Гери Владева е пътешественик-ентусиаст. Където и да ходи, все не й стига. Иска й се да прегърне света и хората в него, да ги опознае и да научи всичко за местата, културите и начина им на живот. Всичко научено от непознати хора в непознати страни, цялата събрана мъдрост и цялата изпитана радост се опитва да пресъздаде в блога си. Идеята, с която създава When Woman Travels, е да се представи женската гледна точка и да бъде полезен на жените при техните пътувания. Защото ние, жените, сме любопитни и жадни за познание същества, а знанието за света е най-добрият начин да опознаеш самия себе си.

Коя е Гери Владева тук и сега?

Започваме с най-трудния въпрос. Винаги ми е било трудно да опиша себе си, не за друго, а защото май непрекъснато се променям.

Но в момента съм човек, който се опитва да използва всички креативни сокове, които природата му е дала, и да ги впрегне в нещо полезно. Блогът ми е начин да помагам и вдъхновявам, както и новата линия тениски, които създадох, чиито дизайн е директно повлиян от пътуванията ми.

Как стана блогър?

Да си блогър е призвание, защото трябва да си напълно откровен и честен.

Още преди 13 години, по времето, когато живеех в Етиопия, бях започнала да пиша пътеписи. Тогава бяха във формата на дълги писма до приятели и роднини, с които ги държах информирани, така да се каже, с това, което се случваше с мен. Тогава разбрах, по-скоро си спомних, че много ме бива да пиша. Така поне ми казваха всички. По онова време обаче, интернетът в провинциална Етиопия никакъв го нямаше – идваше и си отиваше, когато му скимнеше, и на мен ми беше нужен понякога цял ден да изпратя един имейл с няколко прикачени снимки. Беше кошмарно. Обаче часовете, които запълвах с писане, ме накараха да осъзная, че обичам и дори имам нужда да пиша.

После последваха години, в които се бях свряла в черупката си и желанието за писане ме бе напуснало безвъзвратно, както си мислех тогава. Когато обаче, вече в България, през 2013 започнах да пътувам всеки месец  до нова дестинация и ми омръзна (или по-скоро музата ми се изморяваше) да повтарям отново и отново историите си след всяко пътуване на всеки приятел и познат, реших, че е време да видя как се „прави блог”.

Сега разбирам колко съм била наивна тогава. Да си блогър не е нито занаят, нито начин за правене на пари. То си е призвание, защото трябва да си напълно откровен и честен, а също и обективен. Ти носиш отговорност за читателите си.

Кой те чете?

Аудиторията ми е 75% от жени, което е нормално, тъй като целият блог е създаден с идеята да бъде в помощ на жените, които пътуват. Има жени на всякакви възрасти и от цял свят, но всички имат едно общо качество – авантюристичен дух, желание за знание, за развитие. С годините се убедих, че жените са много по-големи авантюристи от мъжете и винаги, ама винаги, когато заговоря на една жена за пътешествия, очите й светват! Не знам каква е тази страст към пътуването, но 99,9% от жените се раждат с нея. И аз обожавам това тяхно качество! Обичам си аудиторията, чувствам ги като приятелки, и ми се иска всяка една от тях да има възможността да отиде на своето мечтано пътешествие.

Кои са блогърите, които следиш?

Ох, ужасно много са! Има толкова прекрасни блогъри, които пишат за пътешествия. А следя и няколко модни, които са ми голямо вдъхновение.

В последно време харесвам много Силвия от Heart My Backpack, може би защото пише за живота в Норвегия, а тя е една от дестинациите, които ще посетя това лято. От травъл блогърите, любими са ми почти всички австралийски. Допада ми лежерния им, позитивен стил. А и от техните публикации събирам огромна информация и непресъхващо вдъхновение за голям проект, който подготвям за бъдещо пътуване до Австралия. Някои от тях стоят зад блоговете YTravel Blog, A Taste of Travel и Travel with Bender.

От модните блогъри абсолютните ми фаворити са италианката Киара от The Blonde Salad и швейцарката Кристина от Kayture.

Вярваш ли, че качествените блогове променят средата, в която живеем, по някакъв начин?

Абсолютно, но не буквално. В крайна сметка, всички се учим от най-доброто, което виждаме. Най-надарените художници, най-добре разказващите писатели и т.н. Добре написаните и с качествено визуално съдържание блогове са вдъхновение. Ако следиш един блогър от известно време, рано или късно  започваш да го приемаш като „дигитален приятел”. Започваш да се учиш от него. Да му вярваш. Тук е разликата с мас медиите, те нямат лице и затова не може да им се вярва сто процента. Когато блогър пише статия, зад всяка написана дума стои неговото име, неговият имидж. Той не може да си позволи да лъже читателите си. Затова смятам, че качествените блогове ни карат да се фокусираме върху красотата и добротата в света. Променят не средата, а нашите възприятия към нея.

Всички сме пътешественици, по един или друг начин.

Има ли професия пътешественик?

Не, няма. Всички сме пътешественици, по един или друг начин. Някои успяват да изминат огромни разстояния, водейки сравнително уседнал живот, но непрекъснато развивайки себе си. Това също е пътешествие, само че навътре в себе си. И е не по-малко важно за личното щастие. Други, като мен, просто не могат да стоят на едно място и единствената свобода, която чувстват истински, е свободата да тръгнат на път. 

Не ми харесва категоризацията, която сега е много популярна, че има „туристи” и „пътешественици”. И че видиш ли, всеки трябва да напусне работа, да стегне куфара и да живее като номад, за да е щастлив. Това не е за всеки, и няма нужда да е. Пък и, както писах в една моя статия, никой не може да пътува постоянно. Все някога ти се налага да поспреш, дали заради здравословни проблеми, грижа за семейството или просто защото това е начина да запазиш и развиеш прекрасната нова любов, дошла в живота ти.