ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Линда Александрийска: Жената е излъчване

Линда Александрийска: Жената е излъчване

Линда е фотограф. От онези, които правят живота да изглежда по-хубав. Гледайки фотографиите, които прави, почвам да вярвам, че красотата наистина е в очите на този, който гледа, в случая - снима. Линда обича детайла, търси финото, ненатрапчиво присъствие, и преследва мига, който никога няма да се повтори. Веднъж писахме за вълненията, които предизвиква една момичешка фотосесия, сега питаме Линда как тя вижда нещата.

Как откри  фотографията или как тя те откри?

Както се случва с повечето хубави неща в живота, се открихме доста късно. Дядо ми беше известен софийски фотограф и често като дете прекарвах вечерите в неговата фотолаборатория, но аз се запалих по фотографията едва след като навърших 30. Отначало беше просто хоби, но удивителното е, че за първи път в живота си имах хоби, което не ми омръзваше. И колкото повече снимах , толкова повече ми харесваше.

Била си част от корпоративния свят. Липсва ли ти той сега, когато се занимаваш основно с фотография?

Преди четири-пет години бях на интервю за Мениджър ПР в известна корпорация. Опитвах се да се представям на ниво, но явно толкова ми е личало отношението към корпоративния свят, че накрая провеждащата интервюто се обърна към мен и в прав текст ми каза: “Линда, трябва ни корпоративно животно!”  Да, корпорациите не са за всеки – офисите от стъкло, костюмите, маркетинг брифовете, таргетите – не са моята дрога. Смисълът за себе си намерих в снимането, търсенето на светлината, усмихнатите лица на хората, които снимам и думата “благодаря”.

Как ти хрумна да правиш будоарна фотография?

Гледах семинари с участието на Сю Брайс – австралийски портретен фотограф, и тогава пламна искрата. Това, което тя прави, е по-скоро в жанра “Съвременни портрети” – портрети на обикновени жени, които през нейния обектив изглеждат като излезли от списание.  Хареса ми това, че този вид фотография дава увереност и самочувствие на жените.

Вярно ли е, че всяка жена може да бъде красива?

Да, само при едно условие. Да има излъчване;)

Хубави сватби ли правят българите? Спазват ли традицията или следват западния модел?

Да, харесвам българските сватби. Като сватбен фотограф попадам и на по-традиционни тържества и на такива без никакви ритуали, които са по-скоро пищни купони.  Напоследък преобладават по-скоро вторите. Танцът с пилето и кокошката ще останат в историята, изместени от хвърлянето на жартиери и букети и чупенето на чаши.

Каква е добрата сватбена фотография?

Репортажна, ненатрапчива и автентична. Сватбеният фотограф трябва да успее да улови всички моменти, които носят духа на този ден – подготовката на булката, сълзите в очите на майките /понякога и на бащите/,  погледите, жестовете и емоциите, които витаят във въздуха. Добрата сватбена фотография е онази, която ще накара дори хора, които не са присъствали на сватбата, да почувстват настроението на деня.

Заразително ли е щастието?

Абсолютно. След всяка сватба, която снимам, си тръгвам усмихната и заредена с хубави емоции.
 
 Ако можеше да си поръчаш лична фотосесия при някой световноизвестен фотограф, кого би избрала?

При Сю Брайс – www.suebryce.com

Когато беше малка, каква искаше да станеш?

Хм, сервитьорка, художничка, носителка на Оскар/в този ред/. Не се смейте де, вие не сте ли си мечтали как взимате Оскар в ослепителна рокля и благодарите на Академията, семейството си и всички останали?:)

Ти кога разбра, че си хубава?
Късно, след като с мои приятелки фотографки започнахме да се снимаме една друга и да си пращаме снимки.

Бързо или бавно?
Когато попадна в непознат град, първите един два дни не обичам да вадя фотоапарата. Обичам да опознавам улиците бавно с другите си сетива и чак когато се почувствам част от мястото започвам да снимам. Май наистина хубавите неща стават бавно .

Жената е…?

Излъчване. А излъчването е сбор от това каква музика слуша, какви книги чете, какви рокли носи, каква походка има,  каква храна предпочита и в каква компания я предпочита.

Как искаш да бъдеш обичана?

Безусловно.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...