ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мира Кацарова за Пловдив Джаз Фест и за музиката като саундтрак на живота ни

Мира Кацарова за Пловдив Джаз Фест и за музиката като саундтрак на живота ни

Снимки: Павел Червенков

Започва Пловдив Джаз Фест! Българската публика ще се срещне със световни имена от света на джаза и съвременната музика, предвидени са и любопитни съпътстващи събития, сред които литературна дискусия, изложба, кинопрожекция, майсторски клас, младежки конкурс... Поговорихме си с певицата Мира Кацарова, създател и основен двигател на фестивала. Омагьосващ и усмихващ разговор с една жена, която така вдъхновено говори за музика и джаз, че човек веднага си купува билет и заминава за Пловдив.

Пловдив Джаз Фест се организира с подкрепата и партньорството на Общинска фондация „Пловдив 2019“. Събитието е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Запазете си дните и вечерите от 31 октомври до 3 ноември. Имате още малко време, билетите са тук

Възпитава ли се музикалният вкус или човек се ражда с него?

Когато дъщеря ми беше на 11 години, една вечер си бяхме пуснали концерт на Джо Ловано. Фантастичен саксофонист, който идваше на другия ден в България, за да свири с Биг бенда на БНР, с Антони Дончев. Пепи Славов – басистът, който проби в нюйоркските джаз среди, свири в квартета на Джо Ловано. Бях намерила вечерта концерт на Джо Ловано с Пепи Славов (аз съм пяла някога с Пепи Славов, преди той да замине) и го пускам на мъжа ми, за да го слушаме заедно. По едно време усещаме, че дъщеря ни заспива, и аз му казвам да го намали или направо да го спрем. И дъщеря ни казва: „Не, в никакъв случай, това ми харесва! Вие това ли ще слушате утре? Искам да дойда!“.

И я помъквам аз на концерт, тя е на 11 години, а това е сериозен джаз, не е за всеки... Сядаме най-отпред. И сме абсолютно погълнати. Дъщеря ми не помръдва от началото до края. Аз не знам харесва ли й или не. Питам я накрая и тя казва: „Мамо, много ми харесва. Не смеех да мръдна, за да не го обидя.“

Да, вкусът се възпитава. И този възпитан вкус те прави откривател на нова друга стойностна музика извън джаза.

С коя песен се събудихте днес?

С една певица, която живее в Лос Анджелис. Казва се Сара Газарек. Тя има албум, озаглавен „Yours“. Аз се събудих с тази песен – „Yours“. В Spotify го има. Сара е била ученичка на Тиърни Сътън, която създава цяла нова школа във вокалния джаз.

Вие нямате образование, свързано с музиката. Как стигнахте до джаза?

Аз съм завършила Английската гимназия в Пловдив с френски език, после – богословие и философия. Докато бях студентка, през цялото време пеех. Ходех на джем сешъни в софийски клубове, това беше в началото на 90-те. Всъщност тогава опитвах да пея джаз, но без да се взимам насериозно.

Аз първо слушах джаз, моите родители обичат джаз и класическа музика. Те не са свързани с музиката по пряк начин – майка ми е лекар, баща ми е инженер, но са ценители. Когато започнах усилено да слушам джаз, започнах и да пея джазови песни вкъщи. Била съм на 14-15 години. И много исках да стана джаз певица. През 80-те! Невъзможно за това време, защото нямаше школа. Родителите ми не бяха много ентусиазирани. :) Аз обаче пеех през цялото време.

После дойдох в София и започнах да пея по джем сешъни. Качваш се на сцената и пееш. Колкото по-малко знаеш, толкова си по-смел и безочлив. Излизам и започвам да импровизирам. Късметът на начинаещия – винаги ми се получаваха нещата. Но осъзнах, че това не е точно моята изразност и изказност. Харесвам по-прибраните музикални фрази, по-деликатното фразиране в музиката.

Като ходех да пея по джем сешъни, се запознах и с Рупето (Румен Тосков). Той е човекът, който най-много ми е помогнал. Тази година на Пловдив Джаз Фест ще му връчим посмъртно наградата за цялостен принос в джаза. 

Пианистът, с когото сега работя – Мирослав Турийски, също много ми помага. Той е фантастичен млад човек, който е безкомпромисен, научавам всичките си аранжименти. С него работя по начин, по който не съм работила в началото, и това е много хубаво за мен, защото се развивам.

Чувствам, че всъщност в това се изразява отношението ми към музиката – да не тъпча на едно място, да продължавам по пътя си смело, дръзко...

И безочливо. :)

И безочливо – ако се налага. :) Репетицията ми е свещенодействие. Записваме всичките си репетиции, после ги слушаме, анализираме. Така откриваме нови посоки, развития. Любимо ми е това и много важно. Тогава се появяват смислените идеи. Другото е малко халтура – нещо набързо да скалъпиш.

В този тип интерпретация на нещата има също толкова авторски момент, колкото и в композирането. Когато взимаш един музикален материал и трябва да го преобразиш, трябва да го прочетеш наново, да го погледнеш от друга гледна точка. Това правим ние. Всяка година, вече седма година, имаме по една тематична програма. Тази година бяха само френски песни („April in Paris“). Милата година бяха поп и рок песни от 80-те и 90-те (например Майкъл Джексън, Massive Attack, Radio Head), направени в джаз аранжимент, с джаз нюанси – така наречените нови стандарти („The New Standards“). Преди това беше само бразилски джаз – проектът „Desafinado“. Преди това пък – Били Холидей, хубав класически джаз от 30-те, 40-те години на миналия век.

Когато чуя думата „джаз“, първите две имена, които ми изникват, са Били Холидей и Ела Фицджералд. Женски имена, не мъжки...

Е, да, те са грандами. Миналата година Хилда Казасян

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...