Помня Луиза Григорова още когато беше модел в "Ивет фешън", и камерата толкова много я обичаше, затова не се изненадах, когато се появи в главния каст на сериала „Стъклен дом“, който даде силен старт на актьорската й кариера. След това я гледах и на театралната сцена – в „Лив Щайн“, „Бел Ами“ и „Пияните“ в Малък градски театър „Зад канала“, в „Тирамису“ в Театър „София“, но това, разбира се, са малка част от представленията с нейно участие. Миналата година тя беше в една от главните роли в българския филм „Диви и щастливи“, който вече е част от селекцията „Предложения от България“ на стрийминг платформата HBO GO и е достъпен за гледане в още няколко европейски държави. Това беше поводът в един горещ летен следобед да си побъбрим момичешки по телефона, за да ми сподели какво й е дало участието във филма, дали сега, току-що навършила 30, е по-пораснала и най-вече по-щастлива и готова ли е да посрещне най-голямото си лично предизвикателство – това да стане майка.
Филмът „Диви и щастливи“ става част от стрийминг платформата на HBO и сега ще стигне до още по-голяма аудитория.
Луиза: Не само до по-голяма аудитория, но HBO е много сериозна световна медия, която се е доказала през годините като платформа с хубава селекция, независимо дали по телевизията, или онлайн. Винаги има какво да се види по HBO и сме много щастливи, че ставаме част от тях сега.
Ще се разпространява и в други страни...
Луиза: Да, на територията на седем държави едновременно, което също е готино, защото общо жителите в тях са около 40 милиона, така че 10% да хванем от тях, ще сме повече от щастливи.
Филмът постигна успех в България още с излизането си. Според теб с какво успя да спечели зрителите?
Луиза: С много неща едновременно. От една страна, със сигурност е историята и това, че в нея се разказва за смелостта, за търсенето на себе си, за това да се отстояваш, да преследваш мечтите си – едни такива общочовешки теми, които вълнуват хората. Отделно, всичко това е представено чрез приключения, екшъни, интересни неща, които се случват така, че те държи в напрежение до края. Самият филм е динамичен. Не е поучителен, тип „размахване на пръст“, а те въвлича в историята си по много приятен начин. Едновременно с това отиваш да гледаш нещо, което хем е леко за окото, за възприемане, хем излизайки от салона, се замисляш.
Казваш си: „Може би си заслужава да последвам и аз своите мечти и не е чак толкова невъзможно, колкото винаги ми се е струвало.“
От друга – този филм е направен от най-добрите професионалисти в България. Говоря за хората зад камерата, като започнем от Мартин Макариев – режисьора, минем през сценариста – Борислав Захариев, продължим с оператора – Андрей Андреев, и целия екип, който стои зад камерата, в постпродукцията. Това са невероятни хора и професионалисти, които успяха да го направят на световно ниво. Аз не мисля, че този филм трябва да се сравнява единствено с българското кино, а може да се сравнява с американското и европейското. Не мисля, че има някакви разлики, освен в езика.
На теб самата като актриса какво ти даде „Диви и щастливи“?
Луиза: Като актриса всяко следващо нещо много ме обогатява и съм благодарна за ролите, които идват, но едно особено важно нещо беше това, че ме накара да пречупя някои страхове в себе си. Имах и притеснения, и тревоги, и страхове за това как ще успея да се справя, обаче идва моментът, в който трябва да го направиш, и просто го правиш. Говоря за екшън сцените. В началото бях изключително притеснена как ще се случват, защото това, което знаех, беше, че ще се возя на един мотор, който ще е кросов, ще кара много бързо и опасно, а аз ще съм отзад без каска. Това ме напрягаше доста, но след това разбрах, че хората от каскадьорския екип са изключителни професионалисти. Така че се доверих и нещата се получиха. В края на филма след всички екшън сцени, които продължавахме непрекъснато да снимаме, се чувствах по-скоро на увеселително влакче, отколкото да се притеснявах. Все повече ми харесваше и исках все повече да снимаме.
Предимство или недостатък е това да сте заедно със съпруга ти Мартин на снимачната площадка?
Луиза: За мен това да работя с Мартин е най-голямото предимство, което ми се е случвало някога, защото той е най-талантливият режисьор и човек, когото съм срещала. Да работя с него, това за мен е истинско удоволствие. Бих била на снимачната площадка непрекъснато с него. Той е от тези изключителни режисьори, с които актьорите искат да имат следващ и следващ проект. Когато се влюбих в Мартин, се влюбих в таланта му и в начина му на работа. След това го опознах като човек и се влюбих и в човека Мартин. Така че и за него, и за мен това да сме на терен заедно е голяма привилегия, защото се разбираме с един поглед, нямаме нужда от обяснения. Просто си създадохме един тандем, един екип, който е незаменим.
Още едно доказателство, че може би е предимство човекът, с когото си, да бъде от твоята сфера.
Луиза: О, да. Опитвала съм да съм с хора от други сфери и не ми се е получавало никога.
Напълно ли се промени животът ти, когато се появи Мартин?
Луиза: Мисля, че да. Доста неща се промениха в живота ми, откакто се появи Мартин и все за добро. Станах по-търпелива, пораснах, започнах да обръщам внимание на неща, на които преди това не съм. По отношение на работата. Станах по-взискателна към себе си. Да, много неща се промениха. Така се случи при нас, че в началото имахме да си доизживеем две-три по-бурни години и след това едновременно ни омръзна всичко. Станахме си абсолютно самодостатъчни.
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...
;void(0);){kind=link}
