много сгъстен живот, красив и променящ.

Как една такава пауза се отразява на един артист?

Лили: Като възможност за завръщане към себе си – да се разгледаш, да почистиш, да пренаредиш и да отвориш място за нови и вълнуващи неща.

И музиката, която правиш, ли е на пауза в момента?

Лили: Аз имам лукса да правя музика само за удоволствие без никакви амбиции. Правя го, когато имам нужда да споделя нещо, което ми е важно. Така че, надявам се веднага, щом асимилирам какво се случва, да направя нещо.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...