ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Михаил Йосифов: Не се усещам неразбран

Михаил Йосифов: Не се усещам неразбран

Броени дни ни делят от първия концерт на Фортисимо Фест тази година. На 30 август Бургас ще празнува началото на тазгодишния фестивал на класическата музика, а ние с нетърпение очакваме концерта на 13-ти септември в София. След миналогодишното участие на Мишо Йосифов Секстет в концертите в София и Пловдив, тази година джаз музикантите, заедно с Печенката, ще обиколят морето, за да се включат в морските издания на вече традиционния фестивал. Малко преди това хващаме натясно виновника за музикалната формация, наречена с неговото име, за да си поговорим за музиката в живота му и живота на музиката му.

Какво би правил, ако нямаше музика в живота ти?

Писна ми в чужбина.
Не знам, нямам представа. Започнах на 11 да свиря на тромпет в един духов младежки оркестър. Първата година ходих на уроци и ми харесваше да свиря. Аз съм наследствен музикант, дядо ми и чичо ми бях музиканти и на село, където те живяха, се провеждаха много събори и около мен е имало много музика и аз го приемах като съвсем нормално ежедневие. Без да обръщам особено внимание. Когато дойдоха да ни вербуват за този оркестър и аз си казах: „Еми, то е хем се забавлявам, хем е нещо, което знам какво е“. И като започнах в самия оркестър много ми хареса атмосферата и досега като има някакво турне, това е страшно весело. Уж си тръгнал да работиш, да свириш, а пък в крайна сметка постоянно някаква забава тече.

Значи не е вярно, че си станал част от оркестъра, за да можеш да пътуваш в чужбина?

Писна ми в чужбина. Сега в последно време нямам никакви стремежи да пътувам натам. Приятно ми е, разбира се приятно ми е да отида за известно време - да видя, да разгледам и да усетя някакво място, но бързо ми се прибира у дома.

Обичаш ли България?

Да, тук много ми харесва. Това, което най-много ми липсва в чужбина, е обкръжението на хората, с които съм тук. Компанията, в която вирея в България е много добра – тези хора, с които свиря, работя и живея. Допадат ми като манталитет, чувствам се адекватен и докато си говоря с хората, усещам лекота. А музиката е много „мохабетчийско" изкуство, трябва да ти върви приказката с тези, с които свириш, за да ти върви и музиката. Това се предава и на хората - винаги си личи, когато на сцената се забавляваме и ни е готино.

Популярна ли е джаз музиката у нас?
Не е лесно да се изхранваш само с музика.
Не се усещам неразбран и не мога да се оплача от липса на интерес у хората към това, което правим. Не мисля, че чалгата е нещо крайно лошо, а  по-скоро - естествено явление. Защото имаше прекалено много забрани по време на комунизма и сега избива нанякъде. И поради чисто мизерния начин на живот, хората имат  нужда да видят този „лукс“ около себе си, който да ги залее. Но това са периоди и в крайна сметка, това е музика на базата на местния фолклор, балкански ритми. Ако попиташ някой американец от Ню Йорк, който слуша джаз, какво мисли за кънтри музиката, той ще излее не по-малко негативна енергия, отколкото ако някой тук попиташ за чалгата. Според мен рап-музиката не е много по-различна от чалгата, но ние сме общество и имаме различни вкусове и интереси.

Разкажи за хората, с които свириш?

В Секстет свиря с хората, с които сме съмишленици, мафия сме вече. Няколко семейства, всички свързани. Аз съм кум на Вили (Велислав Стоянов) - тромбониста и вече не могат да ни бутнат и скоро смятаме да влезем във властта (смее се). Шегувам се, разбира се.

Ти ли си Кръстникът?

Е, чак Кристник не съм. Подписали сме пакт за взаимопомощ, защото не е лесно да се изхранваш само с музика и когато има някакво обединение, нещата стават по-лесни.

Вие само с музика ли се занимавате?

Само с музика. Аз свиря на тромпет и пиша аранжиментите. По едно време с Вили бяхме съдружници в един бар и тогава разбрах ясно, че предпочитам да се занимавам само с музика. Защото тук съм инвестирал много енергия и в тази сфера съм по-добър. Сега свиря в около 10 проекта – Секстетът е единият, имаме със Sentimental Swingers проект, с Милица Гладнишка. Освен това с една група свирим - Dirty Purchace, която е по-стара от Секстета с десет години, тя е клубна група и често свирим много в Swinging hall. Иначе с Ангел Заберски и с една голяма част от джаз музикантите в България свирим в „Брас асоциацията“, която е  сдружение и има няколко проявления, едно от които е Биг бенд с диригент Ангел Заберски. Иначе Вили направи един проект - „Брас Вилидж“, който е само за духова музика, която свири нестандартни неща. С Калин Вельов правим „Тумбаито“ – общо взето от репетиция в репетиция съм.

Кога намираш време да пишеш музика?

Разнообразявам се с тези ангажименти. Като започнеш да свириш едно и също нещо се затлачваш, от едното черпиш енергия за другото.

Какво да очакваме от вас?

В края на лятото и началото на септември с Максим Ешкенази и Секстет ще направим два концерта в рамките на Фортисимо фест, а есента тепърва предстои, но се очертават доста неща. После ще ви разкажа…