Лица

Милица Гладнишка: Не съм от хората, които се зареждат от покоя

"Мечтая си да поставим криминална пиеса, изпълнена с мистерии и загадки! Ако се сетите за някоя, пишете ми незабавно!"

Милица Гладнишка е артист с огромна усмивка и много лица. Ако трябва кратко и сухо да я представим – тя е българска театрална, комедийна, озвучаваща актриса и джаз певица. Във всичко това обаче се впуска с огромна енергия и любов, което е и причината да е любимка на Момичетата от града!

Милица ще е специален гост на на Коледен парк на пл."Славейков" на 17 декември , където ви каним да пеем и да се посмеем заедно.  Къде и кога можете да я видите на сцена, кой  ѝ е купил първия и телескоп, каква музика слуша, когато е сама, какъв герой си мечтае да озвучи вижте в интервюто с Милица Гладнишка.

Няма как да не започна с въпрос,  свързан с последното ти „предизвикателство” на театралната сцена-"Мелофобия". Дни ни делят от поредните дати на които ще бъде игран спектакъла (6 декември премиера в Пловдив в Дом на културата „Борис Христов“ и 10-ти декември в „Сълза и смях” в София), а ти си автор и на музиката и текстовете на песните и един от основните персонажи в него. Как би представила „Мелофобия” на читателите на Момичетата от града?

Това е един спектакъл между театъра и мюзикъла. Сериозна музикална комедия, която хваща зрителя и го захвърля в центрофуга от емоции. Проследяваме историите или истЕриите на четиримата герои, които мразят музиката, която обичат, и затова тръгват на терапия. Комични и нелепи чрез действителни практики и терапии те се опитват да започнат отново да чуват музиката, да я пеят, да я раждат. Личните им истории са разказани в музикални форми, които минават през стилове като рап, стари градски песни, латино, хард рок, класическа музика и други. Посягаме и към няколко всеизвестни хитове и ги представяме в дръзки аранжименти, на които, както вече разбрахме, публиката буквално изригва в смях и аплодисменти!

Премиерата на този „много музикален” спектакъл мина в Деня на музиката, как го прие публиката?

Ние не знаехме къде и как ще реагира публиката. Само с излизането на Мирослав Иванов, който свири на живо в спектакъла, публиката избухна в аплодисменти. След това се почувствахме като на рок концерт. Всички бурно аплодираха, крещяха, смееха се, дори пееха, още при първите акорди в песните, изпълнени от Иван Велчев, Никеца и Маца! Бяхме направо шашнати от реакцията на хората, защото цялата музика е авторска, а те избухваха и ръкопляскаха на песните, все едно са стари хитове. Това беше и целта ми, част от песните да звучат като големи хитове. И сме много щастливи, че това се получи!

Допускаш ли, че е възможно да има хора, които мразят музиката?

Всъщност, мелофобия е истинска болест - като всяка фобия. Много рядко се случва, но има хора, които получават паник атаки, изпотяват се, имат сърцебиене или почти припадат, когато чуват определена музика или тонове. 
Самата аз, откачам и се изнервям, когато чуя адски силна музика или много надути баси....Ставам агресивна и съм способна да счупя колоните...всъщност, чупила съм веднъж... Музиката може както да лекува, така и да убива. Тя е сериозно оръжие, защото честотата на вълните резонира в клетките ни и така управлява емоциите и здравето ни.

А накъде е насочен твоят личен музикален компас?

Винаги съм била свързана с музиката. Така съм родена. Изключително чувствителна съм към звуци и музика. От няколко години кариерата ми освен на певица и актриса пое в нова посока – композитор на театрална музика. Имам две номинации за "Аскеер" и "Икар" за музиката към представленията „Бягства“ и „Последния човек“ на режисьорката Веселка Кунчева. Заедно с Иван Велчев направихме музиката към представлението „ 4 жени без 4 джи“, а музиката в „Мелофобия“ създадохме с Иван Велчев и Мирослав Иванов.  Да композираш музика за театър или кино, е огромно удоволствие, защото често музиката се явява онзи разказвач, който те води в действието и така разказва, че настръхваш от удоволствие или страх! В главата ми вече се върти следващия проект, за който ще пиша музика ;-) Мечтая си да поставим криминална пиеса, изпълнена с мистерии и загадки! Ако се сетите за някоя, пишете ми незабавно!

Да поговорим за ролите ти - имаш ли любима сред тях, и коя е тя?

Имам много любими роли. Обожавам ролята си на джаз певица, когато правим концерти с Михаил Йософов секстет, Васил Спасов, Вили Стоянов, Атанас Попов, Борис Таслев, Димитър Льолев, Ангел Заберски, Антони Дончев, Венци Благоев или пък Военния биг бенд на Стара Загора с диригент капитан Цветомир Василев! Там съм жената вамп, секси, предизвикателна, весела, мрачна и аз контролирам емоциите на хората с гласа си! Властта опиянява!
 
Обожавам ролите, които ми възлага един от водещите ни режисьори в момента – Веселка Кунчева. В спектакъла „Последния човек“ по „1984-та“ на Оруел, аз играя Големият брат и мачкам душите на хората, преформатирам ги на клетъчно ниво. Тежък, но много удовлетворяващ спектакъл, в който си партнирам с великолепните актьори на старозагорския куклен театър! Там открих и режисьора на "Мелофобия " – Цвети Пеняшки, който е и страхотен актьор и певец. Ролята му на Пилат в рок операта „Исус Христос суперзвезда“ на Пловдивската опера е зашеметяваща!

В момента с трепет очаквам представленията на Мелофобия, защото заедно създадохме наистина силно представление с изцяло авторски текст и музика. Отзивите са, че е различно от всичко останало на българската сцена. Заедно с текстовете на Цветелина Цветкова и впечатляващата 4-метрова сценография на Мариета Голомехова достигаме други нива на възприятие!

А последният проект, в който участвам, е „Някъде накрай света“ по идея на Юлия Манукян, заедно със Симфониета Видин и Левон Манукян. Там си партнирам с Иван Велчев, който за мнозина е познат само като глас от телевизора, озвучил стотици филми, но сега пеем страхотни песни от мюзикъли като „Най-великият шоумен“, „Аладин“ и други в компанията на прекрасната филхармония на Видин! С две думи, не спирам да летя от радост!!!


Театрална сцена, музикални проекти, телевизионни формати, сериали, предавания, участия по клубове - как успяваш да съвместиш всичко? Откъде извира тази неизчерпаема енергия? Какво те зарежда?

Това, което ме зарежда, е срещата с публиката и колегите, с които работя! Процесът по създаването на концерт или пиеса, или музика за театър не може да се сравни и с най-добрия наркотик или почивка на Малдивите ;-)
Работата, в която мога да фантазирам, да мечтая, да вая непознати светове, е нещото, което ври в кръвта ми. Не съм от хората, които се зареждат от покоя. Да, имам нужда от почивка, но след половин час започвам да мисля за следващия проект. А връзката с публиката ми осигурява директна, силна и чиста енергия, от която се опиянявам часове наред след това. Ами, какво по-хубаво от това цяла зала да ти ръкопляска, или да се смее на шегите ти, или да притихне от изпълнението ти. Имам голям късмет, че сцената ме обича, че хората ме обичат!

Първото което вижда човек в теб е усмивката ти, какво би могло да я изтрие от лицето ти?

Пандемията успя да смъкне за малко усмивката ми. Бях объркана, не можех да работя, не можех да си почивам... пълен вакуум. Войната... това е най-страшното нещо на света и когато Русия нападна Украйна, наистина се уплаших, че светът ни си отива. Надявам се скоро тя да приключи. В Европа, отдавна войната и териториалните владения не са нещо, с което политиците искат да се хвалят. Напротив – ценно е за тях да са първи в образованието, културата и здравеопазването. Една такава глупава война връща човечеството в средновековието. Не, мерси!

Музиката е  била винаги в теб и около теб още от детството ти. Какво  формира музикалния ти вкус?

По-скоро, кой формира музикалния ми вкус. Майка ми. Тя беше човек с огромни познания в литературата, изобразителното изкуство и музиката. Вкъщи стените са покрити с книги. Вместо комикси като малки разглеждахме репродукции на велики художници. А често звучеше оперна или симфонична музика у дома, както и Барбра Стрейзънд. Майка ми Виолета Гладнишка ми купи първия телескоп и звездни карти, Човек – Вселена.

Коя е музиката на Милица Гладнишка? Какво слушаш, когато си сама, когато си тъжна, когато си щастлива? 

Обожавам да карам кола и да пътувам на далечни разстояния! А когато си пуснеш подходящата музика, всичко около теб се превръща във филм. Приказен, из малките селца, с музиката от „Властелина на пръстените“ или зловещ, постапокалиптичен трилър, когато минаваш покрай изоставени фабрики, разрушени села и западнали крайни квартали и в колата звучи музиката от „Туин пийкс“. Обожавам да слушам саундтракове на филми, симфонична музика и музика от любимите ми компютърни игри като Assassin`s creed Odyssay или Oblivion. Това е моят свят и в него музиката е главен герой. С нея грозното става мистично, красивото става приказно, сивото придобива сребрист блясък.

Дублажът и озвучаването са съществена част от професионалните ти ангажименти. Имала ли любим персонаж, на когото си „подарила” гласа си?

Това е доста сложна и трудоемка професия. Любимите ми героини са майка Готел от „Рапунцел и разбойникът“ и Ванилъпи от „Разбивачът Ралф“. 

Майка Готел... Нейното мощно и задушаващо внимание към Рапунцел ме изплаши. Изключително силен и многопластов образ. Не просто поредната злодейка, а дълбоко, неумолимо зло, прикриващо се под плаща на майчината обич и закрила. Много е трудно да събереш сила и да се откопчиш от такава силна хватка! Всичко това ти трябва да изразиш с гласа си. Да достигнеш кадифените дълбочини на загрижената майка и режещите височини на разгневената вещица! Беше ми трудно, но се гордея с резултата. Благодарение на Десислава Софранова, която ме режисира, успяхме.

Ванилъпи... Едно малко дете на 8 или 10 годинки... Дете, родено във виртуалното пространство, дете с вроден дефект или „бъг“. Беше огромно удоволствие да се смаля, да мисля по детски и да усетя голямата сила и смелост на малките мечтатели. Тук трудността е, че трябва да звучиш достоверно като 8-годишно дете, с чепат характер, дрезгав глас и оглушителен смях. Най-трудно ми беше, когато Ванипъпи в разгара на приключението падаше от много високо и се гмуркаше на много дълбоко, и изплуваше, за да се търкаля по склона на огромна планина, и през цялото време крещеше без да си поеме дъх! Хахахаха! 

Обожавам озвучаването. Мечтая си да озвуча герой, рисуван специално за мен.

Кое кътче на София е любимо на момичето от града  Милица?

Обожавам църквите "Св. Александър Невски" и "Св. София! Обожавам Западен парк, истинска магия! Има толкова много видове птици, дървета, гъбки... Но моята любов принадлежи на Витоша. Тази красива и нежна планина. Толкова разнолика и някак си усмихната! 

Коя е момичешката ти тайна?

 Е, това въпрос ли е?! Как да я кажа, като е тайна? Хахахаха!

А какво предстои за теб след „Мелофобия”? 

О, много представления с Мелофобия. След Нова година започваме работа по издаването на албум с музиката от представлението. През февруари ни предстои турне със Симфониета Видин и концертът “Някъде накрай света“ с Иван Велчев.  Не знам какво още ми предстои и предпочитам така да си остане, докато не разбера. ;-) 


Казала съм на съдбата за какво мечтая. Обикновено тя не се бави много. Благодарна съм за всичко!