ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Маги и Ваня: Опитваме се да покажем нашия пример и смятаме, че той действа заразително

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Нутриционистът Маги Пашова и специалистът по ресторативно движение Ваня Висарионова са от онези момичета, които успяват да вдъхновят другите с личния си пример или поне онези, които искат да променят навиците си не само по отношение на спорта, но и на храненето. Двете обединяват силните си страни, сработват се с лекота и създават програмите „Не на диастазата“, която е за възстановяване след раждане, и [email protected] за хората, работещи в офис. Срещаме се с тях, за да ви заразим с тяхното вдъхновение, тяхната осъзнатост, с техните средства, които ни помагат да живеем по-добре в тялото си.

Заедно с Birell, бира без алкохол, ще ви помогнем да намерите своя път към промяната, не само със страхотния й вкус, естествена свежест и натурални съставки, а и с ново предизвикателство. Какво е то? Публикувайте ваша снимка или видео в действие във Facebook или Instagram (важно е постовете да са публични) с #ПредизвикахСе, разкажете защо избрахте точно това предизвикателство и всяка седмица може да спечелите страхотни награди, а голяма награда е велосипед Drag. Срокът е до 10 март.

Започваме всяка година с лични обещания към себе си. Вие предизвикахте ли се с нещо?

Ваня: Преди повече от година покрай програмата, по която работим – „Не на диастазата“, организирахме коледно парти на момичетата и ги накарахме да си напишат 5 неща, които искат да им се случат през 2018-а, включително и ние си написахме. Наскоро ги отворихме и коментирахме с момичетата, че някои са се случили, други – не. Говорихме, че не е достатъчно само да си пожелаеш нещо – да бъда здрав или искам да отслабна, а да го формулираш много точно. Да си напишеш целта и да я сложиш на видно място, където да я виждаш всеки ден и да планираш какви стъпки ще предприемеш, за да я постигнеш. Това, което аз съм си поставила за цел миналата година, не го постигнах, беше да избягам 10 км за 45 минути. Досега най-доброто ми време е 49 минути. За да постигна целта си тази година ще започна тренировки с треньори по лека атлетика и всяко бягане ще бъде с определена цел. Досега беше някак между другото, а няма как да избягам 10 км за 45 минути "между другото".

Маги: Ако трябва да отлича една цел, тя ще е свързана с моето време, което прекарвам на стол. Откакто работя с Ваня, тя ми обръща внимание на това и знам на едно рационално ниво колко е вреден стола. Но е много трудно да излезеш от навика. Това, което си мислех за тази година, е, че ще се предизвикам по-често да ставам от стола и да пробвам други работни позиции – да работя права, на земята, седнала на топка, да не си позволявам повече от половин час да седя в една поза. Това звучи лесно, но не e чак толкова, защото наистина сме обездвижени, много ни е статично ежедневието и когато работата те увлече, трудно намираш време да се раздвижваш.

Как могат тези момичета, които работят по-статично, да се движат повече?

Ваня: Да си измислят различни позиции за седене. Например да седят малко на ръба на стола, около 20-ина минути, след това да се опитат да седят плътно прилепнали към стола, а ако им позволява офисната среда, могат да седнат с пети под дупето. Малко да седят прави, ако е възможно, или клекнали върху самия стол, а ако си работят на лаптоп вкъщи, което все по-често се среща, вече възможностите са безброй. Може да си седнал на земята, може да си легнал, може да си на колене. Това, което аз използвам, е супер удобно и го препоръчвам, като не нужно да се купуват някакви сложни приставки. Аз използвам кутии за обувки, с които си слагам лаптопа на каквато височина искам. Стига да не трябва да пишеш, ако е само да гледаш и да редактираш, е удобно. Много е важно мишката да е на удобно място, рамото да е отпуснато и лакътят да е близо до тялото, защото дори и отпусната ръката на бюрото, когато е отдалечена, малко или много натоварва рамото. Но е факт, че има професии, при които няма как това да се направи. Тогава е добре момичетата да се опитат преди работа да се раздвижват по 20 минути, в обедната почивка – 20 минути и след работа също 20 минути, но повечето нямат осъзнатост и не го правят.

Ако започнат да мислят в тази насока, съм сигурна, че ще намерят времето.

Кога идва тази осъзнатост?

Ваня: Когато започне всичко да те боли и като видиш колко си крив, как започва да ти стърчи корема и да те дразни, как ти стърчи гърба.

Маги: Ще ви покажем това с корема и е много „уоу“ като ефект, защото само една промяна в стойката може да определи това дали имаш корем, или не. Тази стойка се формира само от това, че сме на стола и тялото променя оста си.

Ваня: По-скоро мускулите се адаптират към тази седяща позиция. След това, когато се изправите и си казвате, че ще се разходите, но сте прекарали пет часа в тази позиция, мускулите вече са се адаптирали. Не става изведнъж, а става с натрупване през годините. Както като сложиш гипс и мускулът е обездвижен, той атрофира. Нещо подобно се случва и когато седите на стол. Неслучайно всички специалисти, рехабилитатори и масажисти имат много работа, защото хората страдат, боли ги, не се чувстват добре, схванати са.

При вас самите имало ли е такъв момент на промяна, когато осъзнахте, че нещо трябва да се промени, за да се чувствате по-добре?

Маги: По отношение на спорта аз мога да кажа, че последните 15-20 години винаги съм тренирала нещо. По-рано се водех от идеята да съм в по-добра форма, да съм слаба, но покрай Ваня и работата с нея осъзнах другите значения на тренировките и движението. Естествено външният вид и естетиката са едната страна, но не по-малко значение има това, което казва тя – да не те боли, да не си схванат, да се чувстваш уютно в тялото си. Затова е важно самото трениране да бъде целенасочено. Затова е ценна работата с треньор. Ти можеш да ходиш,

Advertisement

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...