Мелтем Йълмаз е разследващ журналист в Турция. Посветила е години работа на теми като бежанците, изоставените деца, хората, живеещи на улицата, наркоманите, подложените на насилие жени... Тя ще посети България за официалното представяне на романа си "Сорая", което ще се състои на 17 януари (вторник) от 18:30 ч. в Литературен клуб "Перото". Мелтем даде специално интервю за "Момичетата от града" преди пристигането си в София.
Как работата Ви като журналист Ви помогна за написването на "Сорая"?
Смятам, че журналистическият опит ми помага при писането на художествени текстове. Мнозина считат, че журналистиката влияе негативно върху писането на романи, но аз вярвам, че е точно обратното. По време на интервютата си съм виждала толкова много хора с ужасен, отчайващ живот, че дори изслушването на историите им беше трудно. Хора, които са достигнали дъното; които са напълно затънали; или които са постигнали невъзможното… Те ме допуснаха в най-съкровените кътчета на душата си, споделиха ми интимни тайни. Докоснах се до живота на хиляди и добих опита им. В един момент усетих, че най-сетне съм готова да разкажа тези истории чрез езика на литературата. Така се роди "Сорая".
След началото на гражданската война в Сирия се постарах да проследя живота на сирийците, които потърсиха убежище в Турция. Срещах се с тях в лагери, в големи градове и в гранични провинции. Станах свидетел на многобройни трагедии. И чрез "Сорая" дадох най-доброто от себе си, за да споделя тази реалност с читателите. Сякаш цял живот бях чакала този миг, а сега, когато най-сетне постигнах целта си, признавам, че изпитвам известно удовлетворение. [[quote:2]] До каква степен сюжетът е вдъхновен от истинска история?
"Сорая" разказва историята на млада жена, измъчена от войната, която пътува към Турция с големи надежди и мечти. В лагера вижда насилие, тормоз, сексуални посегателства и прави избор, в резултат на който среща любовта, но и преживява вътрешна трансформация… Романът не разкрива историята на една бежанка, а на хиляди. Само трябва да се огледате по-внимателно и ще ги видите. За написването на "Сорая" ме вдъхнови млада жена, която срещнах в бежански лагер. Но съм сигурна, че има много подобни истории, които чакат да бъдат разказани.
Наричат книгата Ви "неудобна", защото разкрива истината за лошото отношение към бежанците и нередностите в лагерите. Вие как я определяте – като неудобна или като необходима?
Смятам, че тази истина трябва да бъде написана, без значение дали е считана за неудобна, или не. Не можем да си затваряме очите пред страданията и неправдите, с които се сблъскват уязвимите хора само защото се притесняваме какво могат да си помислят властимащите. Всъщност като журналист аз трябва да пиша точно така, за да подкрепям демокрацията, правата на човека и уважението към другите в страната си.
Получавали ли сте заплашителна критика за прекалената си искреност?
Не, досега не са ме заплашвали директно, но арестуването на журналисти и писатели в Турция не е ли достатъчно голяма заплаха само по себе си? Над всеки, който се противопоставя на правителството, надвисват тъмни сенки. Витае плашещото послание, че всеки от опозицията може да се окаже в затвора, ако не внимава какво говори, пише или мисли. И всички знаем, че това не са празни заплахи.
Героинята Ви преминава трудност след трудност, но продължава напред. Вярвате ли, че желанието за живот е по-силно от всичко – от войната, от безизходицата, от бедността, от смъртта?
Със сигурност е по-силно. Благодарение на инстинкта си за самосъхранение живите същества успяват да се справят и с най-ужасните трудности. Ето защо да се предадеш никога не е толкова лесно, колкото човек предполага. Но далеч по-лошо е да свикнеш с войната, с безпомощността и с бедността. Осъзнавате ли, че повечето хора в Близкия изток са забравили, че е възможно да живеят по-добре, че изобщо заслужават по-добър живот? Смятат, че съдбата определя живота им и всичко, което им се случва. Това не може да се обясни единствено с инстинкта за оцеляване.
"Сорая" е роман с отворен край. Планирате ли втора част или оставяте на читателите сами да отгатнат развитието?
Мисля, че е по-добре краят да си остане такъв. На този етап от историята все още има надежда, Сорая още има шанс да се спаси. Изглежда, харесвам повече историите с отворен край – те развиват въображението, окуражават читателя да мисли и да премисля. И да, както споменахте, исках читателите сами да "допишат" историята. Освен това на филмовия фестивал в Берлин през 2016 г. "Сорая" (заедно с още десет романа) попадна в списъка с книги, препоръчани за филмиране – едно чудесно развитие. Може би един ден ще видим историята завършена на големия екран.
Пишете, че любовта е по-унищожителна от войната. Защо мислите така?
Ако една жена загуби всичко в живота си заради войната, а после намери убежище в любовта, предателството на тази любов може да се окаже много по-унищожително от самата война. И обратното – една жена, изгубила всичко свое заради войната, може да се спаси само с помощта на истинска любов. Това означава, че все още вярвам в силата на любовта. Въпреки това в източните общества, където многоженството е често срещано, един мъж може да има две или повече съпруги, а в такива връзки любовта изгубва смисъл. Днес в Турция бежанките най-често са втори съпруги и патриархалната семейна структура ги превръща в жертви. Тези жени понасят много унижения, за да имат покрив над главата си, и за съжаление, един ден ги изхвърлят на улицата, сякаш не са съществували.
Не спестявате нищо на героите си – война, разочарование, рак, проституция. Драматичен или просто реалистичен писател сте?
Смятам се за писател с реалистичен поглед. За много хора историите ми може да изглеждат прекалено драматични, но аз знам със сигурност, че те отразяват истинския живот. Мисля, че тук журналистическият опит натежава и се отразява на романите ми. [[quote:0]] Наричат Ви "гласът на непривилегированите" – изоставени деца, бездомници, подложени на насилия жени. Вярвате ли, че журналистите наистина имат силата да подобрят ситуацията за "непривилегированите"?
Да, журналистите наистина могат да помогнат. Бих искала да споделя една реална история като пример, ако нямате нищо против. Случи се по време на работно пътуване до район в Южна Турция, където живееха сирийци. В едно от интервютата ми казаха, че там има много частни клиники, които извършват нелегални аборти и само преди няколко дни при такава процедура на операционната маса е издъхнало деветгодишно момиченце. Съобщих този факт по новините и още на следващия ден Министерството организира полицейски обиски, за да затвори тези частни клиники. И все пак няма как да не се запиташ – не са ли знаели властите всичко това преди излъчването на репортажа? Би трябвало да са знаели, след като още на следващата сутрин са успели да открият точното местонахождение на тези клиники. Но ако е така, какъв е бил проблемът? Работата е там, че дотогава всички са бездействали, предпочели са да не правят нищо до момента, в който един журналист обявява информацията публично. По подобен начин – като съобщаваме за насилие над жени и деца, проблеми с наркотици и така нататък, ние, журналистите, имаме силата да подтикнем властите към действие.
Коя е най-голямата трудност да си разследващ журналист в Турция днес?
Като разследващи журналисти преминаваме през ужасен период. Но както Брехт казва, в мрачни времена трябва да пеем песни, които описват мрака. В своите интервюта и книги аз също се опитвам да опиша мрака. И за щастие, хората чуват песента ми.[[more]] Самата Вие как преодолявате трудностите, които неизменно се случват на всеки един от нас?
С писане… Ежедневните трудности хранят литературата, помагат й да се развива, а това ми дава сили да продължавам напред. Преживяванията в крайна сметка намират място в историите ми – може би не веднага и не дословно, но на някакъв етап и под някаква форма. Затова и когато хората ме питат доколко личният ми живот повлиява на писането ми, аз им казвам: "До голяма степен и никак". До голяма степен, защото всичките ми истории са изградени върху мои лични изживявания. И никак, защото в текстовете си никога не представям своите преживявания в чистия им вид.
