Днес в поредицата "Смели момичета", вдъхновена от кампанията "Живей InSync" на Activia, ви срещаме с Линда Александрийска. Преди да се превърне в момиче с фотоапарат, тя е била част от корпоративния свят. Предизвиквайки себе си да прекрачи границите на зоната на комфорт, Линда започва да търси онова, което я прави истински щастлива. И го намира, но не някъде другаде, а вътре в самата себе си. Открива и много други неща по пътя, а най-важното сред тях е, че никога не трябва да спираш. Линда е майка, фотограф, разказвач на истории, търсач на истории, като винаги с обектива си се стреми да покаже красотата. Линда ни разказва за себе си, за промяната, за смелостта, за хармонията. Можете да откриете Линда във Facebook, а повече за кампанията на Activia ще прочетете на сайта им. А този тест ще ви помогне да проверите дали самите вие сте InSync.
Коя е Линда тук и сега? Успяваш ли да живееш в настоящето?
Oпитите продължават. Настоящето се оказа интересна задача – колкото повече разсъждаваме върху него, толкова повече се опитва да се изплъзва. Така че най-добре е да намалим разсъжденията и анализите и да започнем повече да чувстваме – едно умение, което можем да развием с времето. Линда е все повече себе си и не се страхува да чувства – една жена на 43 почти, майка, фотограф, разказвач на истории, търсач на истории.
Кой е твоят двигател, кое те кара да се променяш и да се развиваш?
Вроденото ми любопитство към света, желанието за движение и промяна – доста уморително понякога, но зодия Овен все пак... Човек не може да избяга от себе си, a и не е необходимо. Тия дни се присетих за една българска поговорка: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло". Замислих се, че отвъд прочита, в който чудото явно е нещо лошо и страшно, дето те е сполетяло, защото не си се кротнал, поговорката може да се тълкува и позитивно и да четем думата "чудо" буквално. Тогава тази назидателна фраза добива един нов и доста по-ведър смисъл.
В професионален план ти си направила огромна промяна – от корпоративна дама си се превърнала в момиче с фотоапарат. Това е класическо излизане от зоната на комфорт, какво ти донесе то? [[quote:0]] Свобода, поле за творчество, време да се вгледам в света около мен, но и навътре в себе си и всъщност това намирам за най-ценната част от промяната. Докато работех в офис, нямах време, а и потребност за подобни търсения. Трябва да призная, че когато тръгнеш да търсиш онова, което те прави истински щастлив, по пътя можеш да се натъкнеш на всякакви открития относно себе си. Ще разбереш, че всъщност не старата или новата работа, връзка, социален статус са определящи за твоето щастие, а това, което е вътре в теб. В този смисъл най-важното е да се разбереш сам себе си, доколкото е възможно в рамките на този един живот. Така че освен излизането от зоната на комфорт в чисто материален план аз всеки ден продължавам да влизам и излизам от собствената си зона на комфорт, което, вярвам, е за добро.
Стига ли ти тази промяна? Кога човек спира?
Движението за мен е всичко. Както гласеше един популярен рекламен слоган от недалечното минало, "Едно нещо води към друго". Исках да бъда сватбен фотограф, за да запечатвам спомените на младоженците по красив начин и да бъда полезна с това. После се запалих по идеята да снимам жените красиво, така че да се вдъхновяват и чувстват страхотно в кожата си. Мисля, че ако човек напипа вярната нишка (за себе си) и не спира да се движи, тя би могла да го отведе до съвсем нови територии и съвсем различни начинания и в това е красотата на живота. Живеем в уникално време, когато можем да експериментираме до безкрай, и това не е клише, а реалност.
Аз съм пословична сред приятелите си с това, че всеки ден се събуждам с нова идея. Двигателят си е вътре в мен. За мен това е естественият ход на нещата.
За какво ти трябва много смелост?
За да остана обикновена и за да бъда необикновена. Едновременно.
А за какво не ти стига смелост?
Трябва ми повече смелост, за да проявявам повече търпение – звучи като оксиморон, но май не е.
Кога си InSync?
Когато вътрешната ми нагласа и външната изява на тази нагласа са в синхрон. Т.е. когато не лъжа себе си.
В работата си се срещаш с много жени, кога една жена е в мир със себе си?
Много очаквания има по отношение на жените в днешно време. Освен традиционните такива, интернет всеки ден бълва тонове статии, интервюта с куп съвети, които трябва да следваме, за да се превърнем в идеалните жени. Една жена е в мир със себе си, когато разбере, че е идеална точно такава, каквато е в този миг, и няма нужда от нищо повече. Няма нужда от маски и роли, няма нужда от това да е по-женствена, по-пасивна, по-активна, по-по-най... В мир сме, когато осъзнаем, че сме такива, каквито сме.
За кое си благодарна в живота си?
За здравето, за семейството, за приятелите, за това, че съм се родила именно тук, за това, че работя това, което ме прави щастлива, за това, че успявам да правя и другите щастливи – посредством работата си и емоционалността си. Всъщност за всичко.
