Лица

Михаил Йосифов: Не се усещам неразбран

Не се усещам неразбран и не мога да се оплача от липса на интерес у хората към това, което правим. Не мисля, че чалгата е нещо крайно лошо, а по-скоро - естествено явление. Защото имаше прекалено много забрани по време на комунизма и сега избива нанякъде. И поради чисто мизерния начин на живот, хората имат нужда да видят този „лукс“ около себе си, който да ги залее. Но това са периоди и в крайна сметка, това е музика на базата на местния фолклор, балкански ритми. Ако попиташ някой американец от Ню Йорк, който слуша джаз, какво мисли за кънтри музиката, той ще излее не по-малко негативна енергия, отколкото ако някой тук попиташ за чалгата. Според мен рап-музиката не е много по-различна от чалгата, но ние сме общество и имаме различни вкусове и интереси.

Михаил Йосифов: Не се усещам неразбран

Броени дни ни делят от първия концерт на Фортисимо Фест тази година. На 30 август Бургас ще празнува началото на тазгодишния фестивал на класическата музика, а ние с нетърпение очакваме концерта на 13-ти септември в София. След миналогодишното участие на Мишо Йосифов Секстет в концертите в София и Пловдив, тази година джаз музикантите, заедно с Печенката, ще обиколят морето, за да се включат в морските издания на вече традиционния фестивал. Малко преди това хващаме натясно виновника за музикалната формация, наречена с неговото име, за да си поговорим за музиката в живота му и живота на музиката му.

Какво би правил, ако нямаше музика в живота ти?
[[quote:0]]Не знам, нямам представа. Започнах на 11 да свиря на тромпет в един духов младежки оркестър. Първата година ходих на уроци и ми харесваше да свиря. Аз съм наследствен музикант, дядо ми и чичо ми бях музиканти и на село, където те живяха, се провеждаха много събори и около мен е имало много музика и аз го приемах като съвсем нормално ежедневие. Без да обръщам особено внимание. Когато дойдоха да ни вербуват за този оркестър и аз си казах: „Еми, то е хем се забавлявам, хем е нещо, което знам какво е“. И като започнах в самия оркестър много ми хареса атмосферата и досега като има някакво турне, това е страшно весело. Уж си тръгнал да работиш, да свириш, а пък в крайна сметка постоянно някаква забава тече.

Значи не е вярно, че си станал част от оркестъра, за да можеш да пътуваш в чужбина?

Писна ми в чужбина. Сега в последно време нямам никакви стремежи да пътувам натам. Приятно ми е, разбира се приятно ми е да отида за известно време - да видя, да разгледам и да усетя някакво място, но бързо ми се прибира у дома.

Обичаш ли България?

Да, тук много ми харесва. Това, което най-много ми липсва в чужбина, е обкръжението на хората, с които съм тук. Компанията, в която вирея в България е много добра – тези хора, с които свиря, работя и живея. Допадат ми като манталитет, чувствам се адекватен и докато си говоря с хората, усещам лекота. А музиката е много „мохабетчийско" изкуство, трябва да ти върви приказката с тези, с които свириш, за да ти върви и музиката. Това се предава и на хората - винаги си личи, когато на сцената се забавляваме и ни е готино.

Популярна ли е джаз музиката у нас?
[[quote:1]]Не се усещам неразбран и не мога да се оплача от липса на интерес у хората към това, което правим. Не мисля, че чалгата е нещо крайно лошо, а  по-скоро - естествено явление. Защото имаше прекалено много забрани по време на комунизма и сега избива нанякъде. И поради чисто мизерния начин на живот, хората имат  нужда да видят този „лукс“ около себе си, който да ги залее. Но това са периоди и в крайна сметка, това е музика на базата на местния фолклор, балкански ритми. Ако попиташ някой американец от Ню Йорк, който слуша джаз, какво мисли за кънтри музиката, той ще излее не по-малко негативна енергия, отколкото ако някой тук попиташ за чалгата. Според мен рап-музиката не е много по-различна от чалгата, но ние сме общество и имаме различни вкусове и интереси.

Разкажи за хората, с които свириш?

В Секстет свиря с хората, с които сме съмишленици, мафия сме вече. Няколко семейства, всички свързани. Аз съм кум на Вили (Велислав Стоянов) - тромбониста и вече не могат да ни бутнат и скоро смятаме да влезем във властта (смее се). Шегувам се, разбира се.

Ти ли си Кръстникът?

Е, чак Кристник не съм. Подписали сме пакт за взаимопомощ, защото не е лесно да се изхранваш само с музика и когато има някакво обединение, нещата стават по-лесни.

Вие само с музика ли се занимавате?

[[more]]Само с музика. Аз свиря на тромпет и пиша аранжиментите. По едно време с Вили бяхме съдружници в един бар и тогава разбрах ясно, че предпочитам да се занимавам само с музика. Защото тук съм инвестирал много енергия и в тази сфера съм по-добър. Сега свиря в около 10 проекта – Секстетът е единият, имаме със Sentimental Swingers проект, с Милица Гладнишка. Освен това с една група свирим - Dirty Purchace, която е по-стара от Секстета с десет години, тя е клубна група и често свирим много в Swinging hall. Иначе с Ангел Заберски и с една голяма част от джаз музикантите в България свирим в „Брас асоциацията“, която е  сдружение и има няколко проявления, едно от които е Биг бенд с диригент Ангел Заберски. Иначе Вили направи един проект - „Брас Вилидж“, който е само за духова музика, която свири нестандартни неща. С Калин Вельов правим „Тумбаито“ – общо взето от репетиция в репетиция съм.

Кога намираш време да пишеш музика?

Разнообразявам се с тези ангажименти. Като започнеш да свириш едно и също нещо се затлачваш, от едното черпиш енергия за другото.

Какво да очакваме от вас?

В края на лятото и началото на септември с Максим Ешкенази и Секстет ще направим два концерта в рамките на Фортисимо фест, а есента тепърва предстои, но се очертават доста неща. После ще ви разкажа…