Днес в рубриката ни с любими блогъри ви представяме Христина. Ако вече сте попадали в "Мястото на Кексо", няма как да не сте се докоснали до света на едно момиче, чиято най-важна мисия е да обича. Тя се влюбва всяка сутрин, живее шумно, ненаситно и щастливо и не спира да усмихва себе си и другите. Прочетете какво ни споделя Христина за пътя си като блогър, за писането, за любовта, за мечтите...

Коя е Христина Стоянова-Манолова тук и сега?

Налудничав оптимист, напластен с инфантилна вяра, добита от сбъднатото.

Такава, каквато бях тогава и нейде другаде. Дотук в шантавото ми съществуване на тая земя ме води знанието за търпението, усещането за написаното върху звездите, което може да променяме елегантно, и безрезервната надежда и увереност, че докато ние не се откажем, съдбата няма шанс. С две думи, налудничав оптимист, напластен с инфантилна вяра, добита от сбъднатото.

Как стана блогър?

По-скоро съм неукрепнал такъв. Има бая срички да изкажа още, преди да мога да отсека един ден пред децата си, че майка им някога е била отривист блогър. Иначе блогърските ми премеждия започнаха преди девет години, подкокоросани от предозирането ми с ноти.  По онова време се занимавах с музикален пиар и много ми се пишеше нещо за душата, тъгата и нейните хора, а не само прессъобщения за новите албуми на Бионсе и Джъстин Тимбърлейк.

Кой те чете?

Пъстри хора. Баби на калпазани, силни жени със слаби ангели, мъже със заядливо любопитство и меки сърца. Най-вероятно ме четат хора, които се откриват в пълното на думите ми. Иначе за какво им е да си губят времето в дебрите на "Мястото на Кексо". Има толкова по-вълшебни неща за правене.

Снимка: Мила Иванова

С какво твоят блог е по-различен от останалите?

Най-вероятно с това, че е миниатюрен и без никакво самозвано усещане, че наистина е блог. За мен това е виртуалната издънка на някогашния ми пубертетски дневник, който ревностно пазех от хищните очи на родителите си. За тях имах дубликат, в който споделях дребното на ежедневието и гнева ми срещу неразбирането от хората, чиито наследник съм. Държах го под леглото, защото знаех, че това е първото място, на което ще подирят някаква следа от моето тийнейджърско недоволство. Сигурна съм обаче, че са се домогвали и до най-съкровените ми житейски съзерцания, колкото и старателно да криех голямата тетрадка с дебели корици под една стара бъчва в избата.

Кои са блогърите, които лично ти следиш?

Не ме бива в тая работа със следенето. Спорадично хвърлям по някой поглед тук-там и то защото някой услужливо ми е предоставил линк към размишленията на някой друг. Макар повечето блогове да са общодостъпни, мисля, че трябва да бъдеш поканен в това пространство, да те посрещнат като скъп приятел, а ти вместо вино и домашни сладки, да занесеш способността си да пазиш съкровеното.