Лица

Любимите ни блогъри: Руми от Something

Something... за храната, пътуванията, живота и всичко останало

Днес в рубриката ни с любими блогъри си поговорихме с Руми от Something - един блог за вкусни и приятни мигове, цветни преживявания, споделени емоции и вдъхновяващи пътувания. 

Коя е Румяна Босева тук и сега?

Някакъв неспокоен и вечно търсещ индивид с двойствен живот, който има ужасния навик да се вманиачава в нещата, които прави. Това - до степен, в която изразът "Еййй, знаете ли каква идея имам?" води до въртене на очи и кожни обриви на участниците в разговора.

Как стана блогър?

Случайно. В търсене на баланс. Мисля, че, когато създадох блога, бях в такъв етап от живота си, когато работата беше всичко. Това, разбира се, води след себе си огромен стрес. Блогът се яви като някакъв контрапункт. Моментът, в който вечерно време сядах да си обработвам снимките и да си подготвям следващата публикация, успяваше да изчисти съзнанието ми от цялото напрежение, натрупано през деня. Също така успяваше много добре да ми ангажира мозъка и да ме изолира от всякакъв фонов шум, генериран от каращи се деца, разхвърляни обувки, писъци заради настъпан конструктор и подобни битовизми. Нещо като аналог на големите розови хапчета, които се продават само с рецепта.

Кой те чете?

Направо се чудя защо някой чете подобни неща. :) Предполагам, че аудиторията е от същите такива тахикардични жени, които смятат, че животът може да бъде прекрасно място, стига да положиш малко усилия. Поне тези, с които имах честта да се запозная на живо, са точно такива. Ако със сигурност мога да кажа нещо, то е, че хората рядко влизат в блога заради рецептите, въпреки че привидно той е кулинарен.

Кои са блогърите, които следиш?

Много са различни – от чисто лични страници, през политически до блогове за дизайн и фотография, пътувания или кулинария. Зависи какво ме вълнува в момента. Има някои блогове, в които влизам просто заради красивите снимки.

Вярваш ли, че качествените блогове променят средата, в която живеем, по някакъв начин?

Това е много дълга тема. Простият отговор е "да", но това не важи само за качествената информация. Със същата сила се отнася и за некачествената такава. Интернет със сигурност промени ужасно много света. Сега всеки има трибуна, стига да има куража да излезе от сянката на анонимността. Личните ми наблюдения сочат, че манипулаторите и негативните хора са доста по-шумни, пишат по-често и на доста повече места. Както добре знаем, количествените натрупвания водят до качествени изменения. Тези, които предлагат смислено съдържание, някак си получават по-малко гласност, а част от тях подхождат и твърде плахо и неуверено.

 


Има ли професия пътешественик?

Ако някой отвори такава позиция, веднага да ми каже! Да пътуваш и да ти плащат за това, си е направо мечта. Уви, в момента се налага аз да си финансирам удоволствието. Обаче със сигурност има хора със съзнание на пътешественици. Това не е нещо, с което се раждаш. Сее се, полива се и се култивира с времето. Най-добре е да започнете тази генна модификация още докато децата са малки. Нищо не помнят после, но е учудващо с каква лекота в последствие се оправят във всякакви странни ситуации, как лесно комуникират и до каква степен се чувстват в свои води, когато пътуват. Спомням си ужаса, който изпитвах първия път, когато пътувах сама със самолет. Дали ще се оправя на летището, дали няма да се загубя, дали ще се ориентирам... А аз бях на 23 тогава. Правя паралел с децата ми в момента. Ако им дам достатъчно ясни инструкции, нямат проблем да си хванат самолета сами и да дойдат някъде си, за да се разхождаме заедно през уикенда.

За какво още искаш да пишеш?

За живота като цяло. Интересно е да се връщам после назад и да гледам през какви етапи съм минавала и колко много съм се променила.

Какво не би сготвила никога?

Аз съм виден експериментатор. Да речем, че имам известна фобия от плъхове и насекоми. Някои насекоми. :)

Какво е необходимо на един блогър, за да сътвори снимки, които вдъхновяват като твоите?

Желание. В днешно време можеш да направиш чудесна снимка и с телефон (О, велик мързел! Напоследък нерядко правя точно това.). Трябва ви малко усет и да сте прочели това-онова.

За какво мечтаеш?

Семейството ми и приятелите ми да сме живи и здрави. Всичко друго можем да сбъднем сами.

Къде е у дома? Колко често се прибираш там?

Човек може да живее навсякъде, но се чувства добре само там, където има с кого да споделя и където му е удобно. От тази гледна точка мога да направя от всяко място дом, стига там да е семейството ми и да има отделено място за мръсни чорапи.