ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мария Жекова от MasterChef - храната и близостта с природата като спасение

Мария Жекова от MasterChef - храната и близостта с природата като спасение

Снимки: bTV, личен архив

От миналата година съм голям фен на MasterChef и винаги си имам фаворити. Сред тях тази година е Мария Жекова – едно крехко момиче, което от самото начало показва, че готвенето е не само умения и правилен избор на продукти, а и въображение, усет, характер, интелект. За Мария храната е преживяване за всички сетива, но храната е и здраве и тя е изминала свой личен път, за да стигне до промяната, която понякога не е суета, а необходимост. Храната е главен герой и на снимките, които споделя в Инстаграм профила си @mariajekova – изключително красиви, вдъхновяващи и разказващи част от ежедневието й в Родопите. Мястото, което се надява скоро да се превърне в постоянното й местожителство. Защо се включва в кулинарното предизвикателство MasterChef, какво я връща в България след живота й в Норвегия, как самата тя е преминала през битката с килограмите и дали близостта с природата наистина може да бъде спасение, си говорим с Мария. Днес Момичетата от града.

Защо реши да се впуснеш в предизвикателството MasterChef?

Мария: Реших да се впусна в предизвикателството MasterChef, защото исках да си кажа за сезонното и по-прецененото хранене. С мен се свързват хора, щастливи и вдъхновени, и прецених, че може би има и други, които имат нужда да чуят точно това. Имах жива нужда да сборя и няколко свои страхове, така че кулинарното състезание е чудесната възможност.

С какво те изненада формата? Има ли нещо, което научи за себе си, освен нови кулинарни техники?

Мария: Изненадите са постоянни, научавам нови неща ежеминутно. Човек разгръща себе си под този адреналин. Най-вече ме вълнува това, че стъпвам по-уверено към мечтите си след всяка една задача.

От 10 години не ядеш месо, освен риба и морски дарове, но в предаването показваш, че можеш много добре да се справяш с приготвянето му. Трудно ли ти беше?

Мария: Аз не обичам крайностите и опитвам да ги избягвам. Не се храня с месо по етична причина: не мога да убия – не заслужавам да го сложа на масата си. Това е разбирането ми. Но с времето разбрах, че натрапването на модел има обратен ефект. Тихият пример прави повече от хиляди думи. Като човек, за когото храната е така значима, искам да имам обозрими и възможни очаквания – да знаем откъде идва месото на масата и как е стигнало до нас – това по-скоро ми е важно на този етап.

Как се появи любовта ти към готвенето?

Мария: Любовта към готвенето се появи, когато разбрах, че именно чрез него ще си върна здравето. Така и се случи.

Да започна осторожно да подбирам продуктите и да си ги приготвям сама, ме извади от капан, в който сама се бях поставила.

Учила си фотографско изкуство. Кулинарната фотография ли те вдъхнови да започнеш да готвиш повече?

Мария: Фотографията е огромна част от мен, ако не я владеех – сигурно нямаше да мога да рисувам историята си така. Кулинарната фотография беше някак естественото продължение за мен и любовта ми към храната, но със сигурност не тя ме постави в началото на моя кулинарен път, а по-скоро нуждата ми от промяна. Но тя със сигурност ми е най-ценен способ, заедно със словото, когато се опитвам да стигна до човека срещу мен.

Мечтаеш ли да си отвориш собствено място за храна и ако да – как си го представяш?

Мария: Не бих отворила ресторант в познатата му структура. Искам да си имам свое място, което да позволява на мен и хората да общуваме, да се учим едни от други, да споделяме време. Храната е прекрасна, тя е обмен и искам моята храна да е преживяване за всички сетива.

Обичаш да готвиш със сезонни продукти, често сама събираш гъби в гората, ловиш рибата си... За кого обичаш да готвиш най-много и кои са нещата, които приготвяш с най-голямо удоволствие?

Мария: Израснала съм силно свързана с природата и тя е най-голямото ми вдъхновение. Обичам да готвя за семейството си – да предизвикаш наслада у човек, когото обичаш, носи голямо удовлетворение, а когато си мислил за здравето на тези хора, докато готвиш, знаейки, че си се погрижил за това – щастието за мен е голямо.

Кога възприе храната като здраве, като възможност да се чувстваш добре в тялото си?

Мария: Когато започнах да се храня по-осъзнато, промените в това как се чувствам не закъсняха. Това ме накара да не спирам да вървя по този път, за да разбера къде ще ме отведе. Щастлива съм, че не се отказах.

Имала си проблем с килограмите и една книга ти е помогнала да загърбиш лишенията и диетите. Колко време обаче ти отне да откриеш от какво се нуждае твоето тяло, за да се чувстваш добре? Защото споделяш, че не се лишаваш от неща като пица, паста...

Мария: С килограмите се боря от дете, най-големият ми затвор. Обратно на днешното клише, че един пълен човек се чувства зле само заради стигмата, която обществото е наложила по темата, а не заради самите си излишни килограми и ако обществото стане по-толерантно – проблемите на тези хора ще изчезнат. Аз никога не съм била потисната от друго освен от самото си излишно тегло. Отне ми дълги години да го преборя. Една книга ми помогна много по този път и най-вече ме вдъхнови да не спирам да се боря за здравето си. Прочетох как килограмите могат да ми отнемат от времето на тази Земя, защото затрудняват работата на организма. Не че не съм го знаела дотогава, но явно от гледището на годините – вече по-близо до 30, а не до 20 – нещата ми изглеждат по-различно.

Осъзнала съм истинската ценност на това да си жив и здрав. И никога няма да си позволя повече немарливост към себе си.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...