ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мартина Апостолова: "Жените тук далеч не са толкова ощетени"

Мартина Апостолова: "Жените тук далеч не са толкова ощетени"

Снимка: Getty Images

Преди броени дни Мартина Апостолова получи наградата за изгряваща европейска звезда по време на филмовия фестивал "Берлинале". Ролята й в „Ирина“ е дебютът й киното, който й носи и други награди от редица международни фестивали. Завършила е театралния департамент на НБУ, а в момента играе в Драматичния театър "Никола Вапцаров" – Благоевград, където можем да я видим в постановките "Летище", "Карай да върви…", "Идеална жена". Преди да стане актриса обаче, тя се е занимавала професионално с футбол. Очарователна и талантлива Мартина ни споделя за "тактиките" по време на кастинг, за ролите, които са я изненадали, и кои епизоди от живота ни променят. 

Мъжко момиче сте! Занимавала сте се с футбол ‒ как балансирате ин и ян енергиите в себе си?

Не ми се налага да ги балансирам и да мисля за това, честно казано. Те си съжителстват в абсолютен мир и баланс в моето съзнание. Или само аз така си мисля и живея в пълна заблуда, докато всички около мен "обират пешкира" (смях). 

Кога изпъква силата във Вас? Какво ви провокира?

Когато имам нужда да се защитя сама, предполагам. Когато трябва да съм категорична и твърда. И когато шофирам. Провокират ме наглостта и простотията.

Има ли сезонна депресия? Или...

Слава богу нямам време за сезонни депресии. Ежедневието ми е толкова разнообразно и приятно натоварено, че дори и да съм в много труден период, имам работа, която ме вади мигновено оттам. А и ми е малко лигавщина това със сезонните депресии. Депресията е медицинско състояние, което не бива нито да се пренебрегва, нито да се омаловажава. И тя не трае един сезон, нито започва от него. Най-често промяната на времето допринася за възбуждането на вече съществуващо и заложено депресивно състояние. Когато ме боли обаче, минавам с пълна сила през болката и чувствата. Просто го правя така, че никой да не разбере. Цветана (бел. ред. Цветана Манева) ме научи, за което ѝ благодаря.

Имате ли тактика, когато се явявате на кастинг за нова роля? 

Засега нямам точна „тактика“ за оцеляване по време на кастинг. Защото то си е точно оцеляване. Имам обаче силна интуиция, която съм се възпитала да слушам и разпознавам. И когато усетя определено настроение и нагласа у кастинг режисьора – действам. Нямам любими моменти, може би тези, в които кастингът приключва или пък резултатът от него. Най-омразни също нямам, но е неприятно да си на „сергията“. Радвам се, че до този момент прослушванията ми са били по-скоро човешки разговори, отколкото завъртане на конвейер. Не харесвам глупави задачи и формално държание по време на прослушването. И момента с листчето с номера не харесвам – като затворници.

Коя е ролята, която Ви е изненадала?

Играех една чудно симпатична и много изстрадала от живота проститутка – в дипломното ни представление в Театралния департамент на НБУ. Тя ме изненада изключително. Беше страхотен персонаж. И ми доставяше невероятно удоволствие. Другата е тази на Пинокио.

Наскоро Кейт Бланшет сподели, че борбата за равенство между мъже и жени в седмото изкуство е като “един ден без край”.

Накратко – при нас в България още не е настъпил истинският бум от тази вълна, а може би и няма да настъпи никога. И като индустрия, и в професионално отношение, жените тук далеч не са толкова ощетени, колкото в САЩ и в някои части на Западна Европа. Така или иначе все още не "падат големите пари" в нашата професия, колкото и всички да смятат така. Освен това хората, които по един или друг начин са работили за името си, така или иначе печелят и искат много повече, отколкото някой „без име“, който може би върши по-добра работа от тях. И тъй като тук съществува лошият навик да се търси познатото и известното, едни вечно печелят повече, други – по-малко.

Имате ли скритата емоционална черта, която Ви дава сила да продължавате напред и нагоре?

Мисля, че дори не е толкова скрита – мечтателството и реализмът, които – странно как – си съжителстват перфектно в ума ми.

Вашите три редовни ритуала за добра форма и хубаво здраве?

Продължавам да спортувам редовно. Имам магическо мазило за черни кръгове около очите от Мароко (не кръговете, а мазилото (усмивка). Пия билки, витамини, домашно вино и ракия.

Епизодите от живота, които Ви промениха.

Първото разбито сърце, краят на футболната ми кариера, преживяването на смъртта. В точно тази последователност.

Какво бихте казала на момичето, което покоряваше терена?

Да обича жената в себе си повече. И да спре да си троши крайниците, защото ще побърка милата си майка и като порасне още малко, ще боли много.

Ако животът е сцена - тогава седмото изкуство живот ли е?

Определено да. И паралелна вселена. Друга реалност и със сигурност, често пъти по-истинска от нашата.

 

Неда Спасова: "Животът е такъв, какъвто си го направиш"