ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Милица Гладнишка: Никой не възприема културата като възможност за успешен бизнес

Милица Гладнишка: Никой не възприема културата като възможност за успешен бизнес

Снимки: София Вълкова; роклите са дело на Сърджан Кръстевски

Вече е ясно, че театрите и залите ще могат да работят и със закритите си сцени, макар и при непълен капацитет, а артистите отново ще могат да се срещат със своята публика. Харесваше ни да ги гледаме онлайн, но никой не може да замени усещането на живо – нито за тях, нито за нас. Днес се срещаме с актрисата и певица Милица Гладнишка, която независимо от непрекъснатото менящата се обстановка в културния сектор през последните две седмици не е загубила широката си и заразителна усмивка. Малко по-сериозна обаче е този път, споделяйки ни как е преминала през изолацията, адекватни ли бяха мерките за независимите артисти у нас и ще я видим ли въпреки това на сцената още това лято?

Как ти се отрази изолация? Какво ти липсваше най-много?

Милица: Отдавна си мечтаех за дълга почивка, но месеците на изолация не се оказаха почивка, защото всички бяхме разтревожени, не се знаеше докога ще продължи това положение, дали ще ни стигнат парите, които сме спестили. Така че не си починах, по-скоро бях тревожна и без посока. Дори не можех да си науча песните за новите концерти, текстовете за новите пиеси, просто умът ми беше неспокоен и нито можах да си почина, нито да науча нещо, нито да сътворя нещо. А какво ми липсваше? Освен човешкия контакт с приятелите и най-главното публиката  липсваше ми отговорността към артистите в България, липсваше ми загрижеността на правителството за този сектор. Секторът на културата е един от най-пострадалите вследствие на епидемията. Оказа се, че не сме нужни на правителството, те смятат, че не сме важни и в крайна сметка го потвърдиха техните действия. Липсваше ми това признание.

Години наред ние се борим да оцеляваме, да създаваме качествена продукция без тяхно участие, въпреки пречките, които създават, въпреки унищожената база в много от театрите.

И когато се случи това – да ни забранят да работим, аз нямам нищо против да не работя, след като ще се спасят човешки животи, но на фона на това, което направиха европейските страни, как подпомогнаха културата, как се погрижиха за независимите културни дейци, нашата държава показа пълно неуважение и неадекватност.

Говори се много за субсидиите за свободните артисти. Доколко са адекватни изискванията според теб и ти самата можеш ли да се възползваш от тях?

Милица: Неадекватни бяха мерките, които се взеха в помощ на независимия сектор. Артистите и творците не бяха подкрепени. Независимите артисти в България не са 2000, те са много повече, вероятно са над 80 хиляди. Но това е нивото на правителството, нивото на неговата култура, нивото на неговите потребности, които са свързани с материалното, с храната... Никой не възприема културата като възможност за успешен бизнес, а навсякъде по света културата е един от най-успешните бизнеси. Печелят се адски много пари, влагат се адски много пари и качеството е превърнато в източник на много средства, освен на духовно удовлетворение и познание. Тук не желаят да развият този сектор, защото не ги вълнува.

Какво би трябвало да се направи за хората, които са най-засегнати в тази ситуация?

Милица: Разбира се, хората в туристическия бранш също са много засегнати, много са хората, които имат нужда от помощ, вижда се държавата в какво положение е. Болниците – съсипани, изоставени, училища... какво ли не. От толкова години не се влагат средства в някои сектори, че при една такава епидемия лъсва голото скеле на управлението на толкова правителства, които се повтарят едно след друго и главно строят замъци в покрайнините, въпреки че до тях тече помийна яма. Би трябвало да има строги уволнения и наказания, за да може, който се качи горе да управлява, да има страх, че ако не работи както трябва и краде, краде безобразно, ще има наказание. Само това може да въведе ред в нещата.

Ясно е, че ако го караме по съвест, няма да стане.

Трябва да се вкарат много пари в здравеопазването и в образованието, задължително. Това са двете най-важни неща, които едно правителство трябва да направи, за да има силен народ, който да създава блага, да е самостоятелен и колкото по-богат е народът ти, толкова по-богат си и ти. Но как не го разбират? Защото са тясноскроени. Малки умове с близки хоризонти. Хоризонти, на които виждат само собствените си замъци. Въпреки това хватката се отпуска, макар и неадекватно. Отново театрите са на опашката, но въпреки това има надежда.

Все още има шанс някои събития да се случат това лято. При теб очертават ли се участия на открито?

Милица: Подготвям лятно турне с моето представление "Титанично" и още на 9 юли сме в Стара Загора, на 14 юли в Бургас в Летния театър, на 16 юли във Велико Търново. Имам и няколко концерта с Рут Колева и Камелия Тодорова. Ще пея и на о.Света Анастасия на 31 юли в компанията на Михаил Йосифов Секстет. На този остров винаги се получава страхотна магия. Сцената е обърната към морето, зад нас залязва слънцето, пред нас са хората, насядали по тревата. Това е неповторимо изживяване под звездите, с разкошната музика от най-великите филми, които познаваме. Очаквам ги с нетърпение. Очаквам и да вляза в театъра да репетирам, ще правим „Майстора и Маргарита“ с Веселка Кунчева в Старозагорския куклен театър, ще пиша и музиката заедно с Михаил Шишков. Очаквам да направим и проекта с Русенската опера с Ненчо Балабанов, Ангел Заберски и Михаил Йосифов. На 1 октомври ще излезе още една пиеса - "На един пръст от Рая" от Алексей Кожухаров и театър Криле. Много са нещата, аз не спирам да работя, така че се надявам да се видим скоро в театрите.

Какви проекти се наложи да стопираш заради извънредното положение и кога ще могат да продължат те в нормален ритъм?

Милица: Заради извънредното положение спрях всичките си проекти, всичко замря, очакваха ме четири премиери, но всяко зло за добро. Не съм човек, който се оплаква и живее в миналото, така че за мен е много важно оттук нататък какво правим и съм уверена, че ще се преборим със ситуацията задружно, дори и правителството да е неадекватно в дадени моменти, този народ не се унищожава лесно.

 

Ангел Заберски: Пандемията ще ми липсва

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...