Помним как зашеметяващо се появи в ролята на Лин в сериала "Връзки" – дръзка и непокорна. След това влезе в напълно различния образ на Ани в "Скъпи наследници". Да, Лорина Камбурова с лекота пресъздава персонажите си и на театралната сцена, и на снимачната площадка. Един от най-истинските обаче, с който ни изненада, е свързан с музиката. Преди няколко месеца младата актриса показа още един свой талант чрез албума "4U", който създаде съвместно с Росен Пенчев. За ролите, успехите и мечтите ще разберем от самата нея. Днес в Момичетата от града.
Коя е Лорина, когато играе?
Лорина е персонажът, който играе.
А в живота?
Лорина е себе си.
Предвид актьорската професия, смяташ ли, че някой някога ще те познава истински?
Да си актьор, не означава, че си си окачил табела "мистерия". Това е професия като всички останали. Да, малко по-интересна за хората извън нея, но тя изисква труд и рядко е бляскава. Да си актьор, не означава, че си болен или отчужден. Нека не бъркаме психични заболявания със занаята в професията. За мен е сбъдната мечта да работя това, което обичам и който трябва – ме познава в професията ми и извън нея.
Коя е ролята, която никога не би искала да изиграеш?
Засега няма такава.
Преекспониран живот, социални мрежи... Как се скриваш от ярките светлини на прожекторите?
Подбирам какво да споделя от живота си в него.
Успехът по-ценен ли е, когато е споделен с приятели?
Вече 6 години успехът в музикалната сфера е споделен с най-добрия ми приятел Росен Пенчев. Той е човек с много таланти и с непрестанен хъс за развитие. Заедно успяхме да реализираме албум тази година 4U на нашата банда Ross'N Lorina. Албумът е направен с много лично вдъхновение, любов и подкрепата на нашите фенове от цял свят. Можете да го чуете във всички платформи в мрежата – Youtube, Soundcloud, Itunes...
Става ли по-откровено и прозрачно изкуството?
Живеем в бързи времена и в България все повече се стараем да сме наравно с другите страни във всяка сфера. Все повече млади хора се интересуват от изкуство и аз съм много щастлива от този факт. Хубаво е да се експериментира, аз съм За.
Говори се много за любов и различните й форми, каква е причината според теб на хората да им омръзва бързо и да отминава?
Не съм сигурна, че има правилен отговор на този въпрос. Всеки човек има индивидуални желания и стремежи. Може би ако слушахме повече вътрешния си глас, отколкото да търсим решение в телевизията и списанията, щяхме да сме по-щастливи.
Има още...
Кой спомен и до ден днешен поддържа творческия ти дух?
Споменът, когато реших, че ще следвам пътя на изкуството. Бях в 12 клас и разглеждах различните професии, от които трябваше да избера своята собствена. Всичко ми беше чуждо. Да бъда актриса, ме зареди с такава мотивация, която и до днес не ме пуска за секунда.
Какво е мнението ти за равенството, сексизма и съревноваването между половете?
Никога не съм разбирала това "по-по-най" съревнование между мъжете и жените. Двата пола са еднакво важни за човечеството и този конфликт за мен винаги е бил излишен. Но действителността е друга, не можем да подминем факта, че в някои страни има тежки проблеми на тази тема. А за сексизма – не трябва да се влиза в личното пространство на човека без изричното позволение, всеки има право да се чувства засегнат, ако стане това.
Ако беше мъж – с какво би се различавал от останалите?
Семейството ми винаги е държало на възпитанието и знам, че дори да бях момче, пак нямаше да се държа непочтено.
Ако можеш да назовеш три значими години от живота си до момента – кои са те?
Годината, когато завърших гимназия и се преместих в София – за първи път се сблъсках с независимостта и трудностите на новото място. Годината, когато завърших НАТФИЗ – за първи път трябваше да се боря за професията си. И всяка година след това за мен е важна, израствам и добавям нова причина, за да се занимавам с това, което обичам.
Какво още очаква от живота малката мечтателка в теб?
Мечтите се менят всяка година, но една остава винаги – да сме здрави, аз и моето семейство, и да има обич между нас.
Виктория: "Ако си позволиш да летиш високо, после падането ще боли"