Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Made in България: Вела в Страната на бижутата

Made in България: Вела в Страната на бижутата

Снимки: личен архив

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Забелязах красивите, минималистични и изящни модели на byvela в Instagram, мястото, което напоследък май е най-голямото ни вдъхновение за мода. Когато реших, че искам да притежавам поне няколко от тези бижута, разбрах, че марката е българска, а зад нея стои едно фино и нежно момиче на име Вела Петкова. Срещнахме се в София, по време на краткия й престой тук, защото в момента с мъжа й живеят във Варна, родния град и на двамата. Там се запознават по време на една лятна ваканция, докато тя учи в Прага, а той в Женева. После тя се мести при него и след две години и половина в швейцарския град, двамата заминават за Лондон. Това е кКрачката, която донякъде ще повлияе на резкия завой в заниманията на Вела. Въпреки че трудно успяват да си намерят работа, тя се озовава в компанията на своя позната, която се занимава с бижута. Започва да й помага изцяло с административните въпроси и продължава да го прави, дори когато съдбата и един нов прект на мъжа й не ги връща в София.

„В един момент това, което тя правеше, започна да ми изглежда много интересно. Нейният офис беше буквално в гаража на къщата й, имаше 4-5 момичета персонал, а продаваше на всички най-големи онлайн магазини като Net-a-porer и Luisaviaroma”, разказва Вела.

Тогава момичето, което никога не е учило дизайн или рисуване, сяда и започва да рисува бижута. Близките й приятелки харесват много резултата и така се стига до няколко тетрадки, изрисувани с различни модели. „Инвестирах изцяло мои пари, които бях изкарала от лондонската ми заплата в направата на няколко модела. Направих си сайт, малко полупрофесионално, защото съм съвсем самоука. Минах на половин работно време и постепенно се завъртя колелото. Докато не напуснах, в един момент. Тогава стана трудно, защото това нещо трябваше само да се издържа, а аз нямах капитал, който да инвестирам постоянно. И усетих колко са сложни нещата всъщност“, признава тя. С малки стъпки обаче byvela успява да си проправи път и да се преевърне в нейното основно занимание. Вече две години.

И никога не си учила дизайн?

Не, аз учех Бизнес администрация. Винаги съм била креативна, но никога не се бях отдавала на това. Може би ми е изглеждало несериозно или съм си мислела, че не съм достатъчно добра. Но през последните две години осъзнах, че там ми е мястото, там се виждам - в продуктовия дизайн, в измислянето на нови неща. Осъзнах, че е било грешка, че не съм учила някакъв тип инженерство или продуктов дизайн. Така че стана по-скоро случайно.

Как се създават бижутата?

Първо ги рисувам на ръка, после чрез 3D софтуер, за да се 3D принтират и накрая се отливат. С този софтуер се усъвършенствах за 3-4 месеца, а колкото до материалите, работя с външни бижутери, които разбират от тях и се правят на ръка тук в България. С ръцете си нищо не изработвам, те просто са по мой дизайн. Освен това се занимавам с маркетинга и продажбите на самия бранд.

До каква степен търсиш уникалност на моделите?

Не правя уникати т.е. всяко бижу да е по една бройка. Точно обратното. Още в началото тръгнах с идеята да развия марката и навън и то чрез продажби на едро. Повечето ми неща могат да бъдат в серийно производство. Уникалността е в това, че са по мой дизайн и не съм ги прерисувала отнякъде.

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...