ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Made in България: Вела в Страната на бижутата

Made in България: Вела в Страната на бижутата

Снимки: личен архив

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Забелязах красивите, минималистични и изящни модели на byvela в Instagram, мястото, което напоследък май е най-голямото ни вдъхновение за мода. Когато реших, че искам да притежавам поне няколко от тези бижута, разбрах, че марката е българска, а зад нея стои едно фино и нежно момиче на име Вела Петкова. Срещнахме се в София, по време на краткия й престой тук, защото в момента с мъжа й живеят във Варна, родния град и на двамата. Там се запознават по време на една лятна ваканция, докато тя учи в Прага, а той в Женева. После тя се мести при него и след две години и половина в швейцарския град, двамата заминават за Лондон. Това е кКрачката, която донякъде ще повлияе на резкия завой в заниманията на Вела. Въпреки че трудно успяват да си намерят работа, тя се озовава в компанията на своя позната, която се занимава с бижута. Започва да й помага изцяло с административните въпроси и продължава да го прави, дори когато съдбата и един нов прект на мъжа й не ги връща в София.

„В един момент това, което тя правеше, започна да ми изглежда много интересно. Нейният офис беше буквално в гаража на къщата й, имаше 4-5 момичета персонал, а продаваше на всички най-големи онлайн магазини като Net-a-porer и Luisaviaroma”, разказва Вела.

Тогава момичето, което никога не е учило дизайн или рисуване, сяда и започва да рисува бижута. Близките й приятелки харесват много резултата и така се стига до няколко тетрадки, изрисувани с различни модели. „Инвестирах изцяло мои пари, които бях изкарала от лондонската ми заплата в направата на няколко модела. Направих си сайт, малко полупрофесионално, защото съм съвсем самоука. Минах на половин работно време и постепенно се завъртя колелото. Докато не напуснах, в един момент. Тогава стана трудно, защото това нещо трябваше само да се издържа, а аз нямах капитал, който да инвестирам постоянно. И усетих колко са сложни нещата всъщност“, признава тя. С малки стъпки обаче byvela успява да си проправи път и да се преевърне в нейното основно занимание. Вече две години.

И никога не си учила дизайн?

Не, аз учех Бизнес администрация. Винаги съм била креативна, но никога не се бях отдавала на това. Може би ми е изглеждало несериозно или съм си мислела, че не съм достатъчно добра. Но през последните две години осъзнах, че там ми е мястото, там се виждам - в продуктовия дизайн, в измислянето на нови неща. Осъзнах, че е било грешка, че не съм учила някакъв тип инженерство или продуктов дизайн. Така че стана по-скоро случайно.

Как се създават бижутата?

Първо ги рисувам на ръка, после чрез 3D софтуер, за да се 3D принтират и накрая се отливат. С този софтуер се усъвършенствах за 3-4 месеца, а колкото до материалите, работя с външни бижутери, които разбират от тях и се правят на ръка тук в България. С ръцете си нищо не изработвам, те просто са по мой дизайн. Освен това се занимавам с маркетинга и продажбите на самия бранд.

До каква степен търсиш уникалност на моделите?

Не правя уникати т.е. всяко бижу да е по една бройка. Точно обратното. Още в началото тръгнах с идеята да развия марката и навън и то чрез продажби на едро. Повечето ми неща могат да бъдат в серийно производство. Уникалността е в това, че са по мой дизайн и не съм ги прерисувала отнякъде.

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...