ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мартин Колев: Най-много ме вълнува моментът, в който хубавият стойностен език се среща с езика на нашето време

Мартин Колев: Най-много ме вълнува моментът, в който хубавият стойностен език се среща с езика на нашето време

Колева срещу Колев, левичар срещу левичар, съкварталка срещу съкварталец… Звучи малко като Пулев срещу Джошуа, но не изглежда така, защото когато си писател и творец, думите се използват по предназначение. Защото са важни. Само думите са способни да запълнят нечия тишина…

Мартин Колев е от младите автори, усетили какво е книгата ти да бъде преиздадена. Само преди дни излезе трето издание на „Софийски магьосници“, а едва ли съществува по-голяма мотивация от това. Наблюдавах леката му отнесеност, тихото му присъствие. А лесният ни контакт се получи сам.

Усилено пишеш следваща книга. Какво написа днес?

Днес още нищо, не знам какво ще напиша… Снощи си легнах с приятно чувство, защото бях приключил предвиденото за вчерашния ден. Получи се по-скоро добре. И знам как да продължа нататък. Когато пишеш усилено, това са добри вечери.

Пишеш ли в конкретни часове и на конкретно място?

Пробват се различни стратегии, докато се види коя работи. Ако имам цял ден за писане, не мога да пиша на едно и също място, защото в някакъв момент историята спира и не мога да продължа нататък. Тогава започвам да сменям: от компютър на ръка, от една стая в друга, на легло, на стол, прав, докато героите решат, че са ми се отсърдили и че можем да продължим нататък, за да видим какво се случва. В идеалния вариант, ако нямам нищо в календара, на което да трябва да се появя, си нагласям всичко по часове, карам по план. Но обикновено всичко е доста флуидно.

Фиксираш ли си предварително образите като характери?

Да. Но това не значи, че познаваш героя достатъчно, за да не може да те изненада той във всеки един момент и да се появи с нова черта на характера си. И да ти каже: „Аз това няма да го направя. Трябва или някой друг да го направи, или започвай да пишеш наново.“ (смее се). 

Упражняваш контрол върху героите си, но в един момент те започват да упражняват такъв върху теб, ако им го позволиш.
Как ще те изненада с черта от характера си, след като ти го създаваш?

Представяш си един човек в някаква ситуация и знаеш накъде върви, знаеш как тя ще помогне на историята. Само че когато започнеш да прекарваш време с него, той става по-пълнокръвен. Предварително си представяш образите, но когато започнеш да пишеш, виждаш, че те са по-сложни. В последните дни писах една сцена, в която трябваше да има разговор между стари герои, които познавам. Но в някакъв момент един от тях си спомни нещо покрай приключението, което изживяват, и започна да разказва случки от миналото си. Това не го бях мислил, но те звучаха съвсем на мястото си.

Упражняваш контрол върху героите си, но в един момент те започват да упражняват такъв върху теб, ако им го позволиш. Зависи колко здраво държиш юздите. Случват се приятни или неприятни изненади, които обръщат всичко с главата надолу.

Ама това не е ли някак шизофренично?

Такова е, да (смее се). Стивън Кинг казва, че „разказът е като целувка от непознат в мрака“, докато романът е ангажираща връзка, продължителна. Ако пишеш постоянно и все мислиш върху книгата, мислиш какво се случва с героите, те говорят и в някакъв момент започваш и ти да си говориш с тях. Получава се така, все едно близък приятел или роднина присъства непрекъснато в мислите ти и си общувате. Има нещо близко до шизофренията, но в комичния смисъл. 

Стивън Кинг казва, че „разказът е като целувка от непознат в мрака“, докато романът е ангажираща връзка.
Докато си в компания, отнасяш ли се да пишеш? Или да вкараш преживяната ситуация после в книгата?

Записвам си идеи на телефона или си пращам мейл. Животът постоянно влияе върху писането. Но понеже пиша за София, докато вървя, си мисля какво може да се случи на място, покрай което съм минал. Разходките из центъра могат да бъдат много „опасни“.

Важна ли е реалистичността?

Да.

Как пишеш за магьосници, а търсиш реалистичност?

Когато става въпрос за жанрова литература, едно от главните правила е да накараш читателя да повярва, че това, което се случва в книгата, може наистина да се случи. Ако обстановката мирише на фалшиво, дърпаш и изкарваш читателя от историята. А това чувство е неприятно.

Носител си на наградата „Славка Славова“ за пиесата „Кроасан“. Това различно писане ли е, пиесата?

Да, макар че всички жанрове се допълват взаимно. „Кроасан“ е третата ми написана пиеса, но първата хубава (смее се).

Какво им имаше на другите?

Бяха първи и не знаех точно какво правя. Те бяха на стария ми лаптоп и май вече не съществуват. А всяка следваща е надграждане, така че не е загуба.

След няколко години сигурно ще разбера, че и в тази не съм знаел какво правя, но по различни причини. Нямам търпение да бъде поставена в Театър 199 през този сезон. Звучи много вълнуващо!

Радостина Колева е създател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, винаги е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или интервюта, удоволствието й е било върховно. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш съвсем точно как да завършиш… Да рисуваш, да добавяш щрихи, да добавяш емоции и да се получава нещо, кое...