ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мария Илиева: „Обичам да предизвиквам границите си“

Мария Илиева: „Обичам да предизвиквам границите си“

Снимки: Диляна Флорентин, Нели Куртева

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Изумителен е начинът, по който влиза във всеки един от образите си в шоуто „Като две капки вода“. Изненадваща и различна до крайност. Всеки път. Дава всичко и получава всичко – и в музиката, и на сцената, и в живота. И сякаш неслучайно албумът, който ще представи с голямо национално турне, се казва „Всичко“. За предизвикателството да влезе в обувките на друг артист, за промяната след появата на малкия Александър, за дългоочакваните концерти и защо е необходимо не само радиата и телевизиите, а и търговските обекти да плащат за музиката, която ползват – за всичко това си говорим с певицата Мария Илиева. Днес в Момичетата!

Как един изпълнител с отличителен и вече наложен стил като твоя, успява толкова добре да влезе в обувките на друг артист?

Много е трудно, но е и безкрайно интересно. Забравяш собствения си почерк и мобилизираш артиста в себе си до крайна степен.

Кое е твоето най-голямо предизвикателство в шоуто „Като две капки вода“?

Образите, които ми се падат, са екстремно различни един от друг и твърде далечни от мен. Бутонът ме хвърля стремглаво от поп и поп фолк, през соул, естрада, към опера, мюзикъл, рок, и дори фолклор! Артистите, които ми се падат, нямат общо с мен – нито като визия, нито като поведение и начин на пеене. Вълнуващо е това приключение, обичам да предизвиквам границите на артистизма си и ми харесва да давам всичко от себе си.

Как успяваш в рамките на 24 часа да влезеш в толкова много роли, включително и най-важната за теб – тази на майка?

Като всяка работеща майка – с безупречно разпределение на времето до последната секунда. Лишавам се от сън и почивка, но пък се научих да спя бързо и да правя т. нар. power sleep.

С какво те промени появата на Александър?

Рязко промени приоритетите ми, осмисли живота ми по специален начин и ме направи по-добър и мъдър човек.

След появата на сина ми станах по-подредена, творческият хаос отстъпи място на стриктния режим.

В какъв етап от живота си в момента?

В най-щастливия.

Стартираш национално турне. Къде ще могат да те слушат на живо твоите фенове?

Започваме с 4 дати в големите градове на България, като сме в преговори и за други. На 9 юли в Античния театър на Пловдив, на 14 и 16 сме в Летния театър в Бургас и във Варна. Грандиозният завършек ще е на 22 октомври в Зала 1 на НДК. От няколко години не съм правила нещо толкова мащабно и мисля, че ще стане страхотно. Ще представя песните, включени в албума ми „Всичко – най-доброто от Мария Илиева“, който излезе в края на миналата година, в нови аранжименти, създадени от Милен Кукошаров. Музикален директор на проекта е моят добър приятел и дългогодишен китарист в групата ми Георги Янев, а редом с мен на сцената ще има бенд от 9 души. Подготвила съм специални изненади, гости и мултимедийно шоу. Нямам търпение да споделя с публиката всичко това. Билетите вече са в продажба в мрежата на Eventim.

Трудно ли е за един изпълнител да реализира един такъв проект?

За реализацията на всеки голям проект е нужен цял екип. Щастлива съм зад гърба си да имам вдъхновяващи професионалисти. Благодаря на всички мои съмишленици от Стерео стая и на промоутърите, с които работя  –  Smile Events. Ангажиментът на артиста на сцена е да е подготвен, спокоен и в добра кондиция на тялото и духа. Разбира се, всички, които ме познават, знаят, че участвам във всеки един етап от организационния процес, но без невероятния екип, който имам, никога не бих могла да се справя.

   Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...