Лица

Лиляна Станаилова: Младите хора купуват дрехи, не картини

Момичето, което не обича да му слагат рамки, няма да го правим и ние

В един дъждовен следобед с Лиляна се приютихме сред уюта на Cava, за да се стоплим с чаша червено вино и да си говорим. За мода, за изкуство, за трудностите, за преодоляването им, за плановете, за неслучването им и за Доминик, нейната 4-годишна дъщеря, с която заедно преминава по пътя на порастването. Мнозина познават Лиляна от красивите фотосесии в списанията, други носят ръчно рисуваните й дрехи, а трети са я гледали в дебютния филм на Асен Блатечки – „Бензин“, но тя не се чувства нито модел, нито дизайнер, нито актриса. Тя е Лиляна, която най-после обича себе си. Творец, за когото няма граници, но има бъдеще и тя вече тича по петите му.

Какво се случва с твоя бранд Lile Casual?

Развивам го доста усилено, но в България имам някакъв лимит. Въпреки че имам добър пазар тук и се радвам на внимание, има някакъв таван, който на мен ми пречи. Затова плановете ми са да развия повече бранда в Америка, понеже имам семейство там. Това е единствената дестинация, на която мога да остана да живея и да работя. В Европа би ми било малко по-сложно, защото съм сама с детето.

Имаш семейство там?

Имам две сестри, а майка ми и баща ми чакат да заминем заедно.

И планираш да се установиш в Щатите?

Да, или най-малко да прекарвам зимата там, а лятото да се връщам тук. Това е най-идеалният вариант. Засега трябва да замина за поне 4-5 месеца, след това ще се върна. Не мисля да оставям българския пазар със сигурност, но там ще мога да го развия и по други начини, докато тук наистина ми е малко по-сложно.

А къде е това там?

В Маями, там са сестрите ми. Не ми е най-приятната дестинация за бизнес и изкуство, но...

Къде би била?

По-скоро Лос Анджелис, Сан Франциско.

А какво е да прекарваш зимата на топло в Маями?

На климатици. Взимаш си суитшърт в чантата, потиш се навън, влизаш в магазина, умираш от студ. И понеже сме с деца, защото едната ми сестра има момче на 3 години, не е толкова разпускащо. Но е друго, когато сте заедно с проблемите на всички и когато можеш да си полезен за повече хора освен на себе си. Вечер когато излизаме, е много странно, хората са странни, там е меката на комерсиалните хора, няма много вдъхновяващи хора. Но със сигурност има повече възможности от тук. А и не искам Доминик да учи тук. Всичко лошо, което съм научила в живота си, съм го научила в училище. Не искам да разбира някои лесни неща по възможно най-трудния начин. Защото е нямало до мен някой, който да ми каже. Ще бъда до нея, за да й казвам.

Ако иска по трудния, ще я наблюдавам и ще я изчаквам, но поне ще има някой, който да я спира.

Теб защо никой не те е спирал?

Живях сама от 16-годишна нататък и това не е много добре за момиче. Аз минах по най-трудния път. Много хора биха казали, че е най-лекият, но вътрешно имах тежки преживявания. Отстрани изглежда, че съм супер, обиколила съм света, имам приятели...

Острани нещата винаги изглеждат различно.

Но после се оправих.


Доминик на колко е?

На 4. Тя е най-забавният човек, когото съм виждала. Суперинтелигентна е, много дълбока в държанието си. Много сигурна в себе си и в мнението, което дава, а е едва на 4.

На кого е кръстена?

Кръстена е на една героиня от диска ми по френски. Аз бях тази героиня и се позаинтересувах за името, защото е много красиво. Означава дете на Бога, денят на Бога и доминиращ. Нищо, че е момиче. И е доминираща, доста.

Трудно ли ти е да се справяш сама с нея?

Много ми е трудно, обаче ми е толкова хубаво, че някак се справям. Трудно е да си и майка, и баща. Но това нещо и трудностите, през които преминавам, ме карат толкова много да се обичам, да се оценявам, да оценявам силата си и да правя неща, които не съм вярвала, че ще направя. Променям се и знам, че е за добро. Виждам, че нямам толкова близки предели, колкото съм смятала, че имам, и това ме прави много силна.

Но не ми помага в това, да имам някого до себе си, защото започвам да си ставам самодостатъчна.

Какво друго ти помогна да се заобичаш?

Причината, която не ми помогна, беше приятелят ми. Той работеше точно за обратното нещо. Аз бях толкова привързана към него, че си мислех, че това е грижа и затова е критиката и всичко останало. В един момент започваш да обезценяваш себе си и целия си труд. Но когато излезеш извън този кръг, виждаш, че хората те оценяват. Трябва да се вслушваш в комплиментите на приятелите си, а не да се обвиняваш и да не се харесваш. Слушай всички хубави неща за теб, защото те са вярни и трябва да повярваш в тях. След като се роди Доминик, пак се мразех, първата година беше много трудна. Затова един важен съвет – ако някоя от вас иска да има дете, трябва да бъде готова, че може да го гледа и сама. Защото всичко се случва. Трябва да си сигурна в себе си и силна, защото изненадите са големи.

Доминик как приема ситуацията?

Баща й от време на време я вижда. Но тя е свикнала без него. В съзнанието й вероятно стои идеята, че бащата идва да вижда детето.


Как започна с марката си?

От едно дънково яке, което нарисувах в Русе в един хотел с бившия ми съпруг. Дотогава рисувах само на платно, но искам аудорията, на която показвам изкуството си, да е млада, новата генерация. И ако мога да повлияя на нея с вижданията си по някакъв начин, да ги обогатя, защото старите хора вече са си изградили вкус и мислене. Това е целта ми. А младите хора купуват дрехи, не картини.

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by ⛓ clothing brand ⛓EU • US (@lile___casual) on

 

Успяваш ли?

Като цяло дрехите са изкуство, има дизайнери, които правят изкуство. Но аз искам да го внеса в ежедневието, за да може да са по-индивидуални хората. Сега много от младите хора, които нямат изграден стил, се водят по една вълна, която не им дава голямо поле да бъдат различни. Това искам да променя и с времето ще го направя, просто ми трябва малко повече пазар и малко повече оценка на изкуството ми, за да мога да го разширявам.

Макар че аз успявам да се издържам с това и всички други неща са ми плюс отгоре.

Основно през Instagram ли предлагаш дрехите си?

Да, имам и сайт, но понеже правя по 20 броя от модел, те успяват да се продадат само чрез Instagram. Всяко нещо тук е ръчно рисувано и аз просто нямам физическа възможност да правя повече.

Ти рисуваш всяка една дреха на ръка?

Да. По 6-7 на ден мога да направя.

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by ⛓ clothing brand ⛓EU • US (@lile___casual) on

 

Не е ли творчески изтощаващо, а и физически?

Да, доста. Аз обожавам да правя новия модел, но след като ми се наложи да го рисувам още 20 пъти... В Щатите мисля вече да започна да правя векторни рисунки и да има само по един уникално ръчно рисуван модел и той да е на истинската цена, защото в момента са на много ниска. Но на българския пазар е така, затова не ми се работи тук. А там вече имам продадени неща, и то на много добра цена. Беше доста удовлетворяващо. И с повече хъс рисувах.


А моделството?

То е готино, много ми е вървяло през всичките тези години, но не се чувствам изобщо модел. Разбрах, че мога да си изкарвам доста добри пари с начина, по който изглеждам, но дори не знам дали вътрешно се чувствам само момиче. Не мога да кажа, че съм модел, защото когато попадна в такава среда, виждам какво е да си модел и всички са много сладки, но сякаш аз нямам нищо общо с тях.

Кое е тогава твоето нещо? Рисуването?

Рисуването и не само. Всичко свързано с ръцете и с направата на нещо, което не съществува. Много ми се правят скулптури. Просто трябва да си осъществя плана занапред.

А учила ли си за това?

Не, учила съм единствено графичен дизайн, но от малка забелязах, че хората харесват рисунките ми, и разбрах, че мога да рисувам.

Значи си самороден талант?

Да. Да учиш за художник, не ми се струваше интересно. Мисля, че там някой подтиска твоя личен стил, учителите ти са доказали се художници и не знам дали оттам излизаш с развит талант напълно или той е пречупен през на някакви хора мирогледа. Ако имам талант, ще го развивам сама. Ако имам нужда да науча нещо, свързано с технологии, цветове, има уроци и не мисля, че ми трябва чак толкова дълго обучение.

Твоята дъщеря показва ли вече артистични заложби?

Да, тя е много добър актьор. Страшна драматургия е с нея.

Каза, че не се чувстваш модел, но как се чувстваше като актриса след участието ти във филма „Бензин“?

Усетих само привкуса на това, какво е да си актриса, понеже никога не бях играла. Бях им казала много да ме напътстват и така за мен не остана частта да го изиграя наистина, сама да развия ролята си.

Но ми хареса много повече от моделството. Много по-забавно е, но не е както си го представят всички.

Т.е. би приела отново някоя роля?

Имах много предложения, но за парите, които ми предлагаха, няма как да си оставя детето да го гледа някой друг. Аз изкарвам повече от дрехите. И за сериали, и за филми съм имала. Но има предели, в които ти дори не можеш да покажеш своето виждане. Уж е изкуство, но не точно.


Не обичаш да ти слагат рамки.

Да. Обичам да ми дадат тема, но не и да ми слагат рамки. Бързо се свързвам с хората и много добре ги усещам, но има неща, в които вярвам, и не мога да се пречупя на пошлост, прекалена сексапилност, на нещо коренно различно от характера ми. Имам няколко правила и ако изляза от тях, не се чувствам добре в кожата си. Както се случи с едно предаване по ТВ7, което водих и в което трябваше да съм мега секси, сладка и глупава. Дори плаках. Да, за телевизия изобщо не ставам.

Кои са ти любимите места из града? Къде можем да те видим?

В Еконт, в бара „Сипи“ и в „Пасторант“ и на кино в Г8, там може да ме видите всяка седмица. И вкъщи, имам много хубава тераса и музика и често няма за какво да излизам.

Какво гледаш в Г8?

Много обичам европейски филми. Вкъщи гледам и корейски, много странни. Харесвам различното мислене, защото при комерсиалните мога веднага да предвидя края и не ми е интересно. Търся филми, които могат да ме изненадат, да ме инспирират. Но най-много ме вдъхновяват хората, които срещам. Когато срещна някого, мога да виждам и чувам само него. И от всеки човек извличам някаква музи, той от мен също.

Последното, което гледа и много ти хареса?

„Call Me By Your Name“ („Призови ме с твоето име“), гледахме го с майка ми, но сега сме се запалили и по един сериал на Netlfix – „Sense 8“. Става въпрос за двойки с различна сексуалност, за хора от различни градове, които имат връзка помежду си, за новите видове хора, по-сензитивните, които си говорят чрез телепатия. А аз мразя сериали по принцип.

Вдъхновяваш ли се от определени дизайнери, хора?

Следя определени дизайнери, както и някои влогъри, които правят селекции на определени стилове и цветове. При мен цветовете са водещи и материите, разбира се. Damir Doma ми харесва, неговите цветове. Харесвам A-Cold-Wall и нещатa, които те правят с материите, изтриват плата по особен начин и всичко е перфектно. Инспирирам се и от някои масови марки, защото на мен ми убягва комерсиалното, а искам да привлека хората хем с комериалност, хем с моя пчерк. Знам, че иначе изобщо няма да се привлекат. Обувките са ми много голяма страст, винаги са модерни, и часовниците ми са специални, всичко останало може да е дори second hand. Но мисля, че без да искам, се влияя от вълната, от хората около мен. Vetements ме изумяват, защото все едно аз продавам някакви дъвки, те взимат една дъвка, сдъвкват я, стъпват с крак отгоре, всичко залепва по нея и я продават 30 пъти по-скъпо от моята дъвка, която е чиста и в пакетче. Това са те. Правят пълната помия и я продават. Възхищавам им се, но не ми харесва как стоят дрехите им, материите, сякаш не им пука за човека, който ще ги носи. Харесвам и Balenciaga, но не комерсиалната им линия, а по-винтидж нещата. Но аз и дизайнер не съм. Бих искала да работя за някой дизайнер, защото аз не разбирам от това толкова много.

С това ли се виждаш да се занимаваш в бъдеще?

Да, но и със скулптури, аксесоари за дома... Винаги се отварят възможности. Знам, че плановете, които сега си правя, няма да имат нищо общо с това, което ще се случи. Това го знам със сигурност. Винаги се случва и още нещо. Особено ако успееш да поемеш възможността, която ти се дава, а не си като кон с капаци.