ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Луиза Григорова-Макариев: по-малко дива, но повече щастлива

Луиза Григорова-Макариев: по-малко дива, но повече щастлива

Снимки: ©2019 Spirit Production House and Silvernoise

Помня Луиза Григорова още когато беше модел в "Ивет фешън", и камерата толкова много я обичаше, затова не се изненадах, когато се появи в главния каст на сериала „Стъклен дом“, който даде силен старт на актьорската й кариера. След това я гледах и на театралната сцена – в „Лив Щайн“, „Бел Ами“ и „Пияните“ в Малък градски театър „Зад канала“, в „Тирамису“ в Театър „София“, но това, разбира се, са малка част от представленията с нейно участие. Миналата година тя беше в една от главните роли в българския филм „Диви и щастливи“, който вече е част от селекцията „Предложения от България“ на стрийминг платформата HBO GO и е достъпен за гледане в още няколко европейски държави. Това беше поводът в един горещ летен следобед да си побъбрим момичешки по телефона, за да ми сподели какво й е дало участието във филма, дали сега, току-що навършила 30, е по-пораснала и най-вече по-щастлива и готова ли е да посрещне най-голямото си лично предизвикателство – това да стане майка.

Филмът „Диви и щастливи“ става част от стрийминг платформата на HBO и сега ще стигне до още по-голяма аудитория.

Луиза: Не само до по-голяма аудитория, но HBO е много сериозна световна медия, която се е доказала през годините като платформа с хубава селекция, независимо дали по телевизията, или онлайн. Винаги има какво да се види по HBO и сме много щастливи, че ставаме част от тях сега.

Ще се разпространява и в други страни...

Луиза: Да, на територията на седем държави едновременно, което също е готино, защото общо жителите в тях са около 40 милиона, така че 10% да хванем от тях, ще сме повече от щастливи.

Филмът постигна успех в България още с излизането си. Според теб с какво успя да спечели зрителите?

Луиза: С много неща едновременно. От една страна, със сигурност е историята и това, че в нея се разказва за смелостта, за търсенето на себе си, за това да се отстояваш, да преследваш мечтите си – едни такива общочовешки теми, които вълнуват хората. Отделно, всичко това е представено чрез приключения, екшъни, интересни неща, които се случват така, че те държи в напрежение до края. Самият филм е динамичен. Не е поучителен, тип „размахване на пръст“, а те въвлича в историята си по много приятен начин. Едновременно с това отиваш да гледаш нещо, което хем е леко за окото, за възприемане, хем излизайки от салона, се замисляш.

Казваш си: „Може би си заслужава да последвам и аз своите мечти и не е чак толкова невъзможно, колкото винаги ми се е струвало.“

От друга – този филм е направен от най-добрите професионалисти в България. Говоря за хората зад камерата, като започнем от Мартин Макариев – режисьора, минем през сценариста – Борислав Захариев, продължим с оператора – Андрей Андреев, и целия екип, който стои зад камерата, в постпродукцията. Това са невероятни хора и професионалисти, които успяха да го направят на световно ниво. Аз не мисля, че този филм трябва да се сравнява единствено с българското кино, а може да се сравнява с американското и европейското. Не мисля, че има някакви разлики, освен в езика.

На теб самата като актриса какво ти даде „Диви и щастливи“?

Луиза: Като актриса всяко следващо нещо много ме обогатява и съм благодарна за ролите, които идват, но едно особено важно нещо беше това, че ме накара да пречупя някои страхове в себе си. Имах и притеснения, и тревоги, и страхове за това как ще успея да се справя, обаче идва моментът, в който трябва да го направиш, и просто го правиш. Говоря за екшън сцените. В началото бях изключително притеснена как ще се случват, защото това, което знаех, беше, че ще се возя на един мотор, който ще е кросов, ще кара много бързо и опасно, а аз ще съм отзад без каска. Това ме напрягаше доста, но след това разбрах, че хората от каскадьорския екип са изключителни професионалисти. Така че се доверих и нещата се получиха. В края на филма след всички екшън сцени, които продължавахме непрекъснато да снимаме, се чувствах по-скоро на увеселително влакче, отколкото да се притеснявах. Все повече ми харесваше и исках все повече да снимаме.

Предимство или недостатък е това да сте заедно със съпруга ти Мартин на снимачната площадка?

Луиза: За мен това да работя с Мартин е най-голямото предимство, което ми се е случвало някога, защото той е най-талантливият режисьор и човек, когото съм срещала. Да работя с него, това за мен е истинско удоволствие. Бих била на снимачната площадка непрекъснато с него. Той е от тези изключителни режисьори, с които актьорите искат да имат следващ и следващ проект. Когато се влюбих в Мартин, се влюбих в таланта му и в начина му на работа. След това го опознах като човек и се влюбих и в човека Мартин. Така че и за него, и за мен това да сме на терен заедно е голяма привилегия, защото се разбираме с един поглед, нямаме нужда от обяснения. Просто си създадохме един тандем, един екип, който е незаменим.

Още едно доказателство, че може би е предимство човекът, с когото си, да бъде от твоята сфера.

Луиза: О, да. Опитвала съм да съм с хора от други сфери и не ми се е получавало никога.

Напълно ли се промени животът ти, когато се появи Мартин?

Луиза: Мисля, че да. Доста неща се промениха в живота ми, откакто се появи Мартин и все за добро. Станах по-търпелива, пораснах, започнах да обръщам внимание на неща, на които преди това не съм. По отношение на работата. Станах по-взискателна към себе си. Да, много неща се промениха. Така се случи при нас, че в началото имахме да си доизживеем две-три по-бурни години и след това едновременно ни омръзна всичко. Станахме си абсолютно самодостатъчни.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...