ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Марта Демирева, дете и жена, кокичета и огън

Марта Демирева, дете и жена, кокичета и огън
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Марта Демирева е магистър по Психодрама и артистични психо-социални практики от НБУ и треньор по личностно развитие. В работата си с хора комбинира арт терапевтични, психотелесни и медитативни практики. В момента специализира в метода “семейни констелации”. Участва в над 30 групи по света за личностно развитие, от които силен спомен у нея оставят ашрамът Art of Living в Индия, срещите с Румен Янкулов, Елица Великова и Свагито Лийбермайстер.

Марта намира своя път в живота като творец на едно пространство, в което хората се докосват до автентичността си, до това, което е тук и сега. Истинската подкрепа за нея е в това, да помогне на хората да се свържат с най-доброто в себе си, като гледат навътре и се доверяват на вътрешната си мъдрост, да чувстват и осъзнават своята същност.

Ако трябва да улесниш човек, който не те познава, коя е Марта Демирева? Представи ни се накратко.

Жена, която отплава от корпоративния свят и днес е намерила своя бряг-призвание, на който душата ѝ танцува: бряг с пастели и бои, езеро от книги, медитации, аромати. Това е пространството, където изследва психичния свят на човека, пише, колекционира мисли и идеи. Консултира.

Тук и сега съм благодарна за всичко това. Движи ме творчеството и силата на любовта. Намирам смисъла в осъзнатостта, в случването на доброта.

По “рибешки”: мечтателка, търсачка на автентичност и женски пакости – това съм аз.

Ти си и треньор по личностно развитие. Какво значи да имаш такава професия?

Да си треньор с амбиции да израснеш до „дзен човек и терапевт“ – като мен, означава да закусваш, обядваш и вечеряш с книги. Ученето само не стига, иска се да пренощуваш на много курсове, да посещаваш интервизии, супервизии и подобни. Но най-вече да преживяваш природата си, да практикуваш осъзнатост – на прост език, да не се парфюмираш с позитивно мислене, а да срещнеш и тъмното, и светлото, да си наясно какво се случва вътре и около теб. Да се отвориш за това, което е тук и сега. Да намериш пространство в себе си за другите, за любовта.

Всеки човек, до когото се докосвам, ме учи на много.
Усещането ми е като на откривател, който с всяка среща, с всеки семинар пътува към нови светове. Всеки човек, до когото се докосвам, ме учи на много. Поражда в мен нова мисъл или идея за уъркшоп и така запалва в мен клечка кибрит. Докато най-силно гори, гледам да я положа на белия лист.

В работата си се посвещавам в търсенето на осъзнатост, в намирането на ресурса за човека и докосването до най-висшата сила – любовта. Използвам изкуството като начин за изследване на несъзнаваното и докосване до креативността, а с движението и медитациите връщам хората към чувствата, тялото и дъха, към това, което е тук и сега.

Дай ни един ценен съвет от тази сфера.

Ще ви дам любимата си дзен практика, а съвет сами ще извлечете от нея. „Затвори очи и наблюдавай всеки дъх. Той е твоят малък гуру.“ Сега присъстваш, сега си тук. Когато си в това състояние на медитация, всяко преживяване е лекота, радост, светлина.

По какъв проект работиш в момента?

Освен груповите срещи и индивидуални консултации, които провеждам, участвам и като ментор на едно дете по Европейска програма за превенция на отпадането от училище.

Какво да очакваме от практическото занимание „Срещи в огледалото”?

В уъркшопа за себепознание „Срещи в огледалото“ разиграваме малък театър, в който се самонаблюдаваме. Използваме огледалото като сцена за нашето представление, като място, в което се срещаме с „другите“ в нас. Поглеждаме как се отразяваме в света и как той се отразява в нас. В една импровизирана среда търсим собствените си светлини и сенки с помощта на ролевите игри и огледалото. А чрез медитацията се отваряме за същността си, отвъд идентификациите си с мислите и емоциите.

Събитието ще се проведе на 26 май от 19 ч. в Ритъм Спейс Студио.

Записване на: marta_area@yahoo.com; 0886 89 68 20.

Огледалото – враг ли ни е, или приятел?

Вярвам в сърцето си, че колкото повече се докосваме до това, което е истинско в нас, толкова по-ясно се виждаме и толкова повече се усмихваме на образа от огледалото, ала в същото време нямаме нужда от него, за да си напомним кои сме... просто защото го виждаме отвътре. В този смисъл враг или приятел може да бъде само този, който гледа.

Какво виждаш, когато се погледнеш в огледалото?

Присъствие. Голата истина. Знание и Незнание.

Любов, тук и сега, тишина.

Дете и жена. Кокичета и огън.

Трябва ли да бъдем обичани, за да можем да обичаме себе си?

Често не осъзнаваме какъв поглед отправяме към себе си. Не осъзнаваме, че този поглед е резултат от това как са ни гледали другите, особено когато сме били малки. Обусловени сме от деца с това какви „трябва“ да бъдем, за да сме по-добри, по-харесвани, по-успешни и в крайна сметка по-обичани. Сякаш сме свикнали с идеята, че обичта към нас трябва на всяка цена да си я заслужим, че не заслужаваме да бъдем обичани просто защото ни има и сме тук.

Забравили себе си и своята автентичност, как можем да се обичаме?
Според френския психоаналитик Лакан първото ни запознанство с нашата идентичност се свързва с първото оглеждане в огледалото. Когато майката започва да се радва на детенцето си пред огледалото и му казва:“ Ето те, ти си там, бебето ми сладко” и т.н., детето придобива усещане за отделен образ от майка си; допреди това то се е възприемало като едно цяло с нея. Така огледалото ни връчва първата представа за нашата другост. Вероятно затова толкова обичаме някой да ни харесва, да ни хвали – като малкото дете, което се оглежда в майката, и одобрението в нейните очи, е било свидетелство за неговата ценност. Така ставаме зависими от обичта на другите. Но ако се оставим на това, да гледаме да бъдем обичани на всяка цена, за да си потвърдим стойността, ще се изгубим между редовете на другия. А забравили себе си и своята автентичност, как можем да се обичаме?

Какво ново ти предстои?

През юни очаквайте уъркшопа „Маските в мен“ . В това арт ателие ще разгледаме теми като нужди, страхове и автентичност. Ще рисуваме и изработим специални маски, за да видим каква игра играем скрити зад тях.

Друг семинар, който предстои, е „Детето в мен“. Там ще се потопим в същността си през медитативен процес и ще се свържем с нови източници на креативност и сила. Ще си припомним какво е да сме спонтанни и в готовност за игра.

Като част от моята специализация по семейни констелации ми предстоят курсове с лектори от чужбина като Тарика Глубин и Свагито Лийбермайстер. В този смисъл ми предстои гмуркане в дълбокото, в изследване на собствените ми сенки и нюанси.

Колко големи са мечтите ти?

Граници не са им нужни, те нашепват и докосват... Но ето, споделям ви една...

Рокля-хайку
Пера и перли, докосват ме цялата, пулсират заедно със сърцето.
Усещане за приказка в бяло. Мечта, дълга до земята.
Скоро... ще кажа с нея „ДА“.

Разкажи ни любимата си приказка.

Индийска притча – историята за Чайтра и Майтра. Един ден техният учител им дал по една рупия и ги завел в две празни стаи. Накарал ги да използват рупията така, че да успеят да напълнят стаята.

Майтра се втурнал към пазара и се опитал да намери нещо за една рупия, с което да успее да напълни стаята. Разбира се, нямало нищо на тази цена.„Ще отида при продавача на смет” – решил той и купил цяла камара вмирисани отпадъци, с които гордо напълнил стаята.

Чайтра обаче медитирал в стаята си, после спокойно излязъл и купил кибрит, пръчка тамян и един светилник. Запалил светилника и напълнил стаята не само със светлина, но и с прекрасен аромат.

Когато учителят дошъл да провери стаите, отвратено се извърнал от пълната с отпадъци стая, но радостно влязъл в осветеното помещение, където ухаело на сандалово дърво и жасмин.