Разкажи ми за новата ти книга – „Заекът и неговата мечта.
Написах една поема и още докато я пишех, се чувствах толкова добре, че ми се прииска веднага да започна да я казвам на хората, за да видя реакциите им. И буквално дни след като я бях написала през юли, направих едно събитие и поканих всички, които искат да дойдат и да чуят как чета новата си поема. Дойдоха много хора и аз се убедих, че наистина е по-добре не да я публикувам в интернет, както повечето неща, които пиша, а да изчакам и да я рецитирам отново и отново. Пък когато се появи възможност да я издам на хартия, защото смятам, че тя заслужава специално отношение и трябва да бъде в отделно книжно тяло, а не като част на някоя от стихосбирките ми. Имах малки колебания дали да не я включа в предишната си книга – „Перце от дим“, но не, тя си е съвсем отделна история, един много-много-много къс роман в стихове, който трябва да си бъде самичък в пълнотата си. И наистина няколко месеца след като излезе „Перце от дим“, отпечатахме и поемата „Заекът и неговата мечта“. Тя е илюстрирана от Мила Попнеделева-Генова и в книгата има рисунки на всяка страница – може да има една семка под стиховете, но има по нещо. Също така има снимки на зайците, които работят или почиват. Всички те са кукли и са ушити от мен.
И така се получи една книжка 30 страници, която е доста необикновена, защото е книга за възрастни, а е богато илюстрирана и е много комуникативна – привлича внимание с всички тези детайли, които Мила е направила, за да я украси.
Колко пъти си рецитирала поемата преди тя да бъде издадена на хартия?
Написах я през лятото и оттогава на всичките срещи с публика използвам момента, за да я кажа, защото това е много приятно. В Бургас направих специално четене на поемата още преди да излезе като книга и хората реагираха много мило и емоционално на тази история. Предполагам, защото сюжетът й е за зайци, но всъщност е за живота на хора като нас – на семейства, които имат деца, желания, мечти, проблеми, грижи и тази книга е за мечтите на заека, но у мен тя също буди мечти, защото и аз искам да имам такова голямо и весело семейство. Тези, които виждат себе си в семейството на заека, се вълнуват, а онези, които нямат толкова голямо семейство си казват „А защо не съм и аз един заек?“. Така текстът ангажира най-различни хора.
Каква всъщност е мечтата на заека?
Заекът мечтае да отиде на море, защото никога не е виждал морето, но тъй като е много зает и много работи и е отдаден на семейството си и все си казва: „А не, това не е за мен, другите да ходят, аз имам работа, нека децата да отидат.“ И започва да крие този копнеж от своята любима зайка, но тя усеща това и започва да се тревожи и да пише в БГ зайка: „Зайо не ме целува вече, ляга си с гръб към мен“.
Но той най-после й споделя тези свои тревоги, тя го разбира, те се обичат – съвсем обикновени, човешки неща.
Историята освен на книга живее и в играчките, които правиш. Как започна да правиш тези чорапени животинки?
Наскоро си дадох сметка, че шия играчки от три години. И като видиш, че нещото, което създаваш се получава добре и желанието ти се уголемява и повече, и повече искаш да го правиш и сега това занимание се превърна в едно от най-любимите ми. А това че тези зайци ги има в книгата, събира в едно две мои любими неща – писането и шиенето. Всъщност поемата би могла да бъде илюстрирана по съвсем друг начин. Би могла да бъде подведена по линията на детските приказки и да бъде голяма, цветна и шарена или би могла да бъде илюстрирана и съвсем абстрактно – героите да не са зайци, а хора. Би могла да бъде и без картинки, защото е достатъчно силна и така, но това което имаме в момента, много ме радва.
Кога намираш време за това хоби?
Когато имаш желание, намираш и време, дори да работиш на три места и да нямаш време да се видиш с приятелите, но ще намериш време за някой специален човек. Приоритетите винаги се подреждат така, че човек да може да направи нещо, което много иска. Нямам проблем с времето. Сега, докато пътувах с влака към София, ших зайци и лисици.
Ти не се притесняваш да публикуваш стиховете си в твоя блог преди да бъдат издадени на хартия. Как това влия на книгата след като тя излиза на пазара?
Съдържанието в стихосбирките и блога не се дублира, защото едното е книга, а другото е онлайн сайт с различно съдържание, в който могат да бъдат открити различни мои стихотворения, примесени с други неща. Не всичко от блога влиза в книгата и обратно не всичко в книгата го има в блога. Там има стихове и от предишните ми стихосбирки – „Перце от дим“, „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“ и публиката, която ме чете онлайн и онази, която чете хартието издание са често две съвсем различни групи хора. Има съвпадения, но те са в много малък сегмент и общуването в интернет е само в интерес на хартиените книги. Не виждам абсолютно никаква вреда, а напротив – ако нямаш пари, които да инвестираш в обичайните форми на реклама, за да стане една книга известна или нямаш близки приятели в националните медии, които да ти съдействаш да представиш книгата в ефир и живееш в провинцията – как хората да научат за твоята книга? Според мен няма как. В много градове въобще няма книжарници или има една, която не е пълна със стихосбирки. За мен е важно човек да контактува с останалите и интернет може да бъде огромен помощник в общуването с публиката. След това ще се срещнете на живо, когато пътуваш, но интернетът е началото.
Напоследък попадам на много български съвременни поети, които пишат агресивни стихове, докато твоите са винаги емоционални и красиви. Не се ли притесняваш да се отваряш така пред хората?
Всеки прави, каквото може. Естествено е, че ще има тонове сърцераздирателни стихотворения, защото животът е тежък и това е най-лесното. Това е форма на оплакване, аз избягвам да го правя, но аз много се забавлявам от етикета, който са ми сложили – „весел автор“. Понякога споделям нещо много тъжно и читателите ми умират от смях, което просто ме кара да се чудя – на един език ли си говорим? Така или иначе е много ограничаващо и ограбващо човек да си сложи етикет и да се мъчи да живее точно с него, точно като актьорите които играят характерни роли не винаги са такива. Сигурно това стриктно придържане към ролята е гаранция, че хората, които са те харесали веднъж ще продължат да те харесват, но за развитието ти като личност и професионалист това е много ограничаващо.
Какво четеш сега?
Предимно шия. Това освобождава ума ми и ми действа много добре, освен това шия, за да мога на премиерите да нося зайци и да могат хората да ги видят, да ги гушнат и ако решат – да си ги занесат у дома. Това е една малка радост, която е много приятно и за тях, и за мен. Иначе чета предимно поезия и основно в интернет. Освен това съм си купила един тон книги, когато им дойде времето, ще ги прочета. Наистина вече препълних един рафт, сега пълня втори – купила съм си „Виенския апартамент“, „Един след полунощ“, „Тит от Никомедия“ – един куп книги, които са нашумели или някой ми е препоръчал. „Среднощен пир на любовта“ си купих да чета на една пейка, защото имах време до една среща. „Малкият крал Декември“ пък си взех, защото стоеше до моята книга и ми се стори много хубаво.
Редовно си пазарувам книги и съм много податлива, някой като похвали някоя книга или като се запозная с български писател, веднага тичам да си купувам книги и си ги трупам. То ще му дойде времето. Ама то е така - или имаш много работа и съответно пари за книги, нямаш време за четене, после като те уволнят или като се пенсионираш, тогава ще дойде време за четене.
