ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Проф. Миглена Николчина: Авторитетите ни са все мъжки

Проф. Миглена Николчина: Авторитетите ни са все мъжки

Миглена Николчина е професор по история на литературата в Софийския университет. Авторка е на книги с белетристика и поезия, както и на теоретични и литературно-исторически изследвания, най-новото от които е „Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса“. На 17 юни ще слушаме нейна лекция в рамките на най-новото издание на "Въведение в съвременното изкуство" на фондация "Отворени изкуства" и галерия SARIEV Contemporary.

Вашата лекция "От удвояване към ужас: поглед през Юлия Кръстева" е част от серията публични беседи "Всичко, което винаги си искал да знаеш за жените в изкуството" на фондация "Отворени изкуства" и галерия SARIEV Contemporary. Доколко е необходима такава тема днес, не сме ли преодолели вече нуждата от полово разделение, поне що се отнася до изкуството?

Преодолели ли сме нуждата от тяло? То има ли органи, или е аморфно? Ако имаме органи, готови ли се раждат те, или са процеси на създаване и трансформация? Какво определя тези процеси, какво чертае картата на моето тяло? Как моята кожа ме отделя от всичко останало и дали не живеем в епоха на парцаливи, незараснали кожи? Всъщност моята лекция ще се занимава не с нуждата от полово различие, от което практически – казвам практически съвсем буквално (т.е. в практиката на възпроизводството ни) – все още имаме нужда до момента, в който науката започне да ни размножава с пъпкуване, а със свидетелствата на самото изкуство.

Вие сте изследовател на творчеството и позициите на Юлия Кръстева, каква е нейната позиция относно феминизма днес?

Юлия Кръстева разви в творчеството си фундаментални идеи за женското либидо, женския двуфазен Едип, специфичните пречки и обрати при формирането на женската субектност. Според мене тези идеи не са достатъчно добре прочетени, обикновено се реагира повърхностно или прибързано. За да отговоря все пак бързо на въпроса Ви, ще посоча два факта от последните години: лекцията й "Феминизмът е хуманизъм" и учредяването от нея лично на награда на името на Симон дьо Бовоар. Това едва ли са свидетелства за отказ от феминизма, а по-скоро за работа по нюансираното му, непримитивно разбиране. 

Юлия Кръстева разви в творчеството си фундаментални идеи за женското либидо, женския двуфазен Едип, специфичните пречки и обрати при формирането на женската субектност.
Една бележка: говорите ми в мъжки род. Така правим почти всички днес, като при това насилваме българския език по варварски, безчувствен начин, разрушаваме реда му и интуициите му. Това преодоляване на половото различие ли е? Защо не го преодолеем, като заговорим всички в женски род? Или в среден?

Кое е определящото при изграждането на една жена като творец, доколко нейното индивидуално творческо начало е повлияно от пола?

Повлияно от пола като вътрешно условие или като условие на средата? Вирджиния Улф в "Собствена стая" говори за "сестрата на Шекспир", т.е. за това какво би означавало за една жена да иска да прави изкуство в епохата на Шекспир, защо тогава това е било невъзможно, а по-късно става възможно. Факторите, които тласкат към творчество, са твърде много, някои са вътрешни, други – външни, при това едните и другите са свързани. Няма как да се отговори еднозначно на такъв въпрос.

Четох в едно Ваше интервю с Искра Ангелова, че според Юлия Кръстева жените творци нямат шанс да изградят творческа общност, да създадат приемственост и че са осъдени на индивидуализъм и сингулярност. Обществото ли е отговорно за това, или самите жени творци също имат заслуга? 

Има проблем (не непременно невъзможност) в приемствеността, който се вижда с просто око и може да бъде обяснен през призмата на теоретичните изследвания на Юлия Кръстева – това съм направила в книгата си "Смисъл и майцеубийство". Накратко казано, структурите на авторитета, които крепят приемствеността, "канона", са враждебни спрямо женствеността. Аз проследявам този проблем в контекста на българската литература в друга книга – "Родена от главата". Този проблем в българската литература днес се влошава. Във визуалните изкуства може би се подобрява, т.е. значение имат и конкретните човешки усилия, групата "8-ми март" например. Сингулярността (да не бъркаме този термин с индивидуализма – става дума за единичното, уникалното, абсолютно неповторимото за разлика от особеното и общото) според Кръстева не е присъда, а шанс за ново разбиране на универсализма, което да отвори място за всеки.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...