ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мила Попнеделева-Генова рисува детството

Мила Попнеделева-Генова рисува детството

Мила Попнеделева-Генова е от онези хора, които връщат вярата в красивото. Сама измисля историята и илюстрациите към детските си книжки, а след като приключи етапа с писането и рисуването, преминава към подбора на хартията, печатницата, формата, за да завърши и разпространи книгите сама. А те са неповторими. Нямат и нищо общо с конфекцията в жанра, за която неведнъж сме писали. Не приличат на другите детски книги, които можем да открием в книжарниците и определено носят усещането, че тази книга е създадена само и единствено за теб. Музата на Мила е на 6 години и е сложил своя подпис в някои от изданията – публикувани са и неговите рисунки, защото детето най-добре може да визуализира историята за друго дете…

Какво те вдъхновява?

Винаги съм мислила, че като ти е даден някакъв талант, трябва да го развиваш и да правиш това, което искаш. Аз от малко хлапе винаги съм си казвала, че ще правя детски книжки. Човек го носи в себе си - като му е дадено, той не може да избяга от него.
Когато ми хрумне една идея, тя ме хваща и ме тормози докато не я направя. Ето сега имам много спешни проекти и задачи, но в главата си имам една приказка за три нахални мечки, които не ме оставя намира. Непрекъснато си открадвам време, за да ги рисувам. Чакам Боби да заспи и сядам да рисувам. Рисувам, рисувам и по едно време поглеждам в интернет и някакво поредно политическо събитие станало. Тогава разбирам, че тези илюстрации са моето бягство от реалността.

Илюстрирала ли си книги за възрастни?

Правила съм и книги за възрастни. Мога да рисувам всичко. Харесва ми да експериментирам и като стил. Аз не харесвам илюстратори, които по един и същи начин наричайки го стил илюстрират всяка книга независимо каква е. За мен теста е повод за различна интерпретация. Най-важното за мен е идеята и тя  е водеща при илюстрирането, на идеята подчинявам и стилът, който избирам за съответната книга. Истинско удоволствие е когато харесвам текста, който илюстрирам. Харесвам равноправната роля на илюстратора, който предлага своята концепция върху текста, но малко са тези които го могат, повечето просто буквално илюстрират. Не приемам също така да направя само корица, искам свобода да разчовъркам текста и ако трябва да го обърна с главата надолу.

Разкажи за твоите детски авторски книги?

По света отдавна илюстраторите са и автори на текста на своите книги, защото при децата въздействието илюстрация – текст е равносилно. Това да владееш и двете изразни средства спомага идеята ти. При мен идея, текст, картинка вървят едновременно. Боби, синът ми е моята муза и те са много лично преживени. Аз започнах да ги правя когато влязох в този негов детски свят . Много е важно човек да е близо до децата за да работи за тях, така резултатът е искрен. Първата книжка -  „Шумоленето“ я измислих, защото Боби се страхуваше от тъмното. Следващата, за свинчето, е, защото той се хранеше като свинче. Страшната книга е свързана с ужасните анимационни детски филмчета. Нея му я измислих, когато беше в Пирогов със счупен крак. Сега мечешката е най- смешната, но повече не ми се иска да издавам. Правя авторските си книги такива, каквито бих купила за своето дете.

Какво мислиш за детските книги в България?

В България се издават масово кичозни детски книги, които аз не бих купила на детето си и много ме затруднява изборът на хубави книги. Децата имат нужда от книги, които да възпитават в тях някакъв вкус, а не винаги се получава точно така. Всъщност илюстрираната детската книга е първото истинско материално изкуство, до което детето се докосва. Отначало то не разбира текста и вижда само илюстрацията. Това е форма на възпитание и децата има нужда от качествени детски книги, правени с уважение към тях. Ако от малки гледат кичозни илюстрации, после навярно навсякъде ще търсят този кич и чалга и няма да посегнат към хубавата литература. И обратното - ако от малки се докосват до качествени издания, те ще търсят тази естетика и по-късно.

В книжките ти главия герой е винаги момченце…

Да, това е така, защото моята муза Боби е момченце. Всъщност те стават и за момиченца, но липсват кукли, принцеси и феи. 

Какво мислиш за спора „електронни срещу хартиени книги“?

Хартиените книги, ако се правят качествено нищо не може да ги измести, дори и електронните. Със сигурност детската книга не може да бъде на електронен носител, защото детето има нужда да я усеща, да я разглежда, да се докосва до нея. А електронният носител е студен, но също ако книгите за възрастни се правят качествено, ако са добре илюстрирани, ако в тях има концепция, ако художникът е участвал в тези книги, ако те са хубави само по себе си като издание, като произведение, те не могат да се изместят от нищо. Но тези боклучави книги, които са вътре с вестникарска хартия, с жалка коричка, те могат спокойно да бъдат изхвърлени.

Какво друго обичаш да правиш?

Преди много обичах да рисувам живопис, но откак се роди Боби, нямам тази настройка. Живописецът има голям късмет с това, че каквото нарисува на платното това и остава, докато в илюстрацията  човек трепери, докато книгата излезе от печатницата, а за съжаление често се срещат печатари далтонисти. Обичам да си почивам и като рисувам рисунки, шалове, като правя керамика, като снимам. Обичам свободата на артиста да прави това, което му се прави.