ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мила Роберт, която не спира да се движи по ръба

Мила Роберт, която не спира да се движи по ръба

Снимки: Станислав Димитров;

Блуза и панталон Champion, маратонки Adidas, всичко от District

Мила е от онези свежи неща, които се случиха на музикалната сцена и тепърва ще я карат да излиза от зоната й на комфорт. Така, както самата Мила не спира да излиза от своята, да се състезава със самата себе си и да не спира да ни изненадва с всеки следващ проект. Отвъд клишетата. Там по ръба на общоприетото. Дръзко и без страх, че може да падне. Така, както се качи на една от терасите на Модерен театър за снимките. От глава до пети облечена в розово в цялостен аутфит от District, защото Мила още гледа на света през розови очила напук на малките битки, с които се бори всеки ден. Защото пътят на музиката не е лесен, но пък това май му е хубавото, особено когато любовта те води по него. А дали ще я гледаме скоро на екран или на театрална сцена и дали всичко е любов, ни споделя Мила Роберт. Днес в Момичетата от града.

Какво се случва с теб в момента?

Мила: Главно музика. Няма Академия вече, няма театър. За което съм много радостна, защото беше малко безсмислено, загуба на време... Особено след като можеш да си работиш. Така или иначе животът е достатъчно complicated, че да се притесняваш и за образование. Но да, правим музика всеки ден. Търся си пари за албум, но не се получава.

Защо?

Мила: Много е трудно.

Мислила ли си да отидеш в някоя от продуцентските компании?

Мила: Никой няма да ме иска, защото имам мнение. Те не дават. Няма да се разберем. Ще стане тъпо. Иначе Саня Армутлиева съм я сънувала няколко пъти... Прекалено много ще ми се бъркат, а държа да е, както аз искам. Слушам понякога, малко... Но имаме дата за промо на албума и всеки ден минавам през някаква мини битчица. Имам вече 15 парчета, но искам да направим още, за да сложа цедката накрая.

Какво ти дава мотивация да преминаваш през всички тези мини битки всеки ден?

Мила: Мотивацията е, че съм още бебе, само на 23 и знам, че съм по-добра от преди година т.е. има някакво развитие. Мотивира ме и това колко хора повличам със себе си по пътя и колко ни е готино да правим това, което обичаме. Колко смешки има по пътя. Хем се взимам супер насериозно и ми е много напрегнато, хем и не чак толкова.

Има ли някой, който ти помага по този път, по който си избрала да вървиш?

Мила: Всичките ми колеги, които са ми и приятели. Всеки прави страшно много и ми се иска да живеем добре от това, което правим.

Трудно ли е да си различен и да не се вписваш в общоприетите норми, дори и когато говорим за музика?

Мила: Не е лесно, но аз съм някакъв идиот и вярвам, че ще дойде на мода това, което правим. Ето виж какво се случи на „Грами“.

Да, Били Айлиш разби!

Мила: Аз я обожавам. Жестока е, брат й също. Виждаш някаква човещина. Ако това стане модерно и тук, ще е много приятно.

Мислиш ли, че ще стане?

Мила: Бавни сме, но все по някое време ще стане и ние вече ще сме го правили години преди това. Надявам се. Може и да не стане и да замина някъде по света.

Мислиш ли си го?

Мила: Вече да, малко, но не достатъчно. Аз много обичам да си стоя тук. Тук ми е всичко. Не бих си го напуснала.

Не искаш ли все пак с нещо друго да се занимаваш?

Мила: Не. Винаги съм искала това да правя. От дете. Винаги са ме питали: „Каква искаш да станеш като пораснеш“ и аз гордо и с някаква надменност казвах: „Певица и актриса“.

Сега как би се представила?

Мила: Певица и актриса.

А театъра? Не ти ли се играе?

Мила: Вече не. Но кино... ох, колко ми се играе в киното. Онзи ден снимах първия си сериозен филм, късометражка е, но хубава продукция. За първи път ме взеха от кастинг. Защото аз ходя на кастинги от 6-7 години и никога не са ми звъняли след това. А тук още на кастинга режисьора ми каза: „Май си ти“. Така че хората се познават, което е най-приятното. Но театъра ме умори. Много. Цялата тази енергия не съжалявам, че съм я вложила, защото голяма любов беше. Но не мога да му се посветя, особено в тази държава. Това изкуство специално малко режисьори му дават да върви напред, да е модерно. Много стои в соца и това не ми харесва. 

Т.е. скоро няма да те видим на театралната сцена?

Мила: Само пистолетни роли и за имидж, но да ходя всеки ден, не. Иначе има режисьори, които много уважавам и харесвам, с голяма радост бих работила с тях.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...