Лица

Мира Кацарова за Пловдив Джаз Фест и за музиката като саундтрак на живота ни

Пловдив Джаз Фест – от 31 октомври до 3 ноември

Мира Кацарова за Пловдив Джаз Фест и за музиката като саундтрак на живота ни

Снимки: Павел Червенков

Започва Пловдив Джаз Фест! Българската публика ще се срещне със световни имена от света на джаза и съвременната музика, предвидени са и любопитни съпътстващи събития, сред които литературна дискусия, изложба, кинопрожекция, майсторски клас, младежки конкурс... Поговорихме си с певицата Мира Кацарова, създател и основен двигател на фестивала. Омагьосващ и усмихващ разговор с една жена, която така вдъхновено говори за музика и джаз, че човек веднага си купува билет и заминава за Пловдив.

Пловдив Джаз Фест се организира с подкрепата и партньорството на Общинска фондация „Пловдив 2019“. Събитието е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Запазете си дните и вечерите от 31 октомври до 3 ноември. Имате още малко време, билетите са тук

Възпитава ли се музикалният вкус или човек се ражда с него?

Когато дъщеря ми беше на 11 години, една вечер си бяхме пуснали концерт на Джо Ловано. Фантастичен саксофонист, който идваше на другия ден в България, за да свири с Биг бенда на БНР, с Антони Дончев. Пепи Славов – басистът, който проби в нюйоркските джаз среди, свири в квартета на Джо Ловано. Бях намерила вечерта концерт на Джо Ловано с Пепи Славов (аз съм пяла някога с Пепи Славов, преди той да замине) и го пускам на мъжа ми, за да го слушаме заедно. По едно време усещаме, че дъщеря ни заспива, и аз му казвам да го намали или направо да го спрем. И дъщеря ни казва: „Не, в никакъв случай, това ми харесва! Вие това ли ще слушате утре? Искам да дойда!“.

И я помъквам аз на концерт, тя е на 11 години, а това е сериозен джаз, не е за всеки... Сядаме най-отпред. И сме абсолютно погълнати. Дъщеря ми не помръдва от началото до края. Аз не знам харесва ли й или не. Питам я накрая и тя казва: „Мамо, много ми харесва. Не смеех да мръдна, за да не го обидя.“

Да, вкусът се възпитава. И този възпитан вкус те прави откривател на нова друга стойностна музика извън джаза.

С коя песен се събудихте днес?

С една певица, която живее в Лос Анджелис. Казва се Сара Газарек. Тя има албум, озаглавен „Yours“. Аз се събудих с тази песен – „Yours“. В Spotify го има. Сара е била ученичка на Тиърни Сътън, която създава цяла нова школа във вокалния джаз.

Вие нямате образование, свързано с музиката. Как стигнахте до джаза?

Аз съм завършила Английската гимназия в Пловдив с френски език, после – богословие и философия. Докато бях студентка, през цялото време пеех. Ходех на джем сешъни в софийски клубове, това беше в началото на 90-те. Всъщност тогава опитвах да пея джаз, но без да се взимам насериозно.

Аз първо слушах джаз, моите родители обичат джаз и класическа музика. Те не са свързани с музиката по пряк начин – майка ми е лекар, баща ми е инженер, но са ценители. Когато започнах усилено да слушам джаз, започнах и да пея джазови песни вкъщи. Била съм на 14-15 години. И много исках да стана джаз певица. През 80-те! Невъзможно за това време, защото нямаше школа. Родителите ми не бяха много ентусиазирани. :) Аз обаче пеех през цялото време.

После дойдох в София и започнах да пея по джем сешъни. Качваш се на сцената и пееш. Колкото по-малко знаеш, толкова си по-смел и безочлив. Излизам и започвам да импровизирам. Късметът на начинаещия – винаги ми се получаваха нещата. Но осъзнах, че това не е точно моята изразност и изказност. Харесвам по-прибраните музикални фрази, по-деликатното фразиране в музиката.

Като ходех да пея по джем сешъни, се запознах и с Рупето (Румен Тосков). Той е човекът, който най-много ми е помогнал. Тази година на Пловдив Джаз Фест ще му връчим посмъртно наградата за цялостен принос в джаза. 

Пианистът, с когото сега работя – Мирослав Турийски, също много ми помага. Той е фантастичен млад човек, който е безкомпромисен, научавам всичките си аранжименти. С него работя по начин, по който не съм работила в началото, и това е много хубаво за мен, защото се развивам.

Чувствам, че всъщност в това се изразява отношението ми към музиката – да не тъпча на едно място, да продължавам по пътя си смело, дръзко...

И безочливо. :)

И безочливо – ако се налага. :) Репетицията ми е свещенодействие. Записваме всичките си репетиции, после ги слушаме, анализираме. Така откриваме нови посоки, развития. Любимо ми е това и много важно. Тогава се появяват смислените идеи. Другото е малко халтура – нещо набързо да скалъпиш.

В този тип интерпретация на нещата има също толкова авторски момент, колкото и в композирането. Когато взимаш един музикален материал и трябва да го преобразиш, трябва да го прочетеш наново, да го погледнеш от друга гледна точка. Това правим ние. Всяка година, вече седма година, имаме по една тематична програма. Тази година бяха само френски песни („April in Paris“). Милата година бяха поп и рок песни от 80-те и 90-те (например Майкъл Джексън, Massive Attack, Radio Head), направени в джаз аранжимент, с джаз нюанси – така наречените нови стандарти („The New Standards“). Преди това беше само бразилски джаз – проектът „Desafinado“. Преди това пък – Били Холидей, хубав класически джаз от 30-те, 40-те години на миналия век.

Когато чуя думата „джаз“, първите две имена, които ми изникват, са Били Холидей и Ела Фицджералд. Женски имена, не мъжки...

Е, да, те са грандами. Миналата година Хилда Казасян


направи по моя покана програма с песните на Ела Фицджералд. Тази програма беше изцяло продуцирана от Пловдив Джаз Фест. После тя така я хареса, че издаде албум.

Предстои тази година четвъртото издание на Пловдив Джаз Фест. Събитието е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. С какво още ще е по-различно то от предходните като посока, като послание? Как избирате артистите, които да поканите?

Най-характерното изразно средство за джаза е импровизацията. Така и подхождаме към този джаз фестивал, като обаче спазваме нашия висок критерий за това кои да бъдат артистите. Много е важно артистите, които каним, да се развиват в момента, да са съзидателни. Ние се опитваме да се целим в артисти, които са влиятелни тук и сега. Те повлияват на съвременния джаз, на тенденциите в музиката, на съвременната музика изобщо. Има албуми, проекти, артисти, които до такава степен са ярки, до такава степен са вълнуващи и някак стърчащи над останалите, че просто няма как да бъдат подминати.

Те са създатели на нови идиоми в джаза.

Тази година например идва един такъв саксофонист – Крис Потър. Той идва заедно с квартета на Дейв Холанд. Дейв Холанд е ясно, че е историческа фигура, работил е с Майлс Дейвис. Дейв Холанд сега работи с младото поколение, какъвто е Крис Потър. Крис Потър е междинен артист – между джаза и съвременната музика. При него се вижда съвсем нов начин на мислене на музиката, нова посока в развитието й, откривателство, много смели приключенства, защото той се опитва да среща на пръв поглед несъвместими неща. И го прави така, че да не премине границите на добрия вкус и да не отиде в кича. Освен всичко друго е и виртуоз. Той е и сред най-копираните джаз артисти в момента. Неговите сола се свалят едно към едно от млади джаз музиканти и се учи по тях, като учебници са – това, което той е изсвирил спонтанно. Концертът му на Пловдив Джаз Фест е на 2 ноември. Дейв Холанд и Крис Потър идват за първи път в България.

Другият ни така ярък артист е Ян Гарбарек. Според мен той се е превърнал в символ на моето поколение, на поколението малко преди мен. На нашата потребност от свобода. Когато започва да учи джаз импровизация, неговият ментор му казва: „Вземи само 2 тона, искам с тях да импровизираш 5 минути.“ Това е страшно ограничение. Но Ян си дава сметка, че колкото по-ограничен си, толкова повече откриваш свободата, възможностите. Това е и като метафора на нашето поколение.

Трудно ли се прави такъв фестивал? Джазът не е масова музика...

Не мога да кажа, че е лесно. Но не мога и да кажа, че тази работа е трудна за нас, защото ни е приятна, защото влагаме много любов. Закон е, че когато се работи този джаз фестивал, не се повишава тон, не се дразним на никого, без никакво напрежение. Защото това много се отразява на продукта. А ние добре го продаваме този продукт, от тази година това стана още по-осезателно. Логото ни е кръг с подвижни граници. Всяка година този кръг се разширява. Много вярвам в това.

Така започна и разговорът ни – дали се раждаш с този вкус, или той се възпитава. Възпитава се. И това е наша работа. Обаче трябва да подхождаме деликатно – споделяне, а не агресивно тръбене, рекламиране на музиката.

Начинът, по който показваме на хората музиката, трябва да бъде като самата музика.

Тази година в програмата на Пловдив Джаз Фест има и литературно събитие на 1 ноември. Това е нещо ново, нали?

В този формат – да. Участват имена, които се свързват с литературата – например проф. Инна Пелева, Сашо Секулов и д-р Любомир Канов. Това ще бъде разговор в „Петното“ в Пловдив. И разбира се, избрахме да е на Деня на будителите.

Има общуване между изкуствата, има някаква вътрешна връзка, възли между джаза, литературата, живописта...

Изложбата тази година е споделяне на част от личната колекция на Николай Неделчев, един от най-добрите активни колекционери в момента. Нарекли сме я „Колекционерът импровизатор“, понеже той по този начин си избира картините. Той е един от колекционерите на картини на Кольо Карамфилов, който е много важен пловдивски художник. Хората, които обичат джаза, го обичат и него, защото той е много свързан с джаза. Той можеше да пее джаз, аз съм пяла с него. Фантастичен беше.

Какво от програмата на Пловдив Джаз Фест тази година на всяка цена трябва да видим?

Всичко! :) В тази връзка направихме гранд пас. Най-скъпият ни артист е Ян Гарбарек, билетът за него струва 80 лв. За Дейв Холанд е 50 лв., общо 130 лв. А нашият гранд пас, който е за всички концерти и събития, е на цена 120 лв. За да накараме хората да дойдат на всичко. Да дойдат и да видят тази музика. А може след това тя да се превърне в саундтрак и на техния живот, както е за нашия.