Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Лиляна Станаилова: Младите хора купуват дрехи, не картини

Лиляна Станаилова: Младите хора купуват дрехи, не картини

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В един дъждовен следобед с Лиляна се приютихме сред уюта на Cava, за да се стоплим с чаша червено вино и да си говорим. За мода, за изкуство, за трудностите, за преодоляването им, за плановете, за неслучването им и за Доминик, нейната 4-годишна дъщеря, с която заедно преминава по пътя на порастването. Мнозина познават Лиляна от красивите фотосесии в списанията, други носят ръчно рисуваните й дрехи, а трети са я гледали в дебютния филм на Асен Блатечки – „Бензин“, но тя не се чувства нито модел, нито дизайнер, нито актриса. Тя е Лиляна, която най-после обича себе си. Творец, за когото няма граници, но има бъдеще и тя вече тича по петите му.

Какво се случва с твоя бранд Lile Casual?

Развивам го доста усилено, но в България имам някакъв лимит. Въпреки че имам добър пазар тук и се радвам на внимание, има някакъв таван, който на мен ми пречи. Затова плановете ми са да развия повече бранда в Америка, понеже имам семейство там. Това е единствената дестинация, на която мога да остана да живея и да работя. В Европа би ми било малко по-сложно, защото съм сама с детето.

Имаш семейство там?

Имам две сестри, а майка ми и баща ми чакат да заминем заедно.

И планираш да се установиш в Щатите?

Да, или най-малко да прекарвам зимата там, а лятото да се връщам тук. Това е най-идеалният вариант. Засега трябва да замина за поне 4-5 месеца, след това ще се върна. Не мисля да оставям българския пазар със сигурност, но там ще мога да го развия и по други начини, докато тук наистина ми е малко по-сложно.

А къде е това там?

В Маями, там са сестрите ми. Не ми е най-приятната дестинация за бизнес и изкуство, но...

Къде би била?

По-скоро Лос Анджелис, Сан Франциско.

А какво е да прекарваш зимата на топло в Маями?

На климатици. Взимаш си суитшърт в чантата, потиш се навън, влизаш в магазина, умираш от студ. И понеже сме с деца, защото едната ми сестра има момче на 3 години, не е толкова разпускащо. Но е друго, когато сте заедно с проблемите на всички и когато можеш да си полезен за повече хора освен на себе си. Вечер когато излизаме, е много странно, хората са странни, там е меката на комерсиалните хора, няма много вдъхновяващи хора. Но със сигурност има повече възможности от тук. А и не искам Доминик да учи тук. Всичко лошо, което съм научила в живота си, съм го научила в училище. Не искам да разбира някои лесни неща по възможно най-трудния начин. Защото е нямало до мен някой, който да ми каже. Ще бъда до нея, за да й казвам.

Ако иска по трудния, ще я наблюдавам и ще я изчаквам, но поне ще има някой, който да я спира.

Теб защо никой не те е спирал?

Живях сама от 16-годишна нататък и това не е много добре за момиче. Аз минах по най-трудния път. Много хора биха казали, че е най-лекият, но вътрешно имах тежки преживявания. Отстрани изглежда, че съм супер, обиколила съм света, имам приятели...

Острани нещата винаги изглеждат различно.

Но после се оправих.

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...