ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Манол Лазаров: „Никога не съм си мислел, че ще стигна дотук“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Кое е най-голямото предизвикателство за един барман?

Манол: Понякога е да се наспиваш, понякога е да си в същата часова зона с другите си познати и приятели, защото в повечето случаи работим вечер. Мисля, че има 1 – 2 световни проблема, които в България не се разглеждат много, и това са психичното и физическото ни здраве, особено при хората, които работят и нямат време за себе си, пренебрегват диетата си, режима си, упражненията. Ние стоим прави през цялото време и дори само да си вдигнем краката след работа е доста важно. Важно е хората да се научат да си почиват качествено. Не е нужно една седмица да лежиш. Смятам, че човек за 1– 2 часа може да си почине качествено, но трябва да знае как. Това със сигурност важи за всички сфери, защото хората в този забързан начин на живот забравят да отделят време без телефон, без нищо, да медитират, да четат книга, да седнат в парка и да гледат хората...

Ти самият как си почиваш?

Манол: Откакто се върнах, виждам, че не мога да си позволя голяма отпуска, затова си търся начин да си го доставя същото за по-малко време – чета книги, рисувам си нещо, започнах да пиша, преди си водех дневник, а е хубаво да пишеш, да си изливаш някъде мислите. Понякога правя йога упражнения. За по-дълги почивки чакам да завали сняг, за да карам сноуборд.

Обновявате менюто в „Спутник“.

Манол: Направо е пуснато. Мога да издам, че новите коктейли са свързани с български етнографски региони и техните хора. Съставките са според региона (не всички, защото текила в България няма), но поне основните вкусове. Настроението на коктейла е според настроението на хорото. Това е яко и хората трябва да правят повече такива неща, защото с цялото смесване на културите, което не е лошо, да не забравяме и да учим и другите хора, че имаме неща, които са си много наши, много специални. Интересното е, че за подложките направихме колаборация с „Таратанци“ и те са като мандали, като повтарящо се кръгче, защото повечето хора танцуват в кръг. Върху формата има малки стъпки и те са стъпките на самото хоро. Другото е, че нямаме добавена захар, използвали сме алтернативи като тръстика, захарно цвекло, агаве, мед, брезова захар, метличина, сладко от ориз. Имаме свежи напитки, като половината са нискоалкохолни предложения, това е една тенденция в България, която е трудна за пробиване, защото хората обичат да пийват повече, но ние се опитваме да предложим вкусово изживяване, отколкото алкохолно. В момента аз отговарям да се сготвят всички съставки, това е моята позиция в бара. Имам малко по-различно ежедневие, но си обогатявам уменията.

След финала си говорихме за zero waste тенденцията, за местните производители.

Манол: Понеже това меню не съм го измислил аз и не мога да кажа, че е напълно zero waste меню, но със сигурност има неща, от които се възползваме. Например единият от коктейлите ползва отпадъците от друг – кори от ананас. Замразяваме ги и ги използваме по-нататък. Черешите, които използваме, са от преди няколко месеца, когато беше сезона. Обезкостили сме и сме ги замразили. Защо да използваме папая или някакви неща, които ги няма тук. Имаме малко банан, маракуя в някои от коктейлите, но те са допълнителна съставка. Основните неща са местни и достъпни. В момента си водя една тетрадка, в която си записвам от кое какво остава като боклук. Ние сме го хвърлили сега, но следващия път мога да го използвам. Ако трябва да правя коктейл на седмицата например, виждам, че имам пулпа от моркови или клечки от салвия и решавам да направя нещо с тях. Опитваме се да работим по този начин. Няма такова нещо като zero waste, единственият начин е да не хабим излишно, да няма продукти, при които има големи загуби, а ако има, да можем да направим нещо с тях. Това е по-устойчивото, което може да се направи. Когато някой каже, че е zero waste или sustainable, е по-скоро поза. Трябва да има тази прозрачност и да се казва: „Да, ние правим боклук, но първо се опитваме да го намаляваме, второ, споделяме на хората, че могат и у тях да прилагат тези неща и трето, когато има някакво решение на проблема, ние се опитваме да го приложим“Това е истината и трябва да се приеме такава, каквато е.

Винаги ще има боклук, въпросът е да знаем какво да правим с него.

Има ли в момента ясно изразена тенденция при коктейлите?

Манол: Нискоалкохолни, хайбол напитки. Това означава напитка, която е дълга, разредена с някакъв миксер. Има алкохол, но има ¾ части от този миксер, което прави напитката по-свежа. Това е тенденция по целия свят и ти позволява да пиеш леко, неангажиращо. Класическите коктейли винаги ще се търсят, но хайбол напитките са ключът към новите консуматори. И е вкусно, усещаш повече вкусовете.

 

С подкрепата на World Class Bulgaria

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...