ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Лиляна Станаилова: Младите хора купуват дрехи, не картини

Лиляна Станаилова: Младите хора купуват дрехи, не картини

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В един дъждовен следобед с Лиляна се приютихме сред уюта на Cava, за да се стоплим с чаша червено вино и да си говорим. За мода, за изкуство, за трудностите, за преодоляването им, за плановете, за неслучването им и за Доминик, нейната 4-годишна дъщеря, с която заедно преминава по пътя на порастването. Мнозина познават Лиляна от красивите фотосесии в списанията, други носят ръчно рисуваните й дрехи, а трети са я гледали в дебютния филм на Асен Блатечки – „Бензин“, но тя не се чувства нито модел, нито дизайнер, нито актриса. Тя е Лиляна, която най-после обича себе си. Творец, за когото няма граници, но има бъдеще и тя вече тича по петите му.

Какво се случва с твоя бранд Lile Casual?

Развивам го доста усилено, но в България имам някакъв лимит. Въпреки че имам добър пазар тук и се радвам на внимание, има някакъв таван, който на мен ми пречи. Затова плановете ми са да развия повече бранда в Америка, понеже имам семейство там. Това е единствената дестинация, на която мога да остана да живея и да работя. В Европа би ми било малко по-сложно, защото съм сама с детето.

Имаш семейство там?

Имам две сестри, а майка ми и баща ми чакат да заминем заедно.

И планираш да се установиш в Щатите?

Да, или най-малко да прекарвам зимата там, а лятото да се връщам тук. Това е най-идеалният вариант. Засега трябва да замина за поне 4-5 месеца, след това ще се върна. Не мисля да оставям българския пазар със сигурност, но там ще мога да го развия и по други начини, докато тук наистина ми е малко по-сложно.

А къде е това там?

В Маями, там са сестрите ми. Не ми е най-приятната дестинация за бизнес и изкуство, но...

Къде би била?

По-скоро Лос Анджелис, Сан Франциско.

А какво е да прекарваш зимата на топло в Маями?

На климатици. Взимаш си суитшърт в чантата, потиш се навън, влизаш в магазина, умираш от студ. И понеже сме с деца, защото едната ми сестра има момче на 3 години, не е толкова разпускащо. Но е друго, когато сте заедно с проблемите на всички и когато можеш да си полезен за повече хора освен на себе си. Вечер когато излизаме, е много странно, хората са странни, там е меката на комерсиалните хора, няма много вдъхновяващи хора. Но със сигурност има повече възможности от тук. А и не искам Доминик да учи тук. Всичко лошо, което съм научила в живота си, съм го научила в училище. Не искам да разбира някои лесни неща по възможно най-трудния начин. Защото е нямало до мен някой, който да ми каже. Ще бъда до нея, за да й казвам.

Ако иска по трудния, ще я наблюдавам и ще я изчаквам, но поне ще има някой, който да я спира.

Теб защо никой не те е спирал?

Живях сама от 16-годишна нататък и това не е много добре за момиче. Аз минах по най-трудния път. Много хора биха казали, че е най-лекият, но вътрешно имах тежки преживявания. Отстрани изглежда, че съм супер, обиколила съм света, имам приятели...

Острани нещата винаги изглеждат различно.

Но после се оправих.

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...