ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Гери от "Градината на слънцето" в Момичетата от града

Гери от "Градината на слънцето" в Момичетата от града

Днес в рубриката ни с любими блогъри ви представяме прекрасната Гери, която е автор на "Градината на слънцето". Следим я още от времето, когато блогът носеше името Avocett, тя беше на по-малко от 18 години, а ние искрено се удивлявахме как едно дете може да носи толкова много мъдрост в себе си. Всъщност ни е трудно да намерим най-точните думи за Гери, така че ви предлагаме да не губим повече време и да се запознаете с нея и нейния свят от първо лице. 

Коя е Гергана Даскалова тук и сега?


Тате ще си купи кола, ама друг път: кризата в автомобилната индустрия
ОТ ГРАДА
20 май 2022 | Общество

Тате ще си купи кола, ама друг път: кризата в автомобилната индустрия

Автомобилната индустрия заема голям дял от световната икономика въпреки проблемите със свръхкапацитета...

Еколог, любител на думите и снимките, градинар, мераклия в поне десетина области (варене на буркани, селски ремонти, птици и природознание, рисуване, статистика и програмиране, образование). Харесва ми словосъчетанието "разказвач на истории" – искам да съм добър разказвач на още по-добри истории, било то научни или житейски – да напомням за свидните истории от миналото и да давам началото на нови.

Как стана блогър?

Любимото ми нещо в думите и историите е силата им да показват хубавото и стойностното в живота.
За първи път се замислям за себе си като "блогър" – а имам блог от 8 години! Написах първата си публикация, след като с дядо ми чакахме да видим къдроглави пеликани на язовир Конуш – тогава бях на 14, обичах да снимам и, предполагам, съм изпитвала потребност да споделя с някого колко точно големи бели чапли съм видяла (две, за интересуващите се). По-късно се запалих по правенето на картички, харесваше ми да подреждам снимките си и да ги имам организирани по дати или теми. Постепенно думите се увеличиха за сметка на снимките, а аз намерих вдъхновение, утеха и мотивация в писането. Много неща се промениха в живота ми, откакто берях дерт, че не съм виждала морски орел (и все още не съм, пусти орел!), и оплаквах падналата ми оранжерия за домати. Понякога ме е страх да не загубя частицата от себе си, която е едновременно наивна и смела, която се усмихва през сълзи и все има списък с поне 54 задачи, които се надяваше да свърши вчера. А така, макар и да ми се случва да се губя насред разни премеждия, тази ми същност си остава запазена някъде там, измежду снимките и думите. Не мисля за себе си като за блогър, просто обожавам историите – да ги чета, пиша или споделям – и се надявам да създам за себе си живот, пълен с добри истории.

Кой те чете?

Мама! И баба, като й разпечатаме публикациите. Извън семейния кръг, предполагам хора, които припознават себе си или близките си в историите ми за селата, живота в чужбина, градинарството, птиците, семейството. Аз самата чета лични блогове за вдъхновение или утеха, когато се чувствам самотна, като за най-очарователни намирам вярата и страстта, независимо в какво или към какво, стига да е добро. Надявам се, че ме четат хора с големи мечти, още по-големи сърца (за да събират и мечтите, и мислите, и грижите към околните); хора, които искат да са щастливи и работят по въпроса – не заради друго, просто по принцип се надявам, че има много такива хора, и си отдъхвам, като чета ведрите им коментари.

Кои са блогърите, които самата ти следиш?

Блоговете, които следя, се променят според периода, но тези, които са се запазили през годините, независимо дали правя картички или компот от праскови, са личните блогове с истински истории – LaMartinia, Разпилени парченца... Сега чета и няколко блога на докторанти и лектори (например Dynamic Ecology, Ecology Bits, Scientist Sees Squirrel, Tundra Ecology Lab и Small Pond Science). Харесвам публикации за научния живот и стремежите към по-добро образование – с по-малко всяване на страх и повече вдъхновение.

С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да се потвърди поверието, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Явно така е трябвало. Пътят на Дина започва от родния Пловдив, минава през София, стига до Нюрнберг, после завива отново към София (където в рекламните среди е първата ни пресечна точка), преди отново да се слее с чаровните улички на любимия Пловдив. Тук Дина е с...