ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мария Касимова-Моасе: Насилието е като смъртта – няма лек, но трябва да свикнеш да живееш със загубата

Мария Касимова-Моасе: Насилието е като смъртта – няма лек, но трябва да свикнеш да живееш със загубата

 Снимка: Виолета Апостолова

Как се оправят децата от такива травми? 

Мария Касимова-Моасе: В моя случай драмите у дома започнаха от раждането на малката ми дъщеря. Тя обаче не е виждала реално насилието у дома. Но със сигурност го е усещала. В лицето на партньора ми имах работа с един много добър, чувствителен и помагащ човек, който обаче (незнайно защо) постъпи лошо именно към мен. И досега остава енигма за мен какво точно го провокира да е толкова жесток точно към мен. Аз смятах, че децата ми не виждат и не знаят какво се случва. Впоследствие им разказах. А с бившия ми съпруг така и не седнахме да поговорим за онзи етап, но май вече и нямам нужда от такъв разговор. Аз говоря открито за това, защото се гордея, че съм преодоляла болката и насилието. Всички имаме пориви да ударим шамар, да оскубем, да крещим, но и знаем как да се контролираме. Истината е, че при много хора точно тези бариери падат, след употреба на алкохол.

Алкохолът ли е причината тогава? 

Мария Касимова-Моасе: Не - той може да е оправдание, но не може да е извинение. Алкохолът никога не е причината - той просто отпуска пружината. Човек в екстремно емоционално състояние вероятно има желанието да удари и да тормози, но когато има алкохол, задръжките наистина падат. И все пак, няма оправдание за изпускане на нервите. Да се извиняваш с алкохол е всъщност да доказваш, че си насилник, който просто не си признава, че е такъв.

От началото на изолацията, резултат от коронавируса, ситуацията в много семейства се влошава драматично. Какво точно се случи? 

Мария Касимова-Моасе: Много семейства живеят в паралелни връзки, имат любовници, бягат от брака си. А по време на пандемията ги няма любовниците, не ходим на спорт, не се виждаме с приятели по заведения. И ако преди партньорите с опънати отношения са се виждали рядко у дома и са отпускали напрежението навън, то сега то ескалира само за няколко минути, набъбва драматично след 24 часа плътно заедно. Много от тези хора не се понасят взаимно. И вместо да се разделят, стоят заедно заради децата, имотите, роднините, кредитите, хората… В България това обществено лицемерие ни струваше девет погубени женски живота. Девет жени си отидоха завинаги, в резултат от зверско домашно насилие по време на пандемията. 

Мислиш ли, че най-лошото е зад гърба ни, или тепърва ще се отключват реакции?

Мария Касимова-Моасе: Мисля, че тепърва предстоят проблемите ни. Заеми, ипотеки, финансови затруднения и безработица ще доведат до допълнително напрежение, което ще ескалира в рамките на дома. Нервността влияе на най-близките. Затова трябва да се говори, защото каквото и да се е случило в отношенията, нямаш право да вдигаш ръка срещу майката на децата си, срещу човека, когото си обичал, срещу този, който се грижи за дома, срещу никое човешко същество просто!  Работата трябва да започне от децата, да се ходи в училищата, да се разказва какво е домашното насилие и как то може да се овладее. Родителите трябва да възпитават в тази посока децата си от най-ранна детска възраст. Затова съм силно мотивирана във всеки един момент да започвам работа с всяка една жена-жертва. Отново и отново.

Български фонд за жените стартира дарителска кампания, която се стреми да създаде повече кризисни и консултативни центрове за жените, жертви на насилие. Колко важно е това? 

Мария Касимова-Моасе: Много, защото много от жените нямат изход, не знаят какво да предприемат. Тези жени, дори и да се престрашат да отидат в полицията, там биват възприемани като клети женици, които ходят наоколо и се изживяват като жертви. Тревожно е, че дори в институциите не се намира подкрепа. Ако пък избягаш например от дома и насилника посред нощ, и децата останат с него, той може да се опита да манипулира истината и да доказва, че си ги зарязала, защото не си надеждна майка! Никой не обръща внимание на насилието и ужасяващата му, чудовищна страна. Физическата сила не дава право на мъжете да бият жените си. Системата е отвратителна, защото една наранена жена трябва да се бори сама в отчаян опит да избяга от паяшката мрежа на властни насилници, които при безспорни доказателства за посегателство, стават недосегаеми, защото просто имат връзки и влияние. Бащи наказват майките, като ги съдят за родителските права. Партньори пребиват на улицата жените, които уж доскоро са обичали. А свидетели мълчат, институции бездействат. Оставаме само ние. Но ние няма да спрем да се борим. Аз със сигурност!

 

Тихата епидемия, наречена домашно насилие

 

 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...