ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Гери от "Градината на слънцето" в Момичетата от града

Гери от "Градината на слънцето" в Момичетата от града

Вярваш ли, че качествените блогове променят средата, в която живеем, по някакъв начин?

Вярвам, че добрите хора променят света, а как точно го постигат и дали желаят да споделят преживяванията си, е въпрос на личен избор. Някои от тях ще изберат блога, други ще поемат по различен път – за мен по-скоро е важно да не губим вяра, че светът е пълен с хора, стремящи се към добро, пък как точно се намираме – по блогове, фейсбук или на улицата – са подробности. Любимото ми нещо в думите и историите е силата им да показват хубавото и стойностното в живота така, че да докосват, да заличават болки и да проправят път напред. Такива истории се срещат навсякъде, напоследък и по блогове.

За какво още искаш да пишеш?

Искам да мога да пиша за всичко, понеже така се чувствам по-пряма със самата себе си.
За наука! Екология, по-точно. За изоставените земи в Източна Европа и как това влияе на хората и природата. За това, колко са важни учителите, за моите стремежи да бъда от преподавателите, които вдъхват вяра в мечтите. Искам да мога да пиша за всичко, понеже така се чувствам по-пряма със самата себе си – сега има неща, за които не бих писала, понеже още не съм готова да си призная, че може би съм сгрешила, че съм вярвала напразно, че едни мечти ще си останат завинаги в миналото. Искам някой ден да мога да напиша, че съм сгрешила и все пак всичко е наред.

Какво е необходимо на един блогър, за да сътвори вдъхновяващи снимки като твоите?

Аз самата не взимам снимането много насериозно, просто искам да запазя частица от днес за утре – за тогава, когато ще имам нужда да си припомня нечия усмивка, да споделя с приятелите ми там какъв е животът тук, да се почувствам спокойна. За мен вдъхновяващи са тези снимки, които показват истински моменти, а те обикновено се случват когато сме по-съсредоточени върху самите моменти, отколкото върху това с какво и как снимаме. И все пак, обожавам снимки на хора/птици/растения със слънчеви лъчи, осветяващи силуетите им, и имам навика да лягам на земята и да се катеря по маси/дървета/покриви за по-добри гледни точки.

Завършила си специалност "Екология и науки за околната среда" в Единбургския университет. Как това промени светогледа ти и начина ти на живот?

Лекциите, упражненията, докладите и най-вече добрите лектори успяха да изтрият горчивината, останала от училищните ми години, дадоха ми вдъхновение, сила и вяра в мечтите ми. Разбрах колко много ми харесва академичната среда – толкова много възможности да се учиш, да пишеш, да споделяш! Сега чета повече, мечтая по-смело, по-лесно намирам причини за ежедневна радост – вчера примерно събирах данни за любовните танци на едни пойни птички, видях гущер със син език, обсъждах ефективни начини за споделяне на научни сведения, а след това до късно четох съвети за преподаване. Чувствам се щастлива, че имам цел; знам, че искам да стана учител и съм много благодарна за възможността да се уча. Обичам моментите, когато съм се унесла в анализи, които считам за важни (например как да запазим биоразнообразието по земеделските земи), когато слушам весели песни и писането ми спори, когато не мога да не възкликна "Ехаааа" при вида на прелитащ над мен орел... Моментите, когато учениците ми се изправят пред голяма публика и разказват за градината ни (и богатата реколта от марули), когато после идват да ми благодарят – тогава за момент си отдъхвам (понеже по принцип съм си бая припряна), че вече съм и учен, и учител. Сега остава само да се старая да не спирам да се уча, да задобрявам, да пробвам нови неща, да не ме е страх – да съм смела и в науката, и в живота.

С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да се потвърди поверието, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Явно така е трябвало. Пътят на Дина започва от родния Пловдив, минава през София, стига до Нюрнберг, после завива отново към София (където в рекламните среди е първата ни пресечна точка), преди отново да се слее с чаровните улички на любимия Пловдив. Тук Дина е с...