Срещата ми с прекрасната актриса Лилия Маравиля, носителка на награда "Икар", е истинска, непринудена и откровена. Животът обича смелите, казват хората... За пореден път се убеждавам в това, защото срещата ми с Лилия беше плод не само на случайност, но и на факта, че събрах сили да й се представя. Натъкнах се на нея в столичен козметичен салон и си казах, сега е моментът да се запозная с тази усмихната и ведра жена. Така и стана. И между две проби на червила и сладки момичешки приказки, си обещахме да отделим време и поговорим за актьорското майсторство, насилието, нашата любима България и много още...
Всички сме гледали Лилия Маравиля поне веднъж, дали на театралната сцена или на малкия екран в сериала "Връзки". Усмихната, красива, съвременна и стилна, тя е сред любимите ни момичета от града. Онези от нас, които все още не са я гледали на живо, сега имат шанс да наваксат с постановките, в които участва - "Догодина по същото време" (Сити Марк арт център), "Всяка година по същото време", "Театър, любов моя" (Театър 199) и "Развратникът" (Театър София)... Но не и преди да прочетете интервюто, което следва.
Казват, че един талант се открива сам, а другите само го подкрепят да се развива. Кой истински и безкористно бе до Вас по пътя?
Една моя учителка ме заведе в театъра във Варна. Там имаше приемен изпит за детска театрална школа. Сигурно е открила в мен някакви театрални заложби и ме насочи в тази посока. Приеха ме след няколко тежки тура и започнах постепенно да живея в този различен за мен, но безкрайно интересен свят. Ръководители бяха братя Райкови, изключителни творци, мъдри и безкрайно талантливи. Отвориха пред мен вратата на един прекрасен свят, света на изкуството и аз започнах да дишам с пълни дробове. Това беше магия. Тази магия ме вълнува и до днес и не мога да живея без нея.
Коя е ролята, която беляза кариерата Ви? Тази, с която трудно сте се разделила...
В първи курс моят преподавател и обичан професор Крикор Азарян ми предложи роля в Театъра на Армията. Главна роля в професионален театър! Това беше първото ми изпитание, плеяда от фантастични актьори, велик режисьор – самият Коко Азарян, чудесна драматургия! Трябваше да се справя! Трябваше да оправдая доверието на моя професор! Не беше лесно, но не се предадох. Това беше първата ми роля, първият ми подпис на професионална сцена. Никога няма да забравя вълнението и страха. Но си струваше. Дори сега понякога сънувам, че излизам да играя това, но не съм сигурна в текста... да, а това е кошмар, не хубав сън... (усмивка).
Коя е мечтаната от Вас роля, която бихте искала да изпълните ?
Не мечтая за роли. Вярвам, че те ме намират тогава, когато съм готова за тях. Всяка нова роля е нов живот, който трябва да изживея и пътят винаги е труден, но интересен. Чакам с нетърпение следващата...
Коя е основната връзка, която трябва да имаме със самите себе си?
Вяра и любов. Вярвай в себе си и обичай това, което правиш!
Животът монолог ли е или диалог? Кой го води?
Животът е пиеса, която се състои от много сцени. Има и диалози, и монолози, и сцени с много герои... Драматургът единствен знае какво точно иска да каже с този текст. А в живота драматурзите са много... Но понеже ти играеш главната роля в своя живот, трябва да вложиш сърце и душа и да покажеш твоята гледна точка.
Има още...
Какво бихте искали да кажете на всички, които имат вроден талант, които копнеят да се развиват в театъра, но нямат образование?
Аз мисля, че театралното образование е много важно. Говоря за театър. Там има закони, които се учат не само от опит. Трябва да имаш солидна основа и театрално възпитание. Това изключително си личи на сцена. Актьорството е сериозна и отговорна професия, нека не се заблуждаваме.
Коя е най-голямата награда за едно момиче актьор?
Актьорът е актьор. Не може да се заиграваме с полове. За актьора най-голямата награда е признанието за добре свършена работа. Аплодисментите на публиката, поздравленията от колегите, благодарните очи на режисьора... Това е щастие!
Какво е мнението Ви за насилието върху жени в бранша. Като един от най-скорошните примери е признанието на Телма Фардин.
Насилието не трябва да се толерира никъде, не само в този бранш! Унизително е да се чувстваш жертва. Но тази тема започна да се преекспонира с много лоши знаци. Има винаги две страни и трябва да се съхранява достойнството и на двете.
Кое е момичето вътре във вас? Какво обича да прави, когато никой не гледа?
Аз съм нежно, чувствително и ранимо момиче, облечено в тялото на уверена, отговорна и усмихната жена. Имам много лица, всеки вижда това, което искам да покажа... крия тъгата, разочарованието, крия много неща, които са си само мои и ще си останат само мои... (усмивка с намигване).
И още...
Какво бихте добавила в българското кино?
Ако мога да кажа, моето пожелание за българското кино е добри сценарии и добре разказани истории. Има страхотни професионалисти в нашето кино, които могат да изпълнят това. Ако има и добра политика за киноиндустрията, всичко ще е наред.
Коя е Вашата формула за щастлив живот?
Хубави мисли в добро сърце!
Актьор или актриса – има ли значение?
Актьорът няма пол. За да си добра актриса понякога трябва да имаш "големи топки". Извинявайте за израза, но наистина е така!
Театърът е… Моята голяма любов!
Киното… Моята тайна любов!
А телевизията… Обяснението ми в любов!
България днес за вас е… Красиво момиче с бъдеще! Това е моята България!
