Днес в поредицата "Смели момичета", вдъхновена от кампанията "Живей InSync" на Activia, ви срещаме с Мира Колчагова, едно градско момиче, приело планината за свой дом. Мира е от тези хора, които посрещат препятствията на живота със смелост и ги преодоляват с мъдрост. От няколко години Мира и нейният съпруг управляват едно от най-добрите ски училища в Банско, където се опитват да научат децата не само на любов към спорта, но и към природата.
Коя е Мира Колчагова тук и сега?
Опасявам се, че отговорът на този въпрос ще се получи твърде дълъг, затова ще се опитам да бъда лаконична и стегната.
Работеща жена с натоварено ежедневие, неравно разпределено между професионалния ми и личен живот - често в полза не на личния. Забързана в дните си, нерядко неспокойна в нощите си и неуморно търсеща красота във всичко - в човешките взаимоотношения, в заобикалящия ме свят и хората, в мислите, в изказа...
Не напълно отговарям на характеристиките на средностатистическия тип жена на моята възраст, социален статус и семейно положение, но и никога не съм излизала драматично извън рамките. Обичам да пътувам и знам как да го правя за хората с мен и за себе си изчерпателно, вълнуващо и незабравимо. Чета много. Търся непрекъснато. Тук и сега съм това, което сама създадох от себе си с годините. Не допускам външно влияние освен в неизбежната доза, произтичаща от общуването с хората, с които съм в близък контакт. Често не съм доволна от себе си, самокритична съм, очаквам повече, но пък това ме кара да продължавам напред.
С какво това издание на Мира е по-добро от предишното?
Намирам себе си за не толкова по-различна от преди. В общи линии всичко, което съм днес, е било заложено в мен по някакъв начин отпреди. Така го усещам. Да, липсва ми чувството за волност и безгрижие на отминалите години, но пък има други неща, които постигнах със себе си във времето и които харесвам.
Днес съм почти на 40, целеустремена, спокойна и добра. Научих се да се събирам в себе си, да контролирам процесите. Достатъчно самоуверена съм, за да не ми липсва смелост в живота и да не губя чувството си за хумор. Днес палитрата ми е по-богата, по-устойчива съм на всякакви ветрове и по-сензитивна.
След 30-те интуицията ми изведнъж проработи безотказно и днес всеки ден ми помага да предвидя развитието на събития, действия, реакции - мои и на хората около мен, както и да ги овладявам, когато се налага. Не ми харесва това, че с годините развих по-цинично отношение към живота, и на моменти полагам много усилия да контролирам това усещане. В предишното издание това не съществуваше.
Коя е най-голямата промяна, която си предприемала в живота си, най-смелата ти постъпка? Какво ти донесе тя?
Най-голямата промяна в живота ми дойде, когато поех по пътя на любовта. Преди 20 години срещнах настоящия си съпруг и още тогава разпознах в него моето момче. Беше любов от пръв поглед - оттогава знам, че такава съществува.
Бях на 18 и току-що се бях впуснала в образованието си в Софийски университет, което съчетавах с интересна и вълнуваща работа. Една изключително влиятелна дама в туризма и изумителен човек - г-жа Донка Соколова, съзря тогава у мен потенциал и ми даде шанс, чрез който постигнах много за възрастта си. Пътувах много, обиколих невероятни места по света с работата си, срещах се с различни хора и създадох контакти и приятелства, много от които пазя и до днес. Не можех да искам нищо повече от живота тогава.
Но реших да последвам момчето си в Банско, откъдето е родом и където се завърна няколко години след запознанството ни и живота ни в София. Тогава не се поколебах нито за миг. Напуснах работата си и оставих всички мои най-важни и обичани хора на 150 км от мен. По онова време дори не си представях колко непреодолими ще се окажат тези 150 км, особено когато имах най-силна нужда от подкрепата на приятелите си. Откровено казано, тогава не съм схващала тази своя постъпка като смела - беше просто любов.
Но да, наложи се да свикна с много неща, с изцяло нов ритъм на живот, с нови хора, с нов град с различен пулс, дори с природата. Никога преди не се бях чувствала така ежедневно респектирана от природата - близостта на планината ме смайваше, островърхите очертания на Пирин, в които всеки ден се спира погледът ми, нерядко дори ме плашеха.
Но истината е, че всъщност се чувствах добре на това място след забързания живот в София, а и много от хората от кръга на съпруга ми, които срещнах тук, и сама бих избрала за свои приятели днес. Посветих се изцяло на бизнеса на съпруга ми - плах опит за ски училище по онова време, който с годините и с общите усилия и на други приятели доразвихме и превърнахме в бизнес концепция с конкретни форми на реализация и планиране. Изработихме, спечелихме и защитихме безупречна репутация и се гордеем със създаденото. С годините клиентите ни се превърнаха в наши приятели и всяко усилие от наша страна си заслужава още повече в момента.
А аз днес обичам планината, познавам и уважавам правилата й и карам ски с огромно удоволствие - все неща, които никога преди не съм си представяла като възможни, дори не и като допустими.
С кое най-много се гордееш в живота си?
Нещата, с които се гордея в живота си, не са свързани с конкретни постижения и проявления, а по-скоро с метаморфозите, през които преминах през годините, без да се променя напълно. Гордея се със своята адаптивност, адекватност, приложимост. Гордея се със съобразителността си и с това, че се научих да опознавам хората за много кратко време, без да греша драстично в преценката си. Отново ще спомена изведнъж сработилата моя интуиция...
За кое най-много ти трябва смелост днес?
Категорично днес най-много смелост ми трябва, за да не изневерявам на себе си и да запазвам същността си такава, каквато я харесвам, въпреки всички външни въздействия. Процесът е непрестанен и изисква силен ресурс. И да, трябва ми смелост и за новата промяна, в чийто ход съм в момента и която аз и животът ми подготвяме. Мисля, че е нов етап. Осъзнат и подготвян. Дължах го на себе си. За да си остана вярна докрай. По някакъв начин чрез спонтанно решение за промяна, свързана с професионалния ми живот, съумях да се върна към собствената си природа, без да напускам лоното на живота си, започнал тук преди 15 години почти.
А за какво не ти достига смелост?
Не мога да отговоря на този въпрос еднозначно. Вероятно нещата, за които не ми достига смелост, са твърде много, за да не мога да се спра на нещо конкретно в момента. Мисля, че основно не ми достига смелост да приема нещата, които не мога да променя, да се съглася с тях и да притихна - загубата на близък човек най-вече.
Кога си InSync (в хармония със себе си)?
Когато съм с приятелките си - моите, най-близките, най-истинските. Те са част от моето „аз“ и само близо до тях се чувствам изцяло себе си - завършена и пълноценна. Те са момичета, на които мога да кажа всичко, дори онова, което пред себе си премълчавам. Момичетата, които винаги ме разбират и дори не е необходимо да говоря, момичетата, с които се смеем до зори и също толкова дълго плачем. Говорим с часове по телефона, пишем, споделяме. Случвало се е да паднем на улицата по едно и също време, но на 150 км разстояние една от друга, мислим непрекъснато за едни и същи неща, едни и същи неща ни вълнуват. Тази хармония е незаменима. Разстоянието помежду ни ни помогна да осъзнаем колко много нужда имаме една от друга и днес сме по-близки от всякога. Невероятно е, защото животът на всяка една от нас се промени главоломно, но ние сме си все заедно. Те са моите 3/4 от нашето прекрасно цяло. Обичам да усещам, че приличам на тях.
Живееш в сравнително малко градче, какви се жените около теб? Кое ги мотивира, кое ги кара да се чувстват добре?
Труден въпрос. Истината е, че и тук съм се заобиколила само с жени, които приличат на мен, имат моите стремежи, възприятия и въжделения. Не са много. Напоследък, с настоящото начинание в живота ми, имам ново попълнение от сродни души и това ме прави много щастлива. Намерих ги в новата си работа. Дишам дълбоко и усещам удовлетворение.
Имаш две дъщери, на какво искаш да ги научиш?
Много съм щастлива с тях. Прекрасни са и в повечето случаи са много по-съобразителни и умни от мен. Много се надявам да им предам моето отношение към образованието - на всяка цена да то бъде навременно и солидно. Вярвам, че за една жена това е от ярко значение.
За съжаление, нямам много време за пряко възпитание в прав текст. Затова съм предприела друг подход - отнасям се с дъщерите си така, както очаквам те да се отнасят с мен и с хората наоколо. Резултатът идва бавно, понякога липсва тотално, но аз съм търпелива и продължавам в този стил. Искам да ги науча, че добротата има значение, както и да ги науча да възпитат у себе си творчески дух и отношение към всичко, което ни заобикаля. Да имат различен поглед върху нещата. Ежедневно, а не по изключение. Това прави живота прекрасен. Дори когато не е... Все неща, които с думи не знам как да им обясня. Предпочитам с действия - по-лесно е, отнема по-малко от ценното ни време, което все не ни достига, а и резултатът е гарантиран, макар и да се бави и да изисква търпение. Готова съм на това и им го дължа.
