Трудно ли ти е понякога да намериш достатъчно мотивация, за да продължиш?

Всекидневно, даже последните месеци по няколко пъти на ден. Това е част от нещата, после се поизтупваш, радваш се на това, което си постигнал сам толкова време, и се връщаш към центъра – желанието да създаваш.

Какво ти се иска да беше различно?

Нищо. Всичко е такова, каквото трябва да бъде в момента, и се движи естествено. Добре де, може би единственото е толерантност. Много ме отблъскват крайностите в мисленето и възприятията, струват ми се опасни.

Вярваш ли, че качествените блогове променят средата, в която живеем, по някакъв начин?

Много са необходими. В момент като този доверието към установени институции е разхлабено, и то не само по отношение на храненето. Хората се самообразоват, правят житейски избори буквално онлайн и е много важно да споделяме идеите си, защото не знаем кой има същата тревога в съседния град или държава. Блоговете са нова медия за комуникация, чрез която много хора намират опора и правят важни стъпки в живота си. Вълнуващо е само да си помислиш, че можеш да си част от тази трансформация. Ето например днес прочетох една страхотна лична история за женския образ на тялото, която дълбоко резонира с мен. Това ме прави по-уверена да знам, че не само аз бистря тези въпроси, а и много, много други жени, и, споделяйки, сме много по-склонни да се развиваме.

Блоговете са нова медия за комуникация, чрез която много хора намират опора и правят важни стъпки в живота си.

Не бих се зарекла. По-скоро избягвам да пиша по повърхностни теми. Призлява ми от такива, а в областта на храненето вече е пълен хаос. Иска ми се хората по-отговорно да споделят съдържание, то да е смислено, проверено, с послание.

А винаги?

Винаги пиша за реалните неща. Струва ми се, че не се пише достатъчно за това. Виждаме страхотни снимки, перфектни обяди, усмихнати лица. Това е страхотно и вярвам, че е добре да влагаме позитивна енергия в нещата, но често избягваме да пишем за трудните моменти, което не е здравословно. Иска ми се да говорим по-открито колко е трудно да намалиш захарта, да спрем кафето, да възприемем собствените си тела, каквито са. Това са естествени неща, които всички изживяваме. Честно, реално, с обич. Тогава си мисля, че идва истинската промяна и радост.