ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Гери от "Градината на слънцето" в Момичетата от града

Гери от "Градината на слънцето" в Момичетата от града

В момента си в Австралия, а след това накъде?

Засега планът ми е да се върна в Единбург за половин година, за да преподавам статистика и програмиране за еколози и да събера опит като асистент, общо взето не ми харесва да съм дълго далече от университет и възможност за учене. После ще кандидатствам за експедиция в арктическа Канада, а някъде измежду тези ми занимания се надявам да разчистя двора на село от дивия орех, който е превзел всичко, да кандидатствам за докторантура... вероятно в Австралия. Но, докато мога да кандидатствам, ще мине време, та кой знае какво ще се случи дотогава. Искам да намеря правилното място за докторантурата и да усетя, че наистина имам живот някъде, без той да е разпокъсан от постоянно заминаване и връщане.

Сега се опитвам да се науча да си нося дома със себе си, където и да отивам по света, понеже иначе чувството за липса краде прекалено много от свободата ми.
Къде е у дома? Колко често се прибираш там?

Преди бих казала на село, близо до семейството ми, без да се замислям. Сега се опитвам да се науча да си нося дома със себе си, където и да отивам по света, понеже иначе чувството за липса краде прекалено много от свободата ми. И все пак, като отключвам пътната врата на село, съм особено щастлива и спокойна, а най обичам да заспивам, когато под прозореца ми пеят щурци и се разхождат таралежи. Мечтая си за време, когато ще съм лектор, примерно в Австралия, но ще правя проучванията си в България, и ще мога да живея на село за няколко месеца от годината. Но къщите и градините, където и да са, дори и по селата, където е пълно с толкова много истории, са дом, когато са споделени, когато пазят не само спомени, но и трепетно очакване на бъдещето. Колко често се прибирам у дома – предвид колко често се чувствам самотна, може би не достатъчно. Но самота чувствам и в България, дори и на село, така че по-скоро трябва да променя нещо в себе си, че да мога да създавам дом на всяка спирка по пътя.

С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да се потвърди поверието, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Явно така е трябвало. Пътят на Дина започва от родния Пловдив, минава през София, стига до Нюрнберг, после завива отново към София (където в рекламните среди е първата ни пресечна точка), преди отново да се слее с чаровните улички на любимия Пловдив. Тук Дина е с...