Лица

Мила Роберт, която не спира да се движи по ръба

Младата певица не спира да изненадва дори и себе си

Мила е от онези свежи неща, които се случиха на музикалната сцена и тепърва ще я карат да излиза от зоната й на комфорт. Така, както самата Мила не спира да излиза от своята, да се състезава със самата себе си и да не спира да ни изненадва с всеки следващ проект. Отвъд клишетата. Там по ръба на общоприетото. Дръзко и без страх, че може да падне. Така, както се качи на една от терасите на Модерен театър за снимките. От глава до пети облечена в розово в цялостен аутфит от District, защото Мила още гледа на света през розови очила напук на малките битки, с които се бори всеки ден. Защото пътят на музиката не е лесен, но пък това май му е хубавото, особено когато любовта те води по него. А дали ще я гледаме скоро на екран или на театрална сцена и дали всичко е любов, ни споделя Мила Роберт. Днес в Момичетата от града.

Какво се случва с теб в момента?

Мила: Главно музика. Няма Академия вече, няма театър. За което съм много радостна, защото беше малко безсмислено, загуба на време... Особено след като можеш да си работиш. Така или иначе животът е достатъчно complicated, че да се притесняваш и за образование. Но да, правим музика всеки ден. Търся си пари за албум, но не се получава.

Защо?

Мила: Много е трудно.

Мислила ли си да отидеш в някоя от продуцентските компании?

Мила: Никой няма да ме иска, защото имам мнение. Те не дават. Няма да се разберем. Ще стане тъпо. Иначе Саня Армутлиева съм я сънувала няколко пъти... Прекалено много ще ми се бъркат, а държа да е, както аз искам. Слушам понякога, малко... Но имаме дата за промо на албума и всеки ден минавам през някаква мини битчица. Имам вече 15 парчета, но искам да направим още, за да сложа цедката накрая.

Какво ти дава мотивация да преминаваш през всички тези мини битки всеки ден?

Мила: Мотивацията е, че съм още бебе, само на 23 и знам, че съм по-добра от преди година т.е. има някакво развитие. Мотивира ме и това колко хора повличам със себе си по пътя и колко ни е готино да правим това, което обичаме. Колко смешки има по пътя. Хем се взимам супер насериозно и ми е много напрегнато, хем и не чак толкова.

Има ли някой, който ти помага по този път, по който си избрала да вървиш?

Мила: Всичките ми колеги, които са ми и приятели. Всеки прави страшно много и ми се иска да живеем добре от това, което правим.

Трудно ли е да си различен и да не се вписваш в общоприетите норми, дори и когато говорим за музика?

Мила: Не е лесно, но аз съм някакъв идиот и вярвам, че ще дойде на мода това, което правим. Ето виж какво се случи на „Грами“.

Да, Били Айлиш разби!

Мила: Аз я обожавам. Жестока е, брат й също. Виждаш някаква човещина. Ако това стане модерно и тук, ще е много приятно.

Мислиш ли, че ще стане?

Мила: Бавни сме, но все по някое време ще стане и ние вече ще сме го правили години преди това. Надявам се. Може и да не стане и да замина някъде по света.

Мислиш ли си го?

Мила: Вече да, малко, но не достатъчно. Аз много обичам да си стоя тук. Тук ми е всичко. Не бих си го напуснала.

Не искаш ли все пак с нещо друго да се занимаваш?

Мила: Не. Винаги съм искала това да правя. От дете. Винаги са ме питали: „Каква искаш да станеш като пораснеш“ и аз гордо и с някаква надменност казвах: „Певица и актриса“.

Сега как би се представила?

Мила: Певица и актриса.

А театъра? Не ти ли се играе?

Мила: Вече не. Но кино... ох, колко ми се играе в киното. Онзи ден снимах първия си сериозен филм, късометражка е, но хубава продукция. За първи път ме взеха от кастинг. Защото аз ходя на кастинги от 6-7 години и никога не са ми звъняли след това. А тук още на кастинга режисьора ми каза: „Май си ти“. Така че хората се познават, което е най-приятното. Но театъра ме умори. Много. Цялата тази енергия не съжалявам, че съм я вложила, защото голяма любов беше. Но не мога да му се посветя, особено в тази държава. Това изкуство специално малко режисьори му дават да върви напред, да е модерно. Много стои в соца и това не ми харесва. 

Т.е. скоро няма да те видим на театралната сцена?

Мила: Само пистолетни роли и за имидж, но да ходя всеки ден, не. Иначе има режисьори, които много уважавам и харесвам, с голяма радост бих работила с тях.

Има още...


С кой ти се работи?

Мила: С Диана Добрева ми се работи, с най-добрия ми приятел – Косьо Еленков, с който правихме много театър, докато учех, Стайко Мурджев също харесвам. Ето например Боб Уилсън ще поставя в Народен театър и ако ме покани на кастинг, ще отида. Да си актриса е много уморително. И всички роли са много подобни като типажи. Има и много интриги. Докато в музиката съм си направила балон от мои си хора. Вече започват да го правят и други хора. Ето Жлъч, Гената много ме вдъхновяват, защото правят нещо истинско, казват си разни неща.

Това май е и идеята - да имаш какво да кажеш. По твоя си начин.

Мила: Иначе мога да пиша и някакви по-shallow текстове. Бих писала текстове и за други хора. .

Не си ли пробвала досега?

Мила: Канили са ме веднъж, нещо не се получи, но имам един текст, който трябва да напиша.

А твоите?

Мила: Изцяло аз си ги пиша. Понякога някой мой приятел или майка ми казват как някоя реплика може да стане по-дбре. Корекции позволявам да ми се правят.

Като каза майка ти, тя доколко си позволява да ти се меси?

Мила: В началото много се опитваше, имахме големи скандали, но с времето стигнахме до „Ти си знаеш...“ И сега сме си chill. Не, че не сме били chill и тогава, но ми се бъркаше. Но винаги се съветвам.

Кой е най-готиният съвет, който ти е давала някога?

Мила: Тя не е от хората, които ще кажат нещо в стил „това от мен го знаеш“, по-скоро ми го е показвала с годините. Едно такова спокойствие... Да, сега може да е тегаво, но утре няма да е.

А мислиш ли, че излезе от етикета „дъщерята на Ваня Щерева“?

Мила: Не още, май.

Според мен го направи.

Мила: Аз малко се комплексирах от това. Гледала съм да не избива. Но напоследък си казвам: „Това е, няма как“. Но аз нямаше да съм човека, който съм, ако не беше тя и не бях израснала с всички неща, които тя прави. Може би нямаше да правя това. Но нещото, което си е вътре и знам, че затова правя музика, е това постоянно слушане на музика, откакто се помня. Винаги съм стояла до касетофона като дете, имах и уокмен, защото аз хванах и уокмена. И не мога без слушалки по улицата.

Наскоро излезе съвместната ви песен с Тино. Защо точно „Всичко е любов“?

Мила: Този проект ме напрегна доста, защото, нали знаеш, как понякога става супер лесно, а тук не беше така. Много различния в мненията и то за всичко. Имахме двеста идеи за клип и сега ще направим някакъв basic. Просто не стигаме до консенсус. А парчето го написахме супер лесно. Запознахме се, на следващия ден се събрахме, без да кажем нито дума и го написахме. То трябваше да се казва „Дали“ и аз исках така да се казва. „Всичко е любов“ се избра, защото искахме да пресъздадем кадри от филма „Всичко е любов“ и затова остана това заглавие.

А как се роди „Такт“?

Мила: Ох... През лятото с едно момче се заиграхме и написах парчето на един дъх. При него оценявам това, че е добро музикантски и ми е гордост. Всъщност „Такт“ е за Тино. Но... всичко беше толкова мимолетно... Много е интересно как някакви хора уж имат нещо общо, а реално нямат. Но след като написах парчето, всичко ми мина. Не съм в болежка.

Сега как се сработвате тогава?

Мила: Добре. Няма филм. Но имаше.

И не се разви по твой сценарий...

Мила: Напротив, разви се по много по-добър. И научаваш много от такива случки. Научаваш какво цениш - хората около себе си, това, което правиш. Така че със сигурност няма нищо грешно.

Какво е любовта за едно 23-годишно момиче?

Мила: Любовта е да си приятел с един човек, да знаеш, че ще те подкрепи, няма да те осъди, ще те гали по главата, ще те целува по гърба сутрин и просто ще бъде до теб. Без да изисква нищо повече, отколкото ти можеш да му дадеш. Да си доволен с това, което ти се дава. С това, което ти даваш. Това е любовта.

Мислиш ли пак да направиш кавър на поп-фолк песен?

Мила: Искам да направя един трети, за да стане трилогия. Засега съм си харесала парче на Софи Маринова. Това дойде като идея в Пловдив след едно участие, там ми е агитката и ми дадоха предложение да го направя. Още е само идея. Но аз за да направя нещо, трябва да харесвам парчето, а това, което съм харесала на Софи е много силно, много ми харесва.

Би ли я поканила във видеоклипа?

Мила: Е, не трябва да са същите патрони. Ще измисля нещо друго. Бих, но вярвам, че винаги може да се измисли нещо по-добро, дори да имаш страхотна идея. Няма нещо, което да е крайно, освен ако не го искаш супер много.

Опитваш се непрекъснато да се надскочиш, такова усещане имам, сякаш се състезаваш със самата себе си и с идеите си.

Мила: Правя си challenges, за да измислям нещо по-готино и по-готино. За всеки един клип сме имали поне по три идеи, които сме извървявали и сме стояли в тях със седмици. И когато наближи времето, в което трябва да се случи, зачеркваме всичко и започваме наново. Всичко сложно трябва да отпадне и да стане простичко.

Имаш един видеоклип, който засне по време на ремонтите по ул. „Граф Игнатиев“. Кое те дразни в София?

Мила: Много е разхвърляно. Например в Пловдив като отидеш, ти светва. Искам някой готин човек да я хване и да я оправи, да я понареди. Вярвам в „Спаси София“, говорили сме си с Борис Бонев... и ще оправим нещата.

А кои са ти любимите места тук?

Мила: Там, където ми е ателието - на Малките пет кьошета. Там живее и майка ми. Там е и най-добрият ми приятел Константин. Там ми е най-уютно. Там сякаш времето е спряло, по-филмово е.

С подкрепата на District