Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Тънки лилави токчета”. На 27 г. е, инженер по образование, има близначки на 2 г. и 1 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише, макар и още от ученическите си години. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
Коя е Весела Учкунова-Даскалова тук и сега?
Всички ме наричат Веси. Аз съм майка, съпруга, работеща жена и момиче, което се опитва да открие хармонията в себе си.
Как стана блогър?
Винаги ми е харесвало да пиша, но тъй като поех по друг професионален път, създадох блога, едва когато излязох в отпуск по майчинство. Идеята беше да могат дъщерите ми да разберат, че винаги има начин да правиш това, което наистина харесваш. А и по този начин някой ден ще се докоснат по-осезаемо до времето, в което сме живели, ще разбират по- добре решенията и вълненията ми в тези ми години и как съм приемала света, когато те са се родили.
Какво ти носи писането?
Наслаждавам се на самия процес на писане. Помага ми да се обърна към себе си, да се съсредоточа, да вляза под повърхността- един вид медитация.
Имам и текстове, които просто преразказват истински случки - тях пиша, за да си напомням някои неща. Всички знаем, че дори и най-силните емоции избледняват с времето. А някои трябва да се помнят с пълната си сила и смисъл. Такава е поредицата „Мама. Аз съм мама“, която мисля скоро да продължа. Изключително важна е за мен. Надявам се да бъде важна и за децата ми, и за приятелките ми, които тепърва ще стават мамита.
Кой те чете?
Освен роднините ли? :) Забелязвам, че читателите са основно жени - от различни поколения и с различни професии. Бих се радвала, ако се откриват в моята гледна точка и си казват „Ок, значи е нормално и това. Значи ще се справя. Значи ще мине.“
Вярваш ли, че качествените блогове променят средата, в която живеем по някакъв начин?
Силно се надявам да е така! Трябва да има нещо, което да ни провокира, да ни кара да мислим, да търсим, да излезем от дрямката. И ако това нещо са думите, то би било прекрасно.
За какво мечтаеш да пишеш?
Мечтая да се науча да разказвам истории, които да вълнуват и да задават въпроси. Истории, провокирани от ежедневието ни, от нещата, които са способни да съборят човек, но и да му дадат път, за който не е подозирал.
Мечтая някой ден да създавам и текстове, насочени към по- младото поколение. Имам предвид възрастта между 15 и 20 години. Това е важна възраст, в която се взимат много решения, за които децата рядко са подготвени. Това са годините, в които порастват бързо и според мен е важно да има фактор, извън семейството и училищната среда, който да е способен да повлия на моралната им гледна точка. Има шанс това да са думите. Разбира се, нямам предвид само художествената литературата- включвам и периодичния печат и електронните медии. Мисля да се обърна в тази посока едва след няколко години, защото е доста особено да провокираш интерес у децата - необходими са повечко опит, повечко мъдрост и акуратен подход, които все още не притежавам.
Кои са блогърите, които следиш?
LaMartinia, Книголандия, Книжно: на по книга две, Мърлявият блог на един спретнат човек.
Къде е у дома? Колко често се прибираш там?
У дома е там, където са децата ми. Ако трябва заради тях да замина накрай света, ще стегна куфарите и ще създам там свой дом.
Разкажи ни една приказка...
Ех, ами сложен е животът на днешните принцеси и често пъти бъркат приказката.
Пепеляшка много искала да отиде на бала, но кристалните пантофки вече съвсем не били достатъчни. Трите ѝ сестри още миналата година били посетили д-р Енчев и сега си имали всички атрибути, за да се изявяват в отбраното общество. Принцът бил възхитен от най-малката от тях, понеже като най-умна, се сдобила с най-обемни атрибути, и по цял ден я разхождал със своята черна каляска. Двамата наблюдавали света зад черните стъкла и пришпорвали няколко стоте впрегнати коня.
Пепеляшка тръгнала в гората да търси поне някоя жаба, която да целуне. Не намерила, тъй като след последната намеса на генните инженери в близката птицеферма, на жабите в околността им поникнали криле и те отлетели към топлите страни. Вместо жаба се натъкнала на ловеца, който точно товарел Снежанка в бус без номер. Съвсем бързо и двете се озовали някъде в далечните северо-западни кралства на Европа, а скоро джуджетата, които обслужвали, далеч надхвърлили седем. Разбира се, там се сприятелили и с Червената шапчица, завинаги мразеща горските приключения с вълци.
Разбрали за случая, тримата братя зарязали златната ябълка и се втурнали да спасяват момичетата. На среща им - ламята! Искала пачки - зелени и дебели, за да ги пусне по-нататък... [[more]] Слава богу, накрая дошли Али Баба и 40-те разбойника да оправят положението по техния си начин и всички щастливо се прибрали по родните села и паланки. Вдигнали се сватби, опънали се трапези и всички яли, пили и се веселили до края на дните си, убедени, че са голяма работа и съдбата е на тяхна страна...
Това е една приказка, в която аз категорично отказвам да живея. И ако масата хора пожелае да я пренапише, има шанс да се върнем към скучния край, когато доброто побеждава.
