Познавам Лили Гелева преди всичко като актриса и вероятно сте я гледали на някоя от сцените на Народния театър, на Сатиричния, на Младежкия, Театър 199, „Сфумато“, „Азарян“ и Столичния куклен театър. Въпреки че преди време показа и музикалния си талант, като с Мартин Костадинов буквално ни "овъртолиха" с общата си песен, засега музиката е по-скоро хоби, отколкото професия. Често можете да я засечете и някъде из центъра в компанията на мопса Годо, а на снимките дойде с колело, облечена в мъжки тишърт и кецове на Adidas от District и с ефирна пола солей. Малко след кратко лятно бягство до морето и може би преди да се отправи на следващото. В момента й е трудно да планира, заради епидемията, но пък й отваря време за подреждане и пренареждане на вътрешния и външния й свят.
Завърна ли се вече на театралната сцена?
Лили: Все още не. Евентуално това ще се случи през август в театрална работилница "Сфумато". Вече съвсем нищо не е сигурно, но по всяка вероятност ще играем "На тятър съм" на 5 август и "Приключенията на Иванка Курвоазие" на 15-и.
Липсваше ли ти?
Лили: Честно казано не. Не ми е приятна, разбира се, цялата ситуация, като независим артист пък още по-малко. Обичам си работата много. Не ми е приятно да се усещам като безработен човек, но имам търпение, защото театърът не е нещо, което може да бъде на всяка цена. След като се случи нещо толкова голямо за целия свят, ми се струва, че изкуството трябва да се завърне, когато е готово да предостави някаква нова перспектива. И в този ред на мисли вярвам, че има шанс да се появят чудесни неща.
Как успя да оползотвориш времето на изолацията?
Лили: Дадох си време. Мисля, че станах малко по-търпелива към себе си. И спря да ми пука за доста излишни неща от преди това. Концентрирах се върху нещата, за които съм благодарна. Всъщност това са хората в живота ми. Иначе, нормалните неща – четене, филми, спорт, йога, медитация. Звучи много дзен, но само да поясня, че всички тези занимания се редуваха със страх от тази пропаст несигурност, която се появи.
Направи ли си някакъв рестарт?
Лили: Той, рестартът, се случи без наше желание май и това беше трудното. И добре че. Иначе нямаше сигурно да има рестарт, защото ние хората не обичаме да ровим там, където не е лесно, без да се налага.
Колкото и да е трудно, и да се надявам пак да може да се пътува и да се ходи по концерти, усещам този период като много сгъстен живот, красив и променящ.
Как една такава пауза се отразява на един артист?
Лили: Като възможност за завръщане към себе си – да се разгледаш, да почистиш, да пренаредиш и да отвориш място за нови и вълнуващи неща.
И музиката, която правиш, ли е на пауза в момента?
Лили: Аз имам лукса да правя музика само за удоволствие без никакви амбиции. Правя го, когато имам нужда да споделя нещо, което ми е важно. Така че, надявам се веднага, щом асимилирам какво се случва, да направя нещо.
Има още...
Какво можем да чуем в летния ти плейлист?
Лили: От миналата година след един концерт на любимия ми Том Йорк, последният му албум се е татуирал в плейлиста ми. И покрай него се наместват разни саундтраци на любими филми (най-често на Сорентино), джаз и каквото ми хареса. А, една песен има, която ми е много приятна и си я имам като песен на пандемията – Oh! Sweet Nuthin’ на The Velvet Underground.
Занимавала си се с живопис, после идва актьорското майсторство, а междувременно се появи и музиката. За кой друг твой талант не подозират хората?
Лили: Ами... и да готвя, че обичам, не е тайна, защото в Инстаграм се редуват снимки с рецепти, опитвам се да развивам таланта да се уча – да си давам шанса да се променям, към по-добро, невинаги успешно.
Имам талант да пътувам всъщност, тогава най-много харесвам човека, който съм.
Различните изкуства различни твои страни ли показват?
Лили: Може би би било добре да е така. Но не знам дали е така. Може да показват едно нещо – че съм човек, който се опитва да се справи със себе си и да разбере защо е всичко. Но поне се опитвам да съм максимално честна в нещата, които правя.
Какво още не си успяла да сбъднеш в професионален план, а искаш да ти се случи?
Лили: Снима ми се. Не ми се е случвало все още да снимам нещо вълнуващо и предизвикателно. Бих снимала също и свои идеи.
Променят ли се желанията ти във времето?
Лили: Слава богу, да. И същевременно като видя падаща звезда или като духна свещи за рожден ден, си пожелавам едно нещо. Много простичко. И вероятно се досещате, но няма да го издавам, за да си се сбъдва.
Обичаш ли да си правиш планове?
Лили: Не знам. Уж ми се иска да съм човек, който знае какво иска и има план как да го постигне, но всъщност не знам дали съм наясно. А ако става въпрос за седмица, умишлено се концентрирам само в днес и максимум утре. Така съм по-продуктивна. В пандемията това няма никакво значение, разбира се.
Как минава твоето лято?
Лили: То започна през март. Когато не играя в театъра, все едно съм във ваканция. Минава добре. В момента ми е достатъчно да сме здрави. Без планове все пак май се живее по-интересно.
Споделяш, че много обичаш да пътуваш. Имаш ли си незабравимо пътешествие?
Лили: Да, няколко реда по-нагоре пак го направих. Всеки път ми е хубаво, наистина. Просто когато съм на път, сякаш спирам да натоварвам всичко и себе си с някакви представи и очаквания и се връщам в настоящето и така всичко, което виждам и ми се случва, се превръща в чудо. Иначе, имам си... в Португалия, в Холандия, в Родопите, в Италия, в Гърция има едно място, което си ми е много на сърце всеки път.
Какво ти харесва и какво те дразни в София?
Лили: Хората на София ми харесват. Различните опции за прекарване на време. Небрежността. Възможностите като артист. Дразнят ме ежегодните ремонти, липсата на топла вода, боклук, мръсен въздух. Все неща, които ми се струва, че са ни по силите да поправим, ако искаме.
Дойде на снимките с колело. Кои са местата в града, до които най-често стигаш с него?
Лили: Обожавам да се придвижвам с колело. Аз не ходя на много места в момента. Из център, паркове, общо взето от точка А, до точка Б, когато трябва да свърша нещо.
С подкрепата на District
