ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Милка Александрова-Бучи: За модата се говори леко пренебрежително

Милка Александрова-Бучи: За модата се говори леко пренебрежително

Снимки: Личен архив

Радвам се, че тази среща не се случи по модерния начин – по мейл или онлайн в Zoom. Радвам се, че се случи на живо и имахме късмета да улучим един от онези топли зимни дни, който ни позволи да се насладим на слънцето в парка с чаша чай и капучино в Градската градина. Може би някои от вас познават Милка Александрова-Бучи като моден дизайнер, други – като преподавател в катедра Мода на Националната художествена академия вече 20 години, а трети – като един стриктен и подреден човек, въпреки че самата тя казва, че „хаосът е неизбежен в даден момент, но винаги когато нещата са си по местата, някак си по-конструктивен, по-продуктивен.“ При нея хаосът е комбинация от въздушността на зодията й Близнаци, рафинираността, която добавя асцендента й Рак, а на Луната в Риби приписва усета си за красивото и безспорното.

Харесва сутрините, в които се чувства по-уютно, по-продуктивно и затова винаги става рано. Харесва много и възможността да общува ежедневно със студенти си, от които все повече се учи и които са най-верните й съдници, най-важната публика. „Това са най-модерно мислещите хора, най-интересните, неопорочени от това, което предстои да им се случи. Радвам се, че задържам вниманието им“, допълва тя. За новия проект, насочен именно към тях, за модата отвъд външната опаковка, за Дейвид Боуи като културен феномен, за точката на пречупване, до която е стигнала, и за годината, в която всички трябваше да пренаредим личния си свят, си говорим днес с Бучи в "Момичетата от града". Разговор, който се надявам скоро да има своето продължение...

На път си да стартираш една по-различна поредица от лекции за студените по Мода в Националната художествена академия...

Идеята за лекциите се роди оттам, че за модата се говори леко пренебрежително. Не се вниква отвъд онова, което е нейната външна изява, а зад нея често пъти стоят безсънни нощи, труд, брилянтна идея, концепция, колаборация на много хора, докато накрая се роди някакво произведение, което радва публиката. И в история на модата ние наблюдаваме, че не само радва публиката, не само оформя лайфстайла на обществата, а често пъти се превръща в културен феномен. Ето този възел, който се случва, проследявайки един век назад различни големи имена в модата, колаборации с други големи имена и хора от всякакъв жанр изкуство и техните проекти, ми се искаше да хвана. Този възел на общуване между интересни личности, от който се раждат културните феномени като Дейвид Боуи и онова, което той остави като емблематично присъствие за нас. Цялата тази сплав от артистизъм, защото знаем, че той освен певец, музикант, е и художник, до голяма степен и стилист на онова, което показва като образи. Такъв образ като неговия за мен може да бъде разглеждан като културен феномен.

Любопитните факти около него са свързани най-вече с неговата голяма любов към японското изкуство.

Струва ми се, че това е малко известен факт, но пък за мен много любопитен, защото неговите връзки с японските дизайнери, фотографи, стилисти, гримьори се случват точно в зората на японската модна инвазия в Европа през 70-те години. През 1972 година се случва срещата му с Ямамото и точно тогава Ямамото завладява света на модата в Европа. Но ако върнем историята на модата още по-назад във времето, ще видим, че това не е първият случай, в който Япония очарова Европа. Напротив, това е вторият случай. Защото сецесионът възниква точно тогава, когато през 20-те и 30-те започва активна размяна на стоки между Изтока и Запада. Тогава Япония се появява на различни търговски изложения със своите невероятно естетически предмети, опаковки, литографии... Европа започва да гледа на тях като нещо изключително екзотично, ново и същевременно по-чисто като форма от натрупаните стилове на стария континент, които са красиви, много пищни, но сякаш модерното общество има нужда от свеж въздух. И до ден днешен ние често обръщаме лице към Япония, защото харесваме този минимализъм.

Но Дейвид Боуи наистина е вселена, той е една от най-влиятелните личности на 20 век и за такава личност го определя Дейвид Бъкли, един от големите му изследователи. Всичко, което прави във вид на аудио-визуално изкуство е най-голямото съкровище. Защо? Защото аудио-визуалното изкуство е онова, което се случва днес. Това е симбиозата между всички изкуства, съчетани в малки есенции. Това е съвременното изкуство за мен. Именно общуването на модата с изкуството е главната тема, върху която работя. Именно това общуване и този обмен на идеи и естетика е начинът, по който всичко това се превръща в култура, а обществото има нужда най-вече от култура. Независимо как тя се случва. Накрая доброто качество винаги остава и е полезно за нас.

Как самата ти стигна до преподаването?

До преподаването стигнах много приятно. Имах една галерия за мода близо до Операта, беше в зората на моята кариера като дизайнер – в чисто търговски аспект неуспешна зора, защото аз се интересувах само от идеалната страна на модата и идеалната страна на това да се харесват моите модели. Не знаех нищо за маркетинга, за мърчандайзинга, за всички тези основополагащи неща тогава, когато един човек тръгне търговски да се реализира. По ирония на съдбата част от предметите, които преподавам са именно това – маркетинг и мърчандайзинг, което винаги го разказвам на студентите и се смеем на този факт.

Един ден в галерията дойде проф. Греди Асса и ми сподели, че стартира специалност Мода в Националната художествена академия и ме покани да преподавам. Така попаднах в НХА, където започнах да следвам академичното израстване – станах доктор отново по покана на катедрата по мода – проф. Мая Богданова, проф. Греди Асса... Тогава екипът беше малко по-различен, но те ми дадоха възможност да бъда сред тях и през 2020-а, когато специалността отпразнува 20 години, си дадох сметка, че аз съм била 20 години около тези невероятни хора от катедрата и тази изключително зареждаща атмосфера в Академията. Радвам се, че така се случи, защото много ми харесва да преподавам и да съм сред студенти.

Направихте и специална изложба по повод 20-годишнината на специалност Мода...

Тя се случи в ситуация на пандемия. Може би щеше да бъде по-шумна, по-посетена, но все пак се случи, което беше радостно за всички нас. Беше си събитие и така го чувстваме ние в катедрата. По повод изложбата се създаде и новото лого на специалността и имахме невероятното удоволствие точно 2020-а да стартираме в новата сграда на Академията на „Шипка“ 1. Истинско геройство и завоевание, че имаме нова сграда и че точно ние от модата сме поканени в част от ателиетата, защото преди това пребивавахме в Старите царски конюшни. Там също беше чаровно, но имаше и конструктивни рискове, които все пак не би трябвало да съществуват.

С годините нараства ли интересът на младите хора, които искат да се впуснат в тази специалност?

Да, нараства. И отношението става много по-сериозно, защото информационният поток е богат и съответно младите живеят в едно различно време от преди 20 години. Те са истински информирани, истински знаещи и търсещи конкретни неща. Интересни са студентите, способни са, талантливи са и се работи прекрасно с тях, защото са много интелигентни деца. Аз имам щастието да работя в още един университет - ЮЗУ Благоевград, където също има специалност Мода и имам поглед и върху студентите там. При тях също има невероятно талантливи същества, които се стараят и знаят как да напредват и да гонят целите си. Общуването с млади хора е шанс за нас, малко по-големите.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...