Лица

Маги и Ваня: Опитваме се да покажем нашия пример и смятаме, че той действа заразително

Момичетата, които ни помагат да променим навиците си, за да живеем по-добре в тялото си

Нутриционистът Маги Пашова и специалистът по ресторативно движение Ваня Висарионова са от онези момичета, които успяват да вдъхновят другите с личния си пример или поне онези, които искат да променят навиците си не само по отношение на спорта, но и на храненето. Двете обединяват силните си страни, сработват се с лекота и създават програмите „Не на диастазата“, която е за възстановяване след раждане, и Healthy@Office за хората, работещи в офис. Срещаме се с тях, за да ви заразим с тяхното вдъхновение, тяхната осъзнатост, с техните средства, които ни помагат да живеем по-добре в тялото си.

Заедно с Birell, бира без алкохол, ще ви помогнем да намерите своя път към промяната, не само със страхотния й вкус, естествена свежест и натурални съставки, а и с ново предизвикателство. Какво е то? Публикувайте ваша снимка или видео в действие във Facebook или Instagram (важно е постовете да са публични) с #ПредизвикахСе, разкажете защо избрахте точно това предизвикателство и всяка седмица може да спечелите страхотни награди, а голяма награда е велосипед Drag. Срокът е до 10 март.

Започваме всяка година с лични обещания към себе си. Вие предизвикахте ли се с нещо?

Ваня: Преди повече от година покрай програмата, по която работим – „Не на диастазата“, организирахме коледно парти на момичетата и ги накарахме да си напишат 5 неща, които искат да им се случат през 2018-а, включително и ние си написахме. Наскоро ги отворихме и коментирахме с момичетата, че някои са се случили, други – не. Говорихме, че не е достатъчно само да си пожелаеш нещо – да бъда здрав или искам да отслабна, а да го формулираш много точно. Да си напишеш целта и да я сложиш на видно място, където да я виждаш всеки ден и да планираш какви стъпки ще предприемеш, за да я постигнеш. Това, което аз съм си поставила за цел миналата година, не го постигнах, беше да избягам 10 км за 45 минути. Досега най-доброто ми време е 49 минути. За да постигна целта си тази година ще започна тренировки с треньори по лека атлетика и всяко бягане ще бъде с определена цел. Досега беше някак между другото, а няма как да избягам 10 км за 45 минути "между другото".

Маги: Ако трябва да отлича една цел, тя ще е свързана с моето време, което прекарвам на стол. Откакто работя с Ваня, тя ми обръща внимание на това и знам на едно рационално ниво колко е вреден стола. Но е много трудно да излезеш от навика. Това, което си мислех за тази година, е, че ще се предизвикам по-често да ставам от стола и да пробвам други работни позиции – да работя права, на земята, седнала на топка, да не си позволявам повече от половин час да седя в една поза. Това звучи лесно, но не e чак толкова, защото наистина сме обездвижени, много ни е статично ежедневието и когато работата те увлече, трудно намираш време да се раздвижваш.

Как могат тези момичета, които работят по-статично, да се движат повече?

Ваня: Да си измислят различни позиции за седене. Например да седят малко на ръба на стола, около 20-ина минути, след това да се опитат да седят плътно прилепнали към стола, а ако им позволява офисната среда, могат да седнат с пети под дупето. Малко да седят прави, ако е възможно, или клекнали върху самия стол, а ако си работят на лаптоп вкъщи, което все по-често се среща, вече възможностите са безброй. Може да си седнал на земята, може да си легнал, може да си на колене. Това, което аз използвам, е супер удобно и го препоръчвам, като не нужно да се купуват някакви сложни приставки. Аз използвам кутии за обувки, с които си слагам лаптопа на каквато височина искам. Стига да не трябва да пишеш, ако е само да гледаш и да редактираш, е удобно. Много е важно мишката да е на удобно място, рамото да е отпуснато и лакътят да е близо до тялото, защото дори и отпусната ръката на бюрото, когато е отдалечена, малко или много натоварва рамото. Но е факт, че има професии, при които няма как това да се направи. Тогава е добре момичетата да се опитат преди работа да се раздвижват по 20 минути, в обедната почивка – 20 минути и след работа също 20 минути, но повечето нямат осъзнатост и не го правят.

Ако започнат да мислят в тази насока, съм сигурна, че ще намерят времето.

Кога идва тази осъзнатост?

Ваня: Когато започне всичко да те боли и като видиш колко си крив, как започва да ти стърчи корема и да те дразни, как ти стърчи гърба.

Маги: Ще ви покажем това с корема и е много „уоу“ като ефект, защото само една промяна в стойката може да определи това дали имаш корем, или не. Тази стойка се формира само от това, че сме на стола и тялото променя оста си.

Ваня: По-скоро мускулите се адаптират към тази седяща позиция. След това, когато се изправите и си казвате, че ще се разходите, но сте прекарали пет часа в тази позиция, мускулите вече са се адаптирали. Не става изведнъж, а става с натрупване през годините. Както като сложиш гипс и мускулът е обездвижен, той атрофира. Нещо подобно се случва и когато седите на стол. Неслучайно всички специалисти, рехабилитатори и масажисти имат много работа, защото хората страдат, боли ги, не се чувстват добре, схванати са.

При вас самите имало ли е такъв момент на промяна, когато осъзнахте, че нещо трябва да се промени, за да се чувствате по-добре?

Маги: По отношение на спорта аз мога да кажа, че последните 15-20 години винаги съм тренирала нещо. По-рано се водех от идеята да съм в по-добра форма, да съм слаба, но покрай Ваня и работата с нея осъзнах другите значения на тренировките и движението. Естествено външният вид и естетиката са едната страна, но не по-малко значение има това, което казва тя – да не те боли, да не си схванат, да се чувстваш уютно в тялото си. Затова е важно самото трениране да бъде целенасочено. Затова е ценна работата с треньор. Ти можеш да ходиш,


да си скачаш и да си правиш упражнения във фитнес залата, но когато я няма тази комплексност, няма я тази осъзнатост за тялото, за свързаността в него, ефектът далеч не е същия. Аз, например, колкото и да съм тренирала, винаги съм имала коремче, което си стърчеше напред, което се оказа, че до голяма степен е било от неправилната стойка и от друга – това, че аз не съм правила подходящите упражнения за корем. Реално след като започнах да тренирам с Ваня, осъзнах, че вече мога и да нямам корем.

Ваня: Аз тази осъзнатост и това, което сега преподавам на хората, го усетих, след като започнах да се занимавам с ресторативното движение, което е една цялостна система за добро здраве, за възстановяване на естествената стойка на тялото. Представи си как при мехничния часовник всяка една частичка трябва да си е на мястото, за да може часовникът да ти показва точен час. Същото нещо е и с тялото. Една частичка да не си е на мястото и това постепенно ще започне да оказва влияние на цялостния механизъм. Не е само движението и спорта, а промяна на навиците. Когато човек наистина успее да си промени навиците, както казва Маги, тогава идва промяната. Иначе само тренировки и само упражнения – да, те ти помагат да започне тялото да изглежда по определен начин, но това не означава, че ще си по-прав.

Как успявате да мотивирате момичетата, за да стигнат до желаната промяна?

Ваня: През 2017г. се запознах с Дийн Карнасис, автора на книгата "Ултра маратонецът". Той ми каза: „Ти не можеш да мотивираш хората, ти можеш само да ги вдъхновиш“. Ние с Маги това правим – вдъхновяваме момичетата чрез личен пример. Ние също имаме деца, работа, която не е нормирана от 9 до 5, понякога е много повече от това, въпреки всичко успяваме и да се храним правилно, и да спортуваме, и да се движим, и да организираме всички хора около нас, да ги вдъхновяваме. Според мен това е по-важното – личният пример. Иначе всеки човек го мотивира нещо различно.

Маги: Напълно съм съгласна с това, че всеки се движи от различни подбуди, които имат значение точно за него. Това, което се опитваме, е да покажем нашият пример и смятаме, че той действа заразително. Още повече, че нашата аудитория са предимно майки, бъдещи или настоящи. Това, което често им казваме, е, че техните деца няма да слушат какво и как казват те, а ще гледат какво им показват. Т.е. ако искат децата им да имат отговорно отношение към личното си здраве, към личната грижа, да се движат, да спортуват, да се хранят с полезни и пълноценни храни, не с junk, тогава трябва и родителите да го правят.

Децата ще приемат това за нещо естествено и ще следват този пример. А и ние самите по този начин инвестираме в себе си да бъдем здрави родители.

По този начин стигаме и до въпроса за храненето. То до каква степен е важно за изграждането на тези навици?

Маги: Храненето също е навик. Нещо, което правим всеки ден и въпросът е дали го правим осъзнато, или го правим неосъзнато. Когато времето на всички не ни достига, много по-лесно е да вземем готова пакетирана храна, да притоплим, да хапнем набързо сандвич, да поръчаме подобна храна вкъщи за вечеря на семейството. Разбира се, оправданието е нямам време. Истина е, че когато се замислим, храната е онова, което внасяме директно от външната среда в нашето тяло, това, което изгражда клетките, дава ни енергия. Същото е като да строиш къща – ще искаш да избереш най-качествените материали, за да бъде здрава. Тялото ни е къщата, в която пребиваваме и храните са материалите, с които го изграждаме. Затова е важно да подбираме качествени материали и качествена храна, което


означава по-често да приготвяме домашна храна. Това е нещото, на което обръщаме внимание. Насърчваме хората покрай нас да си подбират хубави качествени продукти, да готвят повече, да търсят разнообразие, особено сезонното разнообразие, целите храни, тези, които идват от природата, независимо дали са растителни или животински, но да бъдат истински, а не онова, което е многократно преработено и което има много по-ниска хранителна стойност.

Как една работеща жена би могла да спре да се оправдава, че няма време?

Маги: Точно когато изгради този навик. Рецептите, които аз показвам в сайта ми обикновено са много бързи и лесни за приготвяне, те не би трябвало да отнемат повече от 20 – 30 минути и всичко е въпрос на организация, на предварително планиране. Когато човек се научи да го прави, той намира време. Освен това в готвенето за семейството може да участват всички, това не е привилегия само на жената. Мъжът също може да помага, децата от малки също могат да започват да се включват, тогава готвенето се превръща в някаква форма на семейно общуване, начин да прекарат заедно времето. Това е възпитателно и за децата. Ако има желание, се намира начин как да бъде организирано времето.

Ваня: Според мен ключовият момент е планирането, да си планираш нещата и дори ако трябва да се пазарува един път седмично. Бях на гости в едно немско семейство и там майката сяда и започва да планира – понеделник на обяд спагети, вечерта печена риба, вторник пълнени чушки... Попитах я: „Какво правиш?“ и тя ми отговори: „Правя списък какво ще ядем през седмицата, отиваме, пазаруваме по този списък и знам, че за цялата седмица храната е в хладилника“. Това е добър вариант. Аз съм с гъвкаво работно време и по-скоро всеки ден пазарувам, което не знам дали е по-доброто.

Личният пример достатъчен ли е за децата?

Маги: Със сигурност е трудно. Децата са продукт на цялото общество, те се вляят както от родителите, така и от връстниците си, от средата в училище, от телевизията и всичко, което достига до тях през медиите и за съжаление, там невинаги срещат добри примери. Дори по-скоро обратното. Но ние като родители не разполагаме с друго оръжие, с друг инструмент, освен личния пример и това, което им говорим, начина, по който ги възпитаваме.

Хубаво би било цялостно обществото да работи в тази насока, но има още път да извървим.

Ваня: Говорихме си скоро с Маги пак за личния пример и за това как осиновените деца започват да приличат на своите родители. Така че не можеш да се оправдаваш само с гените. С какъвто човек живееш, такъв ставаш. Ключово е и със сигурност в периода на пубертета децата ще се бунтуват, но после пак ще се върнат към основата.

Вървим ли към промяна в обществото да живеем по-добре или има още много път да се извърви?

Маги: Има още много, но в същото време вървим в тази посока. Факт е, че все повече хора се интересуват от това какво слагат на масата и в чинията си, четат и се образоват как да го направят. Все повече хора тренират. Може би преди 15 години не беше чак толкова популярно.

Ваня: Факт е, че е все по-популярно в големите градове. В малките населени места, като влезеш в местната бакалия има продукти, които ние даже не сме ги и чували.

Миналата година бях в Берлин и там на всеки ъгъл имаше веган ресторант или сладкарница. Моя приятелка, която живее там, ми каза, че там е много модерно да си веган.

Маги: Не е задължително да е веган, за да е здравословно и обратното – не всичко веган е здравословно. Факт е, че в Западна Европа има повече избор. Там имат и много повече условия. Берлин, Холандия, Белгия са места, където се придвижват основно с велосипеди, много бягат за здраве, докато у нас още я няма хем културата, хем ги няма и условията. Тук да излезеш с велосипед, направо си е страшно. Парковете ни са все по-малко. Но с малки стъпки...

Ваня: Все повече хора го осъзнават, защото не се чувстват добре.

Маги: Например в София също се появяват ресторанти и по-малки заведения, които предлагат по-свежа и сезонна кухня. Въпросът е, че извън София изборът става все по-малък.

Вие как стартирахте вашият проект „Не на диастазата“?

Ваня: Появи се нуждата да помагам на повече момичетата едновременно да решат проблема си с диастазата. Изготвих им една амбициозна програма, която отнемаше 40 минути на ден. В началото момичетата бяха мотивирани, но с времето се отказаха, защото е трудно да отделяш толкова много време. Стигнах до извода, че е по-добре да се правят едно или две упражнения на ден, но да се правят всеки ден, за да стане с натрупване. На тази схема създадох и програмата и се оказа, че това работи. Още с първото издание се появиха и първите резултати, след това на втората и на третата програма се появиха въпроси, свързани с храненето. Познавайки задочно Маги онлайн, знаех, че тя има книга, че е нутриционист, че също работи с майки и реших да й пиша да работим заедно, за да дава кулинарни съвети на момичетата. Реших да пробваме и то взе, че стана много хубаво.

С лекота ни се получава, защото и двете сме опитвали да работим с други хора, но невинаги се получава. Но нас ни се получи.

Маги: На мен поканата на Ваня ми беше много интересна, но в същото време си мислех, че няма с какво толкова да допринеса за програмата, защото събирането на диастазата зависи най-вече от упражненията, които се правят. Но от любопитство, от желание да пробвам нещо ново, реших да се включа и както каза тя – още с първото издание се видя, че първо, много добре работим ние заедно и второ, за момичетата е полезно. Открих, че това, с което мога да им помагам, е в изграждането на навици, защото това са различни момичета, с различни хранителни нужди. Някои имат нужда да отслабват, други още кърмят, трети просто искат да задържат теглото си, затова в програмата няма диета или режим, който всички да следват. По-скоро с програмата им помагаме да изградят навици как да се хранят бавно и осъзнато, как да включват в ежедневното си меню повече пълноценна храна – зеленчуци, протеини, полезни мазнини, как да избягват сладките неща и тестото. Ние им предлагаме идеи, алтернативи, лесни рецепти и това им помага да изградят навици, които да им помагат много и след програмата.

С подкрепата на Birell, които мотивират всички, поели своето предизвикателство в новата година. Виж повече тук.