Лица

Дани Динева от Cooks and Bakes

Кулинарният блог, пълен с вкусни и интересни рецепти, много красиви снимки и споделени емоции

Днес ви представяме кулинарния блог Cooks and Bakes, пълен с вкусни и интересни рецепти, много красиви снимки и споделени емоции. Негов автор е усмихната и чаровна Дани Динева, която обича да приготвя предимно десерти и печива, тъй като са ѝ най-интересни комбинациите и вкусовете. Когато не е заета в кухнята, предпочита да прекарва времето навън със семейството и приятелите, сред природата, да кара колело или да се грижи за цветята в градината.

Коя е Даниела Динева тук и сега?

Майка. В началото на тази година (бел. ред. 2016 г.) станахме родители на прекрасен син и в момента съм заета с отглеждането му. Няма по-голямо щастие от това да се събудиш от усмивката на едно малко същество.

Не е ли огромна конкуренцията в кулинарното блогърство? С какво твоят блог е различен от останалите?

Никога не съм мислила за конкуренцията. Разглеждам блога като хоби, лично пространство, в което споделям своето виждане за храната, пътешествията, любовта към живота и личните преживявания, а не като вариант за бизнес, макар че има и такава възможност. Предпочам Cooks and Bakes да си остане „чист лист хартия“ – без реклами и платени публикации.

Как стана блогър?

В една зимна вечер преди повече от 5 години, споделих на съпруга си, че ще си направя блог. Стартирах с една рецепта за шоколадови трюфели. Започнах да търся интересни и нестандартни рецепти, за да създавам „съдържание“ за блога и така се увлякох, че продължавам и до днес. Има периоди на отдръпване, на търсене на вдъхновение, но любовта към добрата и качествената храна ми е в кръвта и винаги намирам време да приготвя нещо вкусно.

Какво е за теб блогърството?

Би било сбъдната мечта да се издържам от блога, но в България е доста трудно да направиш печеливш бизнес от това и да накараш блога да работи за теб. Малко хора разбират същността на блогърството и медията, която блогърите представляват. Пък и трябва да си наистина добър, да бъдеш популярен, четен и споделян, за да можеш да го постигнеш. Блогът е хоби и начин повече вкусни и интересни рецепти да достигнат до хората, да приготвят домашна храна, да учат децата си на кулинарна култура и да възпитават добрия вкус към храната.

Ако живееше на Запад, какво щеше да е различно?

Снимките, представянето, рецептите и определено бих се радвала на повече читатели. Тук сме ограничени откъм места за снимане, откриване на интересни старинни предмети и аксесоари, които да разкажат историята на ястието или десерта. Всичко е въпрос на изобретателност и събиране през годините. Позитивизмът на читателите също е от особено значение. На Запад отделят минута, за да напишат „благодаря за прекрасната рецепта“, а тук все по-малко хора оставят коментар под публикацията. Аз съм щастлива и благодаря на всеки един читател. Явно смятат, че съдържанието е свободно за ползване, без да оценяват колко много усилия коства, за да бъде приготвена, снимана и публикувана рецептата. Същото важи и за авторските права върху снимките. Много сайтове си позволяват да ползват снимките и рецепта без изричното съгласие на автора. На Запад това няма как да се случи.

Кои са блогърите, които ти самата следиш?

Има прекрасни български кулинарни блогъри, които създават интересно и стойностно съдържание, няма да споменавам имена, за да не пропусна някой. Любими са ми Campi di Fragole per Sempre, Cannelle et Vannille, Smitten Kitchen. [[more]] Кое е най-важното в твоята работа?

Детайлите. Важното е да изпипваш всичко, което правиш и да си доволен от свършената работа.

Трудно ли ти е понякога да намериш достатъчно мотивация, за да продължиш?

Да. Но понякога ново ястие или кулинарна книга на рафта са достатъчни, за да те „върнат“ в кухнята.

Вярваш ли, че качествените блогове променят средата, в която живеем, по някакъв начин?

Да. Създават стойностно съдържание, образоват и информират, карат хората да обичат качествената и вкусна храна, пораждат емоции.

От кой голям готвач се възхищаваш?

Не бих казала, че имам любим и всяка по-нестандартна рецепта изследвам с любопитство, без значение кой я е приготвил.

Какво не би сготвила никога?

Ястие, при което прочитането на рецептата не възбужда сетивата и не те кара да огладняваш.

А винаги?

Десерт.