ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мария Донева и нейните зайци-мечтатели

Мария Донева и нейните зайци-мечтатели
Мария Донева е една от любимите ми български поетеси. По няколко причини - първо, стиховете й наистина са онези малки усмивки, които са способни да променят и най-неправилния ден. Имам навика да влизам в блога й към края на работния ден, за да се успокоя, че всичко е наред и някой, някъде мисли като мен, отделяйки по-голямо внимание на положителните емоции, а не на ядовете и излишните нерви. Втората причина е, че Мария е изключително активна в интернет, което я прави достъпна и човешка. Липсва онзи специфичен ореол на „извънредно-заета-и-важна-Ви-Ай-Пи-личност“, който ме отблъсна от толкова български автори. Мария е винаги усмихната и при всяко свое пътуване до София, носи пълна чанта с ръчно изработени играчки. За жалост срещите с нея са редки, защото тя има много и все важни задачи на двете й работни места – Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" в Раднево и Драматичен театър "Гео Милев" в Стара Загора, където Мария е драматург. За това в момента щом разбрах, че ще представи в София новата си книга „Заекът и неговата мечта“, побързах да се видя с нея, за да ми разкаже и за книгата, и за други свои вълнения и проекти.

Разкажи ми за новата ти книга – „Заекът и неговата мечта.

Написах една поема и още докато я пишех, се чувствах толкова добре, че ми се прииска веднага да започна да я казвам на хората, за да видя реакциите им. И буквално дни след като я бях написала през юли, направих едно събитие и поканих всички, които искат да дойдат и да чуят как чета новата си поема. Дойдоха много хора и аз се убедих, че наистина е по-добре не да я публикувам в интернет, както повечето неща, които пиша, а да изчакам и да я рецитирам отново и отново. Пък когато се появи възможност да я издам на хартия, защото смятам, че тя заслужава специално отношение и трябва да бъде в отделно книжно тяло, а не като част на някоя от стихосбирките ми. Имах малки колебания дали да не я включа в предишната си книга – „Перце от дим“, но не, тя си е съвсем отделна история, един много-много-много къс роман в стихове, който трябва да си бъде самичък в пълнотата си. И наистина няколко месеца след като излезе „Перце от дим“, отпечатахме и поемата  „Заекът и неговата мечта“. Тя е илюстрирана от Мила Попнеделева-Генова и в книгата има рисунки на всяка страница – може да има една семка под стиховете, но има по нещо. Също така има снимки на зайците, които работят или почиват. Всички те са кукли и са ушити от мен.
И така се получи една книжка 30 страници, която е доста необикновена, защото е книга за възрастни, а е богато илюстрирана и е много комуникативна – привлича внимание с всички тези детайли, които Мила е направила, за да я украси.

Колко пъти си рецитирала поемата преди тя да бъде издадена на хартия?

Написах я през лятото и оттогава на всичките срещи с публика използвам момента, за да я кажа, защото това е много приятно. В Бургас направих специално четене на поемата още преди да излезе като книга и хората реагираха много мило и емоционално на тази история. Предполагам, защото сюжетът й е за зайци, но всъщност е за живота на хора като нас – на семейства, които имат деца, желания, мечти, проблеми, грижи и тази книга е за мечтите на заека, но у мен тя също буди мечти, защото и аз искам да имам такова голямо и весело семейство. Тези, които виждат себе си в семейството на заека, се вълнуват, а онези, които нямат толкова голямо семейство си казват „А защо не съм и аз един заек?“. Така текстът ангажира най-различни хора.

Каква всъщност е мечтата на заека?

Заекът мечтае да отиде на море, защото никога не е виждал морето, но тъй като е много зает и много работи и е отдаден на семейството си и все си казва: „А не, това не е за мен, другите да ходят, аз имам работа, нека децата да отидат.“ И започва да крие този копнеж от своята любима зайка, но тя усеща това и започва да се тревожи и да пише в БГ зайка: „Зайо не ме целува вече, ляга си с гръб към мен“.  
Но той най-после й споделя тези свои тревоги, тя го разбира, те се обичат – съвсем обикновени, човешки неща.

Историята освен на книга живее и в играчките, които правиш. Как започна да правиш тези чорапени животинки?

Наскоро си дадох сметка, че шия играчки от три години. И като видиш, че нещото, което създаваш се получава добре и желанието ти се уголемява и повече, и повече искаш да го правиш и сега това занимание се превърна в едно от най-любимите ми. А това че тези зайци ги има в книгата, събира в едно две мои любими неща – писането и шиенето. Всъщност поемата би могла да бъде илюстрирана по съвсем друг начин. Би могла да бъде подведена по линията на детските приказки и да бъде голяма, цветна и шарена или би могла да бъде илюстрирана и съвсем абстрактно – героите да не са зайци, а хора. Би могла да бъде и без картинки, защото е достатъчно силна и така, но това което имаме в момента, много ме радва.

Кога намираш време за това хоби?

Когато имаш желание, намираш и време, дори да работиш на три места и да нямаш време да се видиш с приятелите, но ще намериш време за някой специален човек. Приоритетите винаги се подреждат така, че човек да може да направи нещо, което много иска. Нямам проблем с времето. Сега, докато пътувах с влака към София, ших зайци и лисици.

Ти не се притесняваш да публикуваш стиховете си в твоя блог преди да бъдат издадени на хартия. Как това влия на книгата след като тя излиза на пазара?

Съдържанието в стихосбирките и блога не се дублира, защото едното е книга, а другото е онлайн сайт с различно съдържание, в който могат да бъдат открити различни мои стихотворения, примесени с други неща. Не всичко от блога влиза в книгата и обратно не всичко в книгата го има в блога. Там има стихове и от предишните ми стихосбирки – „Перце от дим“, „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“ и публиката, която ме чете онлайн и онази, която чете хартието издание са често две съвсем различни групи хора. Има съвпадения, но те са в много малък сегмент и общуването в интернет е само в интерес на хартиените книги. Не виждам абсолютно никаква вреда, а напротив – ако нямаш пари, които да инвестираш в обичайните форми на реклама, за да стане една книга известна или нямаш близки приятели в националните медии, които да ти съдействаш да представиш книгата в ефир и живееш в провинцията – как хората да научат за твоята книга? Според мен няма как. В много градове въобще няма книжарници или има една, която не е пълна със стихосбирки. За мен е важно човек да контактува с останалите и интернет може да бъде огромен помощник в общуването с публиката. След това ще се срещнете на живо, когато пътуваш, но интернетът е началото.

Напоследък попадам на много български съвременни поети, които пишат агресивни стихове, докато твоите са винаги емоционални и красиви. Не се ли притесняваш да се отваряш така пред хората?

Всеки прави, каквото може. Естествено е, че ще има тонове сърцераздирателни стихотворения, защото животът е тежък и това е най-лесното. Това е форма на оплакване, аз избягвам да го правя, но аз много се забавлявам от етикета, който са ми сложили – „весел автор“.  Понякога споделям нещо много тъжно и читателите ми умират от смях, което просто ме кара да се чудя – на един език ли си говорим? Така или иначе е много ограничаващо и ограбващо човек да си сложи етикет и да се мъчи да живее точно с него, точно като актьорите които играят характерни роли не винаги са такива. Сигурно това стриктно придържане към ролята е гаранция, че хората, които са те харесали веднъж ще продължат да те харесват, но за развитието ти като личност и професионалист това е много ограничаващо.

Какво четеш сега?

Предимно шия. Това освобождава ума ми и ми действа много добре, освен това шия, за да мога на премиерите да нося зайци и да могат хората да ги видят, да ги гушнат и ако решат – да си ги занесат у дома. Това е една малка радост, която е много приятно и за тях, и за мен. Иначе чета предимно поезия и основно в интернет. Освен това съм си купила един тон книги, когато им дойде времето, ще ги прочета. Наистина вече препълних един рафт, сега пълня втори – купила съм си „Виенския апартамент“, „Един след полунощ“, „Тит от Никомедия“ – един куп книги, които са нашумели или някой ми е препоръчал. „Среднощен пир на любовта“ си купих да чета на една пейка, защото имах време до една среща. „Малкият крал Декември“ пък си взех, защото стоеше до моята книга и ми се стори много хубаво.
Редовно си пазарувам книги и съм много податлива, някой като похвали някоя книга или като се запозная с български писател, веднага тичам да си купувам книги и си ги трупам. То ще му дойде времето. Ама то е така - или имаш много работа и съответно пари за книги, нямаш време за четене, после като те уволнят или като се пенсионираш, тогава ще дойде време за четене.