Преди броени дни Мартина Апостолова получи наградата за изгряваща европейска звезда по време на филмовия фестивал "Берлинале". Ролята й в „Ирина“ е дебютът й киното, който й носи и други награди от редица международни фестивали. Завършила е театралния департамент на НБУ, а в момента играе в Драматичния театър "Никола Вапцаров" – Благоевград, където можем да я видим в постановките "Летище", "Карай да върви…", "Идеална жена". Преди да стане актриса обаче, тя се е занимавала професионално с футбол. Очарователна и талантлива Мартина ни споделя за "тактиките" по време на кастинг, за ролите, които са я изненадали, и кои епизоди от живота ни променят.
Мъжко момиче сте! Занимавала сте се с футбол ‒ как балансирате ин и ян енергиите в себе си?
Не ми се налага да ги балансирам и да мисля за това, честно казано. Те си съжителстват в абсолютен мир и баланс в моето съзнание. Или само аз така си мисля и живея в пълна заблуда, докато всички около мен "обират пешкира" (смях).
Кога изпъква силата във Вас? Какво ви провокира?
Когато имам нужда да се защитя сама, предполагам. Когато трябва да съм категорична и твърда. И когато шофирам. Провокират ме наглостта и простотията.
Има ли сезонна депресия? Или...
Слава богу нямам време за сезонни депресии. Ежедневието ми е толкова разнообразно и приятно натоварено, че дори и да съм в много труден период, имам работа, която ме вади мигновено оттам. А и ми е малко лигавщина това със сезонните депресии. Депресията е медицинско състояние, което не бива нито да се пренебрегва, нито да се омаловажава. И тя не трае един сезон, нито започва от него. Най-често промяната на времето допринася за възбуждането на вече съществуващо и заложено депресивно състояние. Когато ме боли обаче, минавам с пълна сила през болката и чувствата. Просто го правя така, че никой да не разбере. Цветана (бел. ред. Цветана Манева) ме научи, за което ѝ благодаря.
Имате ли тактика, когато се явявате на кастинг за нова роля?
Засега нямам точна „тактика“ за оцеляване по време на кастинг. Защото то си е точно оцеляване. Имам обаче силна интуиция, която съм се възпитала да слушам и разпознавам. И когато усетя определено настроение и нагласа у кастинг режисьора – действам. Нямам любими моменти, може би тези, в които кастингът приключва или пък резултатът от него. Най-омразни също нямам, но е неприятно да си на „сергията“. Радвам се, че до този момент прослушванията ми са били по-скоро човешки разговори, отколкото завъртане на конвейер. Не харесвам глупави задачи и формално държание по време на прослушването. И момента с листчето с номера не харесвам – като затворници.
Коя е ролята, която Ви е изненадала?
Играех една чудно симпатична и много изстрадала от живота проститутка – в дипломното ни представление в Театралния департамент на НБУ. Тя ме изненада изключително. Беше страхотен персонаж. И ми доставяше невероятно удоволствие. Другата е тази на Пинокио.
Наскоро Кейт Бланшет сподели, че борбата за равенство между мъже и жени в седмото изкуство е като “един ден без край”.
Накратко – при нас в България още не е настъпил истинският бум от тази вълна, а може би и няма да настъпи никога. И като индустрия, и в професионално отношение, жените тук далеч не са толкова ощетени, колкото в САЩ и в някои части на Западна Европа. Така или иначе все още не "падат големите пари" в нашата професия, колкото и всички да смятат така. Освен това хората, които по един или друг начин са работили за името си, така или иначе печелят и искат много повече, отколкото някой „без име“, който може би върши по-добра работа от тях. И тъй като тук съществува лошият навик да се търси познатото и известното, едни вечно печелят повече, други – по-малко.
Имате ли скритата емоционална черта, която Ви дава сила да продължавате напред и нагоре?
Мисля, че дори не е толкова скрита – мечтателството и реализмът, които – странно как – си съжителстват перфектно в ума ми.
Вашите три редовни ритуала за добра форма и хубаво здраве?
Продължавам да спортувам редовно. Имам магическо мазило за черни кръгове около очите от Мароко (не кръговете, а мазилото (усмивка). Пия билки, витамини, домашно вино и ракия.
Епизодите от живота, които Ви промениха.
Първото разбито сърце, краят на футболната ми кариера, преживяването на смъртта. В точно тази последователност.
Какво бихте казала на момичето, което покоряваше терена?
Да обича жената в себе си повече. И да спре да си троши крайниците, защото ще побърка милата си майка и като порасне още малко, ще боли много.
Ако животът е сцена - тогава седмото изкуство живот ли е?
Определено да. И паралелна вселена. Друга реалност и със сигурност, често пъти по-истинска от нашата.
Неда Спасова: "Животът е такъв, какъвто си го направиш"
