ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Маги и Ваня: Опитваме се да покажем нашия пример и смятаме, че той действа заразително

Маги и Ваня: Опитваме се да покажем нашия пример и смятаме, че той действа заразително

Снимки: Марияна Петрова/ mamury photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

означава по-често да приготвяме домашна храна. Това е нещото, на което обръщаме внимание. Насърчваме хората покрай нас да си подбират хубави качествени продукти, да готвят повече, да търсят разнообразие, особено сезонното разнообразие, целите храни, тези, които идват от природата, независимо дали са растителни или животински, но да бъдат истински, а не онова, което е многократно преработено и което има много по-ниска хранителна стойност.

Как една работеща жена би могла да спре да се оправдава, че няма време?

Маги: Точно когато изгради този навик. Рецептите, които аз показвам в сайта ми обикновено са много бързи и лесни за приготвяне, те не би трябвало да отнемат повече от 20 – 30 минути и всичко е въпрос на организация, на предварително планиране. Когато човек се научи да го прави, той намира време. Освен това в готвенето за семейството може да участват всички, това не е привилегия само на жената. Мъжът също може да помага, децата от малки също могат да започват да се включват, тогава готвенето се превръща в някаква форма на семейно общуване, начин да прекарат заедно времето. Това е възпитателно и за децата. Ако има желание, се намира начин как да бъде организирано времето.

Ваня: Според мен ключовият момент е планирането, да си планираш нещата и дори ако трябва да се пазарува един път седмично. Бях на гости в едно немско семейство и там майката сяда и започва да планира – понеделник на обяд спагети, вечерта печена риба, вторник пълнени чушки... Попитах я: „Какво правиш?“ и тя ми отговори: „Правя списък какво ще ядем през седмицата, отиваме, пазаруваме по този списък и знам, че за цялата седмица храната е в хладилника“. Това е добър вариант. Аз съм с гъвкаво работно време и по-скоро всеки ден пазарувам, което не знам дали е по-доброто.

Личният пример достатъчен ли е за децата?

Маги: Със сигурност е трудно. Децата са продукт на цялото общество, те се вляят както от родителите, така и от връстниците си, от средата в училище, от телевизията и всичко, което достига до тях през медиите и за съжаление, там невинаги срещат добри примери. Дори по-скоро обратното. Но ние като родители не разполагаме с друго оръжие, с друг инструмент, освен личния пример и това, което им говорим, начина, по който ги възпитаваме.

Хубаво би било цялостно обществото да работи в тази насока, но има още път да извървим.

Ваня: Говорихме си скоро с Маги пак за личния пример и за това как осиновените деца започват да приличат на своите родители. Така че не можеш да се оправдаваш само с гените. С какъвто човек живееш, такъв ставаш. Ключово е и със сигурност в периода на пубертета децата ще се бунтуват, но после пак ще се върнат към основата.

Вървим ли към промяна в обществото да живеем по-добре или има още много път да се извърви?

Маги: Има още много, но в същото време вървим в тази посока. Факт е, че все повече хора се интересуват от това какво слагат на масата и в чинията си, четат и се образоват как да го направят. Все повече хора тренират. Може би преди 15 години не беше чак толкова популярно.

Ваня: Факт е, че е все по-популярно в големите градове. В малките населени места, като влезеш в местната бакалия има продукти, които ние даже не сме ги и чували.

Миналата година бях в Берлин и там на всеки ъгъл имаше веган ресторант или сладкарница. Моя приятелка, която живее там, ми каза, че там е много модерно да си веган.

Маги: Не е задължително да е веган, за да е здравословно и обратното – не всичко веган е здравословно. Факт е, че в Западна Европа има повече избор. Там имат и много повече условия. Берлин, Холандия, Белгия са места, където се придвижват основно с велосипеди, много бягат за здраве, докато у нас още я няма хем културата, хем ги няма и условията. Тук да излезеш с велосипед, направо си е страшно. Парковете ни са все по-малко. Но с малки стъпки...

Ваня: Все повече хора го осъзнават, защото не се чувстват добре.

Маги: Например в София също се появяват ресторанти и по-малки заведения, които предлагат по-свежа и сезонна кухня. Въпросът е, че извън София изборът става все по-малък.

Вие как стартирахте вашият проект „Не на диастазата“?

Ваня: Появи се нуждата да помагам на повече момичетата едновременно да решат проблема си с диастазата. Изготвих им една амбициозна програма, която отнемаше 40 минути на ден. В началото момичетата бяха мотивирани, но с времето се отказаха, защото е трудно да отделяш толкова много време. Стигнах до извода, че е по-добре да се правят едно или две упражнения на ден, но да се правят всеки ден, за да стане с натрупване. На тази схема създадох и програмата и се оказа, че това работи. Още с първото издание се появиха и първите резултати, след това на втората и на третата програма се появиха въпроси, свързани с храненето. Познавайки задочно Маги онлайн, знаех, че тя има книга, че е нутриционист, че също работи с майки и реших да й пиша да работим заедно, за да дава кулинарни съвети на момичетата. Реших да пробваме и то взе, че стана много хубаво.

С лекота ни се получава, защото и двете сме опитвали да работим с други хора, но невинаги се получава. Но нас ни се получи.

Маги: На мен поканата на Ваня ми беше много интересна, но в същото време си мислех, че няма с какво толкова да допринеса за програмата, защото събирането на диастазата зависи най-вече от упражненията, които се правят. Но от любопитство, от желание да пробвам нещо ново, реших да се включа и както каза тя – още с първото издание се видя, че първо, много добре работим ние заедно и второ, за момичетата е полезно. Открих, че това, с което мога да им помагам, е в изграждането на навици, защото това са различни момичета, с различни хранителни нужди. Някои имат нужда да отслабват, други още кърмят, трети просто искат да задържат теглото си, затова в програмата няма диета или режим, който всички да следват. По-скоро с програмата им помагаме да изградят навици как да се хранят бавно и осъзнато, как да включват в ежедневното си меню повече пълноценна храна – зеленчуци, протеини, полезни мазнини, как да избягват сладките неща и тестото. Ние им предлагаме идеи, алтернативи, лесни рецепти и това им помага да изградят навици, които да им помагат много и след програмата.

С подкрепата на Birell, които мотивират всички, поели своето предизвикателство в новата година. Виж повече тук.

Advertisement

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...