ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Лилия Маравиля: "Хубави мисли в добро сърце"

Лилия Маравиля: "Хубави мисли в добро сърце"

Фотокредит: Елена Ненкова

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Срещата ми с прекрасната актриса Лилия Маравиля, носителка на награда "Икар", е истинска, непринудена и откровена. Животът обича смелите, казват хората... За пореден път се убеждавам в това, защото срещата ми с Лилия беше плод не само на случайност, но и на факта, че събрах сили да й се представя. Натъкнах се на нея в столичен козметичен салон и си казах, сега е моментът да се запозная с тази усмихната и ведра жена. Така и стана. И между две проби на червила и сладки момичешки приказки, си обещахме да отделим време и поговорим за актьорското майсторство, насилието, нашата любима България и много още... 

Всички сме гледали Лилия Маравиля поне веднъж, дали на театралната сцена или на малкия екран в сериала "Връзки". Усмихната, красива, съвременна и стилна, тя е сред любимите ни момичета от града. Онези от нас, които все още не са я гледали на живо, сега имат шанс да наваксат с постановките, в които участва - "Догодина по същото време" (Сити Марк арт център), "Всяка година по същото време", "Театър, любов моя" (Театър 199) и "Развратникът" (Театър София)... Но не и преди да прочетете интервюто, което следва.

Казват, че един талант се открива сам, а другите само го подкрепят да се развива. Кой истински и безкористно бе до Вас по пътя?

Една моя учителка ме заведе в театъра във Варна. Там имаше приемен изпит за детска театрална школа. Сигурно е открила в мен някакви театрални заложби и ме насочи в тази посока. Приеха ме след няколко тежки тура и започнах постепенно да живея в този различен за мен, но безкрайно интересен свят. Ръководители бяха братя Райкови, изключителни творци, мъдри и безкрайно талантливи. Отвориха пред мен вратата на един прекрасен свят, света на изкуството и аз започнах да дишам с пълни дробове. Това беше магия. Тази магия ме вълнува и до днес и не мога да живея без нея.

Коя е ролята, която беляза кариерата Ви? Тази, с която трудно сте се разделила...

В първи курс моят преподавател и обичан професор Крикор Азарян ми предложи роля в Театъра на Армията. Главна роля в професионален театър! Това беше първото ми изпитание, плеяда от фантастични актьори, велик режисьор – самият Коко Азарян, чудесна драматургия! Трябваше да се справя! Трябваше да оправдая доверието на моя професор! Не беше лесно, но не се предадох. Това беше първата ми роля, първият ми подпис на професионална сцена. Никога няма да забравя вълнението и страха. Но си струваше. Дори сега понякога сънувам, че излизам да играя това, но не съм сигурна в текста... да, а това е кошмар, не хубав сън... (усмивка).

Коя е мечтаната от Вас роля, която бихте искала да изпълните ?

Не мечтая за роли. Вярвам, че те ме намират тогава, когато съм готова за тях. Всяка нова роля е нов живот, който трябва да изживея и пътят винаги е труден, но интересен. Чакам с нетърпение следващата...

Коя е основната връзка, която трябва да имаме със самите себе си?

Вяра и любов. Вярвай в себе си и обичай това, което правиш!

Животът монолог ли е или диалог? Кой го води?

Животът е пиеса, която се състои от много сцени. Има и диалози, и монолози, и сцени с много герои... Драматургът единствен знае какво точно иска да каже с този текст. А в живота драматурзите са много... Но понеже ти играеш главната роля в своя живот, трябва да вложиш сърце и душа и да покажеш твоята гледна точка.

    Има още...